• публикации
    47
  • коментари
    23
  • прегледи
    23798

Реката и моите спомени...

ianica 94

487 прегледа

СПОМЕН

Защо така изведнъж се задъхах?

И седнах на първата пейка,под стария кестен.

С поглед потърсих чешмата от моето детство

- глътка вода да изпия…!.

В този миг светлината угасна…

Спомена връща ме, като стара филмова лента.

Която започва със звука на уморена каруца

от отдавна отминало детство.

Вървя аз през тунела от цъфнали кестени

по пътеката на жаркото плевенско лято

и закъснялата есен с дъх на шира,

целувка първа в дъжда.

С ледени висулки под стряхата стара

и най топлата стая--на моята баба.

Топлината вече е няма –

след това загубих посока

и шепа откраднато щастие само остана.

Къде ли не скитах,къде ли не бях?

Шосета безкрайни,нощните влакове,

кораби,река,кейове чужди…

Обичах и мразех.

Печелих и губех.

Напивах се и изтрезнявах .

Мостове градих, а после сам ги изгарях.

Разделите тъжни и срещите редки.

Вечно бързах да стигна--часовника все гледах.....!

В този миг лентата на спомена свърши

Откъде се взе тази сълза по бузите бледи ?

Чешмата отдавна я няма--глътка вода от нея да изпия

и отново---скитник да стана.

Страхът този единствен съветник,

само той ми остана с ръка през моето рамо

и заедно с него ще продължа нататък,

към края на филма - до залеза...!

http://www.vbox7.com/play:8eca16bd

Продадена любов

Гореща нощ…!

Тих шум на река,

шепот от листа,

писък на сова,

мирис на окосена трева.

Приглушен тропот от

уморени конски копита.

Тъжен звук на самотна цигулка.

Свири, циганино, свири

със старата цигулка -

за отлетялото циганско лято

и момичето, което продали,

а после шепа жълтици

за нея вземали.

За горещата циганска кръв

и откраднат живот...!

Там край реката,

в царството на звездите

и ветровете в косите,

млада циганка вие снага,

падаща звезда,

тих шум от сълза...!

Танцувай, циганко,танцувай…!

Ти по красива никога не си била..!

Само така сърцето ти може да плаче,

за продадена обич и купено щастие..!

http://www.vbox7.com/play:ded924f2

Завръщане

Помниш ли, приятелю мой,

реката със стария пристан

и белия кораб, вързан за кея ?

И онези две дългокоси момчета

с изтъркани джинси и стария сак,

пълен догоре с надежди?

Пролет, лято ,есен, зима…

Сезон след сезон…

С ритъма на вълните

пътувахме ние,

към брега на мечтите !

Загубихме светлината на фара.

Без нея дълго се скитахме,

много се лутахме,

вечно се губихме.

Безпомощни бяхме…

Обичахме и бяхме обичани,

мразеха ни и мразехме.

Купувахме любов и чувства.

Пиехме дълго…

Плачехме скришом

Брак, семейство, деца…

И пак тези пари –

печелихме и губехме

Живяхме в свят на измама.

Вечният стар кръговрат…

Пролет, лято, есен, зима.

Сезон след сезон - неусетно

побелявахме ние

Хайде сега да забравим за миг,

този свят изпълнен с химери.

Нека оставим на стола” Giorgo Armani”

и извадим от скрина старите джинси.

И пак там - на шосето, както някога,

да вдигнем ръка, за да се върнем

при голямата, вечна река.

Ще носим в сака скритата мъка.

Но, на кого ли вече му „пука” -

за нашата мъка….?

.

А, бяхме две честни момчета…!

http://www.vbox7.com/play:d8910856

НАЗДРАВИЦА

Наздраве, приятелю мой.. !

- Наздраве...!

Налей от старото вино

две чаши пълни догоре.

Напълни ги Ти със спомени

нежни за първата любов

на осемнадесет години…

Колко плахи ние бяхме.... и горди ?

Какви смели мечтатели само ?

В безумните нощи- с дъх на липа

и клетви за вярност до гроб…

Целувка първа в нощта !

Как смело вървяхме все напред

и нагоре - дори през дъжда ?

Ние не вървяхме –

ние просто летяхме там към върха.

На една ръка от синевата бяхме

а с другата докосвахме звездите !

Защо, така се получи лриятелю мой ?

Че там на върха на красивия връх ,

обвит в бяла коприна,

ние някак си късно разбрахме,

че онази детска игра сме превърнали

просто в наша съдба.

В море от суета сме живели

и колко самотни сме станали ние,

по самотни дори от върха…?

Да пием с теб белокосо момче,

да изпием до дъно чашите наши

пълни догоре със несподелена любов.

