Жерави

В море от синя синева,

ято жерави летяха.

С гордост те

размахваха крила.

Завръщаха се у дома

при тяхната река.

Защо не можем

и ние като тях?

Да забравим сега -

за зрелостта,

мъдростта,

правила…!

И останали без

сетни сили.

Разкъсвани от мъка.

С пречупени криле

пак да се завърнем

у дома при старата асма.

С шепа земя,

сълзите в очите,

да изтрием.

От извора

на младостта,

с пресъхнали уста,

глътчица надежда,

жадно да изпием .

Дълбоки рани със обич

да превържем.

А скъсаните нишки

на мечтите ,

здраво да завържем,

за последният ни полет

през идващата есен….

http://www.vbox7.com/play:adfa8219

http://www.panoramio.com/user/85906