• публикации
    47
  • коментари
    23
  • прегледи
    23798

Реката...Мостовете...и аз...

ianica 94

156 прегледа

Сълзите ни пречистват...

Само те ни правят различни

от онези които не могат да плачат....

ianica94

Мост…

Много мостове -

аз построих,

с темели от вяра.

Които след време,

самотен събарях.

Предаван бях.

Нараняван бях.

Често греших - но по

често прощавах.

Срещнах се с любов,

срещнах и омраза.

С устни попивах росата,

с длани копаех земята.

От болка всичко загубих…

Господи !

Подари ми още,

един ден живот.

Нека сърцето боли.

Болно да е - ала живо...!

Господи !

Дай ми ти сила.

Нов мост от въглени

- ще съградя.

Знам ще пари до болка…

Но ще мина през него .

За да стигна ,

на другия бряг -

при онази любов…!

Не при тази, която

става на пепел.

А при онази истинската

- която съживява…!

http://www.vbox7.com/play:e82754f5




2 Коментара



Реката да погълне в забрава болката стаена!

Сълзите нека да ги има, но от радост!

Много ми харесва силата , с която градиш исказа си. Твой стил - силен стил, жива картина. Това си ти.

Отново поздравления и бъди!

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход