plamen.spam

Коя година?

Газьол за отопление е под 2,10

Нещо не си разбрал. Попитах за конкретни отрасли.

Супер. Само че тия 100$, при цените постигнати на търговете, може да струват от 799 лв. до 1510 лв. А колко ще струва крайното изделие на българския клиент? Съответно колко ще са продажбите? Каква ще е крайната печалба и данъчни отчисления за държавата? Колко ще е изпълнението на плана?

Явно се налага да опиша по-подробно примера. Предприятие Х произвежда черно-бели телевизори, с елементна база, наполовина родно, наполовина СИВ производство. Моделите са успешни. Харчат се добре на вътрешния пазар. Има добра възвращаемост. В сметките на предприятието има натрупани доста средства. Обаче народа иска "шарено". "Златният орфей", "По света и у нас", мачовете от световното, "Богат-беден" и "Робинята Изаура" вече са в цвят. Спуска се задача към проектантски отдел. Хората проектират, копират, крадат, обаче накрая изкарват работещ модел. Но... повече от 1/4 от елементите, както и кинескопа, ще трябва са да внос "второ направление"... И тук греда. В държавата няма достатъчно долари за всички, които искат. няма достатъчно долари: Няма бе, няма. И в склада няма, и от Съюза не пращат... Светъл лъч е обявяването на търговете за валута... И сега, радетели на социализЪма, ако ми кажете, че няма никакво значение, на какъв курс въпросното предприятие ще купи долари, за да купи после кинескопи и едната четвърт елементи, ще стане ясно, защо Държавата беше фалирана.

Предприятията купувачи на търговете нали са държавни?

По колко ни го е продал Запада?

Така ли? Ние пък през цялото време говорим на какъв курс е купувана от предприятията по време на търговете. И че това е реалният пазарен курс.

... и след търга, напускайки страната, каква ще е цената ѝ?

Тази на търга нереална ли е? Колко струва валутата след края на търга?

Нали тази валута после ще се изнася навън? Тя затова се купува. Какво като е вътрешен пазар, нали цената се променя. В примера, който дадох за телевизорите, няма ли значение на какъв курс ще са изтъргувани доларите, с които ще купят кинескопите?

Само че тази централизирана икономика вече не е чак толкова централизирана и има някои действащи пазарни механизми. Почти десетилетие действат директивите за "Нов икономически механизъм" (все още имам мазол в ушния канал от слушане на този израз). Централизирано е планирането, контрола и регулациите. Самите предприятия отдавна са на "собствена стопанска сметка", което им позволява малко по-самостоятелно да управляват приходите и разходите, като им е предоставена известна финансова автономия. Това е включвало правото да определят собствени цени, да инвестират в модернизация и да вземат решения за разпределение на печалбите. Естествено при подчинение на държавните планове и регулации, и действията им са контролирани от съответните държавните органи. Търгът е пазар, а при всяко преминаване през пазар стоките (може да) променят цените си. Предприятията са оценили стойността на валутата и са платили определената сума за нея. И това е реален пазарен курс.

Не отговори на въпроса ми. Освен това, с въвеждането на валутните търгове, вече имаме и пазарни механизми вътре в централизираната икономика.

За мен не е излишен. Опитвам се да си изясня някои неща. Нямам икономическо образование. То няма и как да имам, нали според комунето, образованието ми е на ниво начално-незавършено.

След търга ПРОДАВАЧЪТ ще плати ли данък върху допълнително реализираната печалба?

Хайде пак погледни, какво си ме питал и какво съм отговорил... Имаш КУПУВАЧ и ПРОДАВАЧ Питаш ме: "Каква е цената, на която е придобита валутата от продавачите на този търг?", т.е. колко му струва на ПРОДАВАЧА тази валута, преди да реши да я продаде. Казах от какво зависи. Може да е 5 лв./$, може да е 3 лв./$, може да са 47 стотинки. За КУПУВАЧА, реалната цена на придобиване, е тази, която заплаща на търга. за 1988 г.: 2,52 лв. < 1,00$ < 16,00 лв. - отчет на БНБ за 1988 г., стр. 79 за 1989 г.: 7,99 лв. < 1,00$ < 15,10 лв.

За всяко предприятие е различна, в зависимост от себестойността на изнесената стока, реализираната печалба и отчислените към държавата данъци. Но за купувачите е ясно колко са платили.

И за тези, които не изнасят, но им трябва валута, реалният курс е "каквото ТЪРГ покаже"...

Ми няма достатъчно долари... Както се казваше по онова време: Няма бе, няма. И в склада няма, и от Съюза не пращат...

Ако имаше достатъчно, защо ще правят търгове? Предприятията, които имат нужда от валута, щяха да си купуват директно от БВБ, при това на официален курс. А ония, с излишъците, нямаше да си я кътат.

На някой му е трудно да приеме, че дефицитът на конвертируема валута е бил толкова голям, че предприятия са били готови да плащат и по 15 лв./$ (средно 10,40 лв./$), само за да продължат да работят.

Е и? Не мога да ти разбера болката...

Придобита е от ИЗНОС (не за СИВ).

Валутата се продава чрез създаденото за целта Сдружение "Валутни търгове", което е посредник на продавачите: - предприятия, които имат собствена, излишна към момента валута, най-вероятно придобита от износ (не за СИВ) - БВБ ТЪРГ

Вътрешен пазар е по т.1 конвертируема валута за производство на стоки и услуги за народно потребление, наричан "Търг "Стоки за народно потребление" Пример: за производство на телевизори "София'84" за вътрешен пазар, с кинескопи Филипс или Тошиба (внос по "второ направление"). т.2 е за конвертируема валута за стоки и услуги за производствено потребление, наричан "Търг "Стоки за производствено потребление", напр. за производство на машини, които ще се потребяват от други предприятия или е са за износ Сдружението е посредник: Чл. 3. На валутните търгове се предлага за продажба конвертируема валута от: 1. заинтересувани стокопроизводители и банки за сметка на собствена валута в определени от тях размери; 2. Българската външнотърговска банка (БВБ) за сметка на държавната валута в размер, определен от министъра на икономиката и планирането и председателя на Българската народна банка (БНБ). Чл. 4. Валутата, която стокопроизводителите и банките предоставят на търг за продажба, трябва да бъде депозирана предварително по сметка на сдружението в БВБ.