ВЪЗКРЕСЯВАНЕ НА БОГОРОДИЦА

ВЪЗКРЕСЯВАНЕ НА БОГОРОДИЦА

С проядени очи,с разкъсана утроба

въэкръсваше жената, заченала от Бог.

Под саждите от кръв,затрупана до корен

разпукваше тревата забравения гроб.

Светлееше небето , внимателно измито

от тайнствени и дълги странни дъждове.

Затваряха се рани,набъбваха гърдите

от пламъците тихи на нежни цветове.

Протегнатите пръсти на голата десница

докоснаха с почуда съвременния свят.

С безкраен стон и мъка вечната девица

разтвори плахо устни под облаците прах.

Поела дъх в душата,отчайващо простена

от ужаса страхотен на дивия позор.

В утробата разпрана зеше вселена

и в раните димяха кристални буци сол.

Ридаеща и сляпа,до колене в мрака,

невръстния си син потърси със ръце.

А той-на реставраторската маса

играеше безгрижно с ангелско перце.

Йордан Кръчмаров