Хайде, наздраве сега - за нашите деца

които днес са там към върха …!

Ах, защо са тези върхове…..?

http://www.vbox7.com/play:27b3a390

Мамо…

Една самотна звездица ме

води по пътечката стара.

Идвам при тебе, да взема

искрица и да запаля

пак огъня в мене.

Мамо….!

Уморен и виновен,

да застана на прага.

А отвътре да чуя:

-Ти ли си сине?

Да сложа ръка на твоето рамо.

Да заплаче сърцето.

Да целувам дълго сега,

побелялата твоя коса.

Да получа утеха от вятъра.

И да прошепна тихо в нощта:

- Мамо ти пак ме дочака…!

Другите се молеха в църкви.

А в сърцето – само ти ми остана.

Светицата моя ти беше.

Иконата, пред която се кръстех.

Уморен от дългото скитане,

сега аз искам тук и при теб,

да остана – Мамо…!

http://www.vbox7.com/play:f7307297

Емигранти

Беломорските изгреви

с гръцко сиртаки.

Емигрантските вечери

в духа на Сервантес.

Разпилените въглени

- на опожарена земя.

От бурният вятър

- над зелени поля.

Чеда на България,

- живей те вие с мъката,

на прокудени малки деца.

С горчивия залък във чужда страна.

С чужда история и чужда мечта.

Заспивайте Вие със мъката,

за любимата –ваша страна.

Къде е просторът на онази шепа земя…?

Къде е чешмата на двора…?

Туп-туп,туп-туп -.отброява

сърцето самотните мигове,

във вашите сърца- под чуждо небе

и в чужда земя.

Пийте за нея - за вашата родина.

И няма значение, че наливате узо,

а пийте сълзи.

Такъв е живота,това е съдба.

Пейте за нея - за онази гора,

която” мирише на младост”…!

Проронете сълза-от наранена душа.

Но не губете - ключа към дома…!

Прости им - Родино…!

Салюте - богиньо…!

http://www.vbox7.com/play:8066db52

МОЯТА ПРИКАЗКА

Ще ти разкажа сега

аз своята приказка.

За принцеси красиви

от далечни страни.

За полъха на лятото

и пътеводни звезди.

За моята есен

с любовни мъгли.

За разбити мечти

и скрити сълзи .

За маската на лицето

и плачът в сърцето.

За изпитите чаши

с не изпитата мъка.

Как приятели губех,

а после ги търсех?

Защо подарявах жарава,

а се молих за пепел?

Защо ли строих чужди

пясъчни замъци?

А разруших своите

вятърни мелници.

Измамница стара, се

оказа моята приказка…

А,твоята…?

http://www.vbox7.com/play:98707c42

Нашия миг…

„Живота е кратък” !

Построихме големи градове

- станахме малки хора.

Научихме се да мразим

- забравихме да обичаме.

Научихме се да лъжем

- забравихме да вярваме.

Научихме се да взимаме

- забравихме да даваме.

„Живота е миг” !

Живеем забързано,

глобално,мобилно.

Времето - този приятел,

превърнахме ние,

в най - мразен предател.

Позната стара история,

на непрекъснато тичане.

Защо не спрем за миг

динамичния ритъм,

на днешният ден?

Да чуем - звука дъжда …!

Да поиграем - с вятъра ...!

И след малка пауза,

пак да стартираме-

” маратонското” бягане,

към финала -на вечното нищо…

„ Живота е театър” !

Играем ние на театралната сцена.

В тази първа и последна премиера.

Изпълняваме главната роля в нея.

През този наш - житейски спектакъл…!

http://www.vbox7.com/play:27b3a390

Вина

Що за ирония?

Що за жалка история?

Разделихме дори и

нашите спомени.

Аз те виня ,

ти ме виниш!

Защо ли го правим?

Има ли логика?

Нещо в тебе гори,

друго в мене изгаря.

Един самотен мъж -

една смутена жена,

Разпилените чувства,

като разпилени листа.

Две наранени сърца -

една разбита мечта.

Две тъжни очи и

роса от сълзи.

Самота,тишина…

Две нови съдби.

И присъда една -

от нашите деца.

http://www.vbox7.com/play:86a19403

http://www.vbox7.com/play:64a59fc5

http://www.vbox7.com/play:eb085059

http://www.vbox7.com/play:087dec5c




2 Коментара


Наздравица, Приятелю - за теб!

Радвам се, че направи блог. И тук те чета. Харесвам поезията ти.

Ритъмът на мислите ти извика в мен философията на Зорбас...

http://www.vbox7.com/play:1d86d63a

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход