Пред прозореца

Стоя сама пред прозореца,

стоя сама и гледам децата навън,

стоя сама и слушам техния смях,

техния смях който като нож в мен се забива.

Стоя сама и се уча да обичам,

но мисля,че започвам да мразя.

Да!Започвам да мразя човека когото трябва да обичам.

Но как да го обичам,след като е с нея,

а аз за него съм играчка в неговата игра,

която е любовта?

Стоя сама пред прозореца,

стоя сама и гледам снега.

Детския смях си отиде заедно с моята душа.

Стоя сама и се чудя,

как да му обясна,че любовта не е игра?

След време..

Пред прозореца вече никой не стои,

а навън се виждат кървави следи.

Там където играеха си децата,

влюбено момиче лежи с нож забит в нейните гърди.

А последните и думи бяха :

-Обичам те! И ми прости!

23.01.2008

P.S: tova e purvoto mi tvorenie.. nadqvam se da vi e haresalo