ЖЕНАТА, КОЯТО ОБИЧАШ

Жената, която обичаш...

Жената,която обичаш,е хубава-

върви озарена, неземна почти.

И времето спряло дори не ревнува-

защото я гледа през твойте очи:

Извечна.Безкрайна...И твоя-и ничия.

Дошла като музика в полъх сребрист.

Понякога в твоите мисли прилича

на птица и цвете, на трепет и взрив.

На дума, изригнала с толкова искреност...

На болка,която почти не боли...

А стигнал до прага на нейната истинност,

неволно се питаш:"О,Боже,дали..."

Жената, която обичаш, е Вечната! -

И тази, и другата.Днес и преди...

Дори да не може да дойде на срещата,

това е от времето, дето вали...

Но тя ще е в тебе-и с тебе в годините!

И в тази прекрасна - и земна!-жена

така ми се иска и мене да видиш...

Защото сега те обичам и аз!