• публикации
    2
  • коментари
    0
  • прегледи
    1332

Справедливо наказание за убийците на пътя!

nenenenene

129 прегледа

Обикновено петициите и протестните шествия в нашата държава се организират, когато каузата, за която се борят, вече е станала непостижима. С още по-голяма сила това важи за наказателните дела и в частност - за присъдите на шофьори, които дали в пияно състояние, или неправомерно застанали зад волана, са причинили инцидент на пътя. Инцидент, който е взел жертви. Черната статистика по българските пътища винаги е способна да смрази кръвта във вените ни. Смразяваше и моята. Но просто за миг - докато трае телевизионният репортаж или радиоводещият се изкаже по темата. И само толкова. Като светкавица през ума ми минаваше мисълта за агонията на пострадалия, сетне за смъртта му. Натъжавах се за момент и после забравях.

Днес обаче е различно. Статистиката спря да "живее" покрай мен и се загнезди в живота ми, защото най-добрата ми приятелка стана поредната статистическа единица. Травмата понасях тежко непосредствено след инцидента - на 18.03.2009. И продължавам да я търпя противно на думите на психолога, че именно това е болката, която минава с времето. Не претендирам за знания относно психотерапията, нито мога да се похваля с каквато и да било диплома. Мога само да споделя своето разбиране на нещата - мнението на едно 17-годишно момиче, което за един следобед порасна с 20 години. Така го чувствам, остарях. И според мен, тази болка няма график, не се интересува дали вчера те е навестила и колко дълго се е застояла при теб - идва когато й скимне, по всяко време на денонощието и те изпива, дори преди два часа да си се смял. И не, тя няма да си замине, защото за чувствата няма еднопосочни билети, но аз, за да й забраня да идва и при вас, ще се боря със ситуацията, за да спася поне един живот и покрай него още десетки, малко или много свързани с него. Да, преди се замислях за починалия, сега състрадавам на близките му, за които животът никога няма да бъде същият.

Затова се обръщам към вас - моите съученици, приятели, връстници, непознати, родители на малки и големи деца - погледнете реалността в очите - децата НЕ са защитени в училище, докато расте броят на "готините", чиито родители не знаят или нехаят, че децата им идват на училище с коли, когато още нямат даже 18, а за книжка да не говорим! Осъзнайте се! Тези, готините, се смеят на вашите деца, сочат ги с пръст и им се подиграват, защото те предпочитат "скучното съществуване" без рискове като пушене на трева, пиене на концентрати и каране с 200. И не, "готините" не го правят след училище, там, в своя квартал, със своите приятели. Те го правят пред училище, даже в него, пред погледа на съученици и учители, които вместо да ги порицаят, се прекланят пред парите на родителите им. Обърнете се и вижте истината - от безобразията на тези глупаци зависи животът на порядъчните младежи, защото колкото и да се опитват да избягат от влиянието и порочността им, ето че даже коствено простотията погуби един стойностен човешки живот. Мнозина ме питат: "Добре, като е знаела Кристин, че момчето няма книжка, защо се е качила в колата?" Знаете ли защо се качи; защо и аз бих се качила на нейно място? Защото е било въпрос на 500 метра, от светофар до светофар, кой би предположил?! А е валяло, студено е било. И не, не мога да приема да се поставят двамата на кантар. Тя е допуснала една грешка на непредпазливост в живота си и тя се оказа фатална, а за убиеца й това беше системно поведение. Кой от двамата е по-виновен?

Нека в навечерието на съдебния процес срещу него се обединим срещу УБИЙСТВЕНАТА буквално гъзария, която властва в България от десетилетия, и не само по пътищата, а във всяка област на живота, където лекомислени малокултурни егоисти направляват битието на мислещите и ги осъждат на вечен присмех и неразбиране. Кристин стана жертва. Жертва не само на този, натиснал газта до 150 км/ч, но и на цялото общество, което вместо поне морално да го осъди, го прикрива и му позволява да своеволничи както преди. И аз съм виновна, и вие, защото казваме, че не можем да променим статуквото, че гласът ни е ботевският "глас в пустиня", но от нас зависи. Зависи не само промяната, но и човешкият живот!

Затова нейното семейство и ние, нейните приятели, настояваме за:

1) Увеличаване на максималната присъда (5 години - абсолютно нищожна за един погубен живот и десетки разбити покрай него!!!), предвидена в тези случаи, вместо раздаване на мними условни наказания;

2) Премахване на правото, делото да се гледа по съкратената процедура (като не се изслушват свидетели и не се събират доказателства, подсъдимият се признава за виновен и получава присъда под минимума-условна или пробация);

2) Промяна в законовата уредба, която в момента дори не разполага с клауза за доживотно отнемане/отказ за издаване на книжка/ на причинители на тежки пътни инциденти;

3) Предвиждане в закона на санкции и за собствениците на превозното средство, причинило ПТП;

4) Отговорно отношение най-вече на родители и учители спрямо неконтролируемото и общественоопасно поведение на такива младежи;

Нека това бъде първата справедлива присъда за каращ без книжка, с превишена скорост "смелчага", след която във всички останали случаи съдът ще се замисля преди да оправдава! Снимки и информация за катастрофата можете да намерите на следния адрес: НЕ НА СКОРОСТТА ПО ПЪТИЩАТА

НЕКА ДОКАЖЕМ, ЧЕ СКЪПИТЕ АДВОКАТИ И ВАЛУТАТА В ДЖОБА НЕ МОГАТ ДА ОБЕЗЦЕНЯТ ЕДИН ЧОВЕШКИ ЖИВОТ, СВЕЖДАЙКИ ПРИСЪДАТА ЗА ПОГУБВАНЕТО МУ ДО ТАЗИ ЗА РАЗБИТА ВРАТА ИЛИ ОТКРАДНАТ ХЛЯБ НАПРИМЕР! ДА ДОКАЖЕМ, ЧЕ ВЪЗМЕЗДИЕ ИМА!

С цел съдът да не потули и този случай, ще организираме протест в деня на делото. Информация за него ще можете да намерите във фейсбук-групата ни веднага щом стане ясна датата на делото!

NEKA SPREM TOVA!




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход