къвър на Анита Христова Трифонова sekirata cekupama
Къде се губиш,Дочке?
Къде си моя, точке?
С чушки и чушлета да те нагостя,
душата ти студена да сгрея, да стопля.
Не тръгвай още ,че не съм готов
за захарни чушлета ще търся и морков.
Не тръгвай още....Утрото било пясъчна река,а той бил сладко чудо?!Останала сама,самотна,в нея празнота,но в стаята ухаело на ...него?
Разбираш ли ,Дочке, докъде я стигнаха нашите съвременни поетеси,
но аз съм тук да ти кажа една рецепта за........захарни чушлета с морска сол.
Та така.Взимаш един голям буркан предварително измит,почистен от мазнотията на
предното си съдържание,като може да оставиш малко,съвсем малко за
аромат.Подбираш чушлетата,да има и лютиви,но и червени,не само зелени.Печеш ги
на шиш,ама яко ги печеш,така че червеното да забрави за червенината си,а зеленото
да посинее.Лютивите ги редиш на дъното на буркана без значение на цвят и ги
поръсваш с морска сол.Следващ ред само зелени чушлета може и не от лютивите, по
възможност да са без дръжки,но предварително напоени със захарен сироп.Пак ръсиш
с морска сол.И така докато напълниш буркана.Вода? Никаква вода,никаква друга
притурка.Капачките не ги мисли,няма значение стари ли са или нови.Няма как да не се
затвори бурканът дори и по трудно,дори и с ножа смачкани отгоре капачките ще
издържат дори буркана да счупят!
Отиваш на море,до устието на пясъчна река.Оставяш бураните-надявам се да не са
един два,оставяш ги на пясъка самотни под изгарящите слънчеви лъчи.Усещаш
празнота-затворени чушлета без теб,без твоите ръце,без твоите уста,разбит
вкуса.Стоиш права,ако трябва и лежиш,чакаш да стане чудото-сладкото ти чудо.Може
и да загубиш надежда от успешното консервиране,но оставаш поне с
аромата,уханието на сладко и солено.
-Къде тръгна,Дочке,към "Плод и зеленчук"или към печатницата?
Не тръгвай още...Ще тъгувам!
Чакам отговор в буркан с чушлета в плаващи пясъци,
а не отговор от мрънкаща и плачеща "върба" във самота!
Прегледи
Коментара
Добавено
Описание
къвър на Анита Христова Трифонова sekirata cekupama
Къде се губиш,Дочке?
Къде си моя, точке?
С чушки и чушлета да те нагостя,
душата ти студена да сгрея, да стопля.
Не тръгвай още ,че не съм готов
за захарни чушлета ще търся и морков.
Не тръгвай още....Утрото било пясъчна река,а той бил сладко чудо?!Останала сама,самотна,в нея празнота,но в стаята ухаело на ...него?
Разбираш ли ,Дочке, докъде я стигнаха нашите съвременни поетеси,
но аз съм тук да ти кажа една рецепта за........захарни чушлета с морска сол.
Та така.Взимаш един голям буркан предварително измит,почистен от мазнотията на
предното си съдържание,като може да оставиш малко,съвсем малко за
аромат.Подбираш чушлетата,да има и лютиви,но и червени,не само зелени.Печеш ги
на шиш,ама яко ги печеш,така че червеното да забрави за червенината си,а зеленото
да посинее.Лютивите ги редиш на дъното на буркана без значение на цвят и ги
поръсваш с морска сол.Следващ ред само зелени чушлета може и не от лютивите, по
възможност да са без дръжки,но предварително напоени със захарен сироп.Пак ръсиш
с морска сол.И така докато напълниш буркана.Вода? Никаква вода,никаква друга
притурка.Капачките не ги мисли,няма значение стари ли са или нови.Няма как да не се
затвори бурканът дори и по трудно,дори и с ножа смачкани отгоре капачките ще
издържат дори буркана да счупят!
Отиваш на море,до устието на пясъчна река.Оставяш бураните-надявам се да не са
един два,оставяