Реката ...Равносметка
Равносметка...
В очите ми -
лятното слънце,
бавно ,бавно умира.....
По челото ми ,
ранната есен,
със старото рало ,
своите дири дълбае...
Косите ми -
студената зима,
със нежно бяла коприна,
леко-полека покрива....
В сърцето ми -
с тихи стъпки болката,
неусетно пристига.....
Донасят ми чаша ,
пълна догоре -
с божествена течност.
И листче с надпис:
„Вашата сметка -
последната сметка,
без право на ресто.”
Някой на мен ми говори ,
навярно онзи отгоре.
-Моля, плащай сега,
твоята сметка…!
Изваждам пари….
Десет,девет,осем…
Времето бързо изтича.
Седем,шест,пет…
Той не иска пари.
При него се плаща с време.
Търся дълбоко в мене,
едно отдавна отминало време.
Няма и помен от него….
От онова - лудото време,
от младото време,
от моето време.
Тук фалита е пълен…
Хей,ти онзи отгоре !
Моля те, върни ми сега.
Само миг,само минутка
от онзи данък - добавено време.
Три ,две,едно…..
,Време е вече да плащам.
Обръщам глава.
Назад - грях.
До мен студ и страх.
Пред мен -пръст и прах....
1 Коментар
Препоръчани коментари