Последната строфа …

/ разстреляни птици /

Рисувай художнико ти,

нарисувай ти пролет.

И ято жерави в полет.

Напиши поете - ти стих…!

За мечтата ,реката,

съдбата и лодката стара…

Пиши поете, пиши…!

Във стих ти опиши.

Кой по високо лети…?

Двуглавите чужди орли

или родните гълъби ?

И кое повече тежи…?

Горчивите майчини сълзи

или златните чужди звезди ?

Не спирай поете,

не спирай пиши…!

Моята тайна ти разкажи.

За надеждите вечни

и мечтите далечни…!

И как от болка аз виех,

без да има кой да ме чуе !

Как плаках и как се смях…?

И защо търсих утеха ,

от „верни” приятели …?

Които ме бяха предали

- нейде по пътя…

Защо им простих …?

Защо не отмъстих…?

Рисувай художнико ти

- нарисувай ти блато.

И ято - разстреляни птици.

Не плачи поете ,пиши…!

Късно е вече - за ново начало .

Няма все още - машина на времето.

В сила остава - стария природен закон.

Днес вече аз съм –само забравено минало…

Нека трепери ръката.

Нека сърцето излиза от ритъм.

Нека сълзата попива в листа.

Уморен си нали…?

Що за студ ни мори …?

Ранен си дори – но не се

предавай …пиши !

Съвсем малко остана...

Моля те поете –пиши…!

Последната строфата ти завърши…!

Че,не се изплаква мъката със сълзи.

Дори много повече боли –човек когато плаче…

http://www.vbox7.com/play:9de65aa5

http://vankata.log.bg/article.php?article_id=9391