Скъпи Дневнико,

...някога започвах така. Аз не се промених но всичко около мен да. Незнаех някога че ще срещнем, но го правя подтикнат от това, че едва ли някой би ме разбрал като в добрите стари времена в, които изливах всичко в редове от преживяното ми... Не знам някога ще получа ли душевен покой от болката която понесах, но съм сигурен че ще срещна хората рано или късно които ми я пречиниха и няма да има какво да си кажем Просто ще отмина, но ще бъда сигурен че губищия няма да съм аз