Реката...Мостовете...и аз...
Сълзите ни пречистват...
Само те ни правят различни
от онези които не могат да плачат....
ianica94
Мост…
Много мостове -
аз построих,
с темели от вяра.
Които след време,
самотен събарях.
Предаван бях.
Нараняван бях.
Често греших - но по
често прощавах.
Срещнах се с любов,
срещнах и омраза.
С устни попивах росата,
с длани копаех земята.
От болка всичко загубих…
Господи !
Подари ми още,
един ден живот.
Нека сърцето боли.
Болно да е - ала живо...!
Господи !
Дай ми ти сила.
Нов мост от въглени
- ще съградя.
Знам ще пари до болка…
Но ще мина през него .
За да стигна ,
на другия бряг -
при онази любов…!
Не при тази, която
става на пепел.
А при онази истинската
- която съживява…!
2 Коментара
Препоръчани коментари