„Мъдрият се учи да може,умният – да знае,

само на глупака всичко му е ясно….”

Сирни заговезни…

/денят за прошка/

По прашните пътища

аз вечно се скитах.

Крачка напред –крачка назад.

Тази толкова позната игра…

………………………………………..

Бях на върховете -

разговарях с боговете.

Пих вода от дъждовете.

Опитах силата на ветровете.

Стигнах до края на световете….

Летях високо с птиците.

Бях в едно ято - със тях .

И волно летях ли ,летях…!

………………………………………….

Спечелих аз своите - сто грама любов !

Откраднах и прашинка от щастие…!

Невероятно - но факт…!?!

Това чудо - все още го има .

Срещнах и несподелена любов.

Лъган бях – и се научих отлично да мамя …!

Често грешах – но по често прощавах.

Простих на свои –простих

и на измамници чужди…

Със онова чувство - Любов…?!?

……………………………………………………

После съдбата шега си направи.

Невероятно - но факт…!

Някой стреля по мене от упор…!!!

Питаш човече… ?

Какво стана с крилете ?

Живота отдавна пречупи ги вече...

………………………………………………….

ГОСПОДИ ,кажи ми сега… !

Защо единствено - на себе си,

аз не можах да простя…?

…………………………………………………

http://www.vbox7.com/play:f4370dc6

26.02.2009г Жоро Плевенски