Black Label

  • публикации
    29
  • коментари
    186
  • прегледи
    3244

Копче (втора част)

Geronimo

39 прегледа

Първо да уточня, че тази публикация няма никаква цел (за разлика от първата публикация "Копче" biggrin.gif ). Просто искам да споделя с вас, а и да изразя възмущението си от случилото ми се днес. Тази сутрин, след като изкарах една спокойна нощ на работа, си тръгнах към вкъщи. Таксито ме спря пред входа на блока, платих на шофьора и радостно поех към входната врата. Радостно, защото бях доволен, че съм приключил с работата и с надеждата да се прибера, да се метна в леглото и да прекарам целия ден излежавайки се по гръб. Та тръгнах към входа, вяло помахах на един комшия, които си изкарваше колата от гаража, изкачих стълбичките отпред, отключих входната врата и влязох. Лъхна ме миризма на застоял и влажен въздух. Това е моят вход, свикнал съм с тази миризма и вече не ми прави впечатление, но стига с лирическите отклонения. Отворих пощенската кутия по навик, не че чакам писмо или нещо друго, ами поне да прибера поредните сметки - я за телефон, ток и т.н. Този път нямаше нищо. Усмихнах се - поне за сега нямаше нищо за плащане. Настроението ми се подобряваше с всяка изминала секунда. На един дъх взех стълбите от партера до първия етаж, за миг се загледах в бележката, закачена на стената, която гласеше - "На 15.05. от 19 часа ще се проведе събрание на живущите във входа. Присъствието на член от семейство е желателно." Пак се усмихнах - и този път ще пропусна, махнах с ръка, обърнах се към асансьора и натиснах копчето. Не щеш ли - то заяде, асансьорът не тръгна, а лампичката над вратата му нагло продължаваше да свети и да индикира, че той продължава да стои на 6-тия етаж. Пак го натиснах - отново нищо. Поизнервен направих трети опит - същия резултат. Ядосах се. Ударих два пъти по копчето. Доброто ми настроение в миг се изпари. Сега трябваше да катеря стълбите до 4-тия етаж, а как ме боляха краката след безсънната нощ (еее, почти). Това е и краят на разказа ми, просто исках да споделя, как една дреболия (в случая - асансьорно копче) може да ти скапе, иначе доброто настроение и после цял ден да ти е криво. Тук е момента да отбележа, че явно се излъга да прочетеш цялата ми публикация. Просто в момента няма какво да правя и се чудя каква глупост да сътворя :wub: .

ПП: Не са желателни спам-коментари за публикацията biggrin.gif:P




4 Коментара



Баси, пак си изкара блога на първа позиция - трябва да направя нещо по въпроса. :D

П.П: Иначе съм съпричастна към житейската ти драма.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Стилиане, Стилиане, изперка ли, бре друже :grimace:

Виж сега, знаеш, че и аз давам нощни смени (макар и не толкова често колкото теб). Знам много добре, че след таково дежурство е много лесно да се раздразниш, то, като не си спал, и може целият свят да ти стане крив. Но сега, замисли се, бива ли едно копче да ти съсипе настроението :speak: Пък и ти казваш, че си имал енергия, набързо си скокнал до първия етаж, е, какво толкоз- скачаш така и до четвътъия...

В нашия блок асансьорът не бачка от години. Аз се казчвам по няколко пъти на ден до 6-тия етаж и не мрънкам ;)

Сподели този коментар


Линк към коментара

Тази история е достойна за публикуване във в-к "Лична драма"...

Разчувствах се от рано сутрин... :sobbing::D

Сподели този коментар


Линк към коментара

Искам искрено да Ви благодаря за съчувствието и съпричастността :lock:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход