Book Reviews

  • публикации
    289
  • коментари
    1573
  • прегледи
    1610292

Сливане и разделяне на абзаци, разпокъсано в текста писмо

ganinka

2265 прегледа

=!= СЛЕТИ И РАЗДЕЛЕНИ АБЗАЦИ =!=

Когато има пряка реч на герой, която продължава с непряка, но тази непряка реч е свързана по смисъл с пряката, не се разделя.

Пример:

Правилно:

— Много исках да те видя! — докато говореше, осъзна истината в думите си. От момента, в който бе научил за Тими, беше изпитал огромен копнеж да го види. Но се страхуваше. И все още се страхуваше, обаче не бе сигурен каква е причината за страха му.

и:

Грешно:

— Да се качим на терасата — подкани я Алекс. Дамарис се взря изпитателно в лицето му. Нито един от двамата не бе посещавал това място от онази съдбовна нощ преди толкова години.

Правилно:

— Да се качим на терасата — подкани я Алекс.

Дамарис се взря изпитателно в лицето му. Нито един от двамата не бе посещавал това място от онази съдбовна нощ преди толкова години.

Ако примерно в едно от изреченията на непряката имаш вече връзка с друг герой, или непряката започва да определя друга сцена, тогава се разделя от изречението, което дава другата връзка.

Имайте предвид, че това все пак не е догма.

Има и случаи, когато един говори, авторова реч продължава с действие на друг герой, след което продължава пряката реч на първия.

Тук вече става въпрос за действие на другия герой по време на речта на първия, или втория прави нещо, докато първия му говори. Т.е. имаме пряка връзка.

Пример:

— Вчера шефът ми съобщи, че се е обадил на най-способните от тях. За съжаление обаче, вече не работят за нас. Нито един от тях не е бил в твоя сектор, затова бях сигурен, че няма да ги разпознаеш — той се приближи до Хари. — Нека да ти ги представя — кимна към мъжа до вратата. — Високият и чернокос мъж с брадата е Куин Макнамара — подполковник в оставка от военновъздушните сили на Съединените щати — кимна към двамата мъже, които слагаха белезници на помощника на Хари. — Червенокосият господин с неизменната усмивка е Тим Уокър, който сега живее в Колорадо. А неговият приятел е Стив Донован, който нерядко ми помагаше в качеството си на телевизионен репортер — той обърна поглед към мъжа, който стоеше до Мариса, и го представи: — А това е Джоел Крамър, известен сега като автор на трилъри, написани по някои от по-сложните акции, в които е участвал — обърна се към Хари. — Що се отнася до въпроса за брака, знам каква репутация имам. Тези мъже предпочетоха домашния уют пред рискованата ни работа, Хари. Но бяха твърдо решени да ми помогнат да поставим клопката — той погледна към Куин. — Какво става навън?

=!= ОТДЕЛЯНЕ НА РАЗПОКЪСАНО В ТЕКСТА ПИСМО =!=

Защо настояваше? Ако беше решил да наеме друга, това нямаше да има никакво значение. Ако реши да не спазва договора, тя вероятно няма да може да му се противопостави. И все пак искаше да има нещо написано черно на бяло; нещо, което да види с очите си. Когато му даде писалка и хартия, които намери в кухнята на Доти, той ги прие без колебание.

— Да видим сега.

>

Аз, Джордж Уошингтън Рандолф…

>

— Така, да, кръстен съм на президента.

>

...съм съгласен да наема на работа Роуз…

>

— Торнтън. Роуз Елизабет Торнтън.

>

… Елизабет Торнтън на петнадесети юни…

>

— Пиши от утре.

>

…шестнадесети юни хиляда осемстотин шестдесет и шеста година, да домакинства на седмината мъже Рандолф. От нея се иска да готви, да чисти, да пере и да върши цялата къщна работа.

>

Джордж спря да пише, но Роуз нямаше никакви забележки.

>

В замяна тя ще има своя собствена стая, ще й се плаща всеки месец в злато, ще може да ходи до Остин на всеки три месеца и ще бъде върната в града, ако договорът бъде развален.

>

Той обърна листа така, че Роуз да може да види какво е написал.

— Сега запиши моите задължения — рече тя.

— Защо?

— Не мога да искам от теб обещания, след като аз не съм готова да направя същото.

— По-добре ги напиши сама — рече Джордж, като побутна листа хартия към нея.

>

Аз, Роуз Елизабет Торнтън, съм съгласна да готвя, да чистя, да пера и да върша останалата къщна работа на Джордж Уошингтън Рандолф и неговите шестима братя.

>

Тя се подписа и сложи датата

— Ето — обърна се тя към Джордж.

— Мисля, че това е всичко.

— Има още нещо — продължи Роуз.

— Сега пък какво?

В гласа му прозвуча нетърпение и безпокойство. Само погледът й му попречи да скъса листа хартия на парченца.




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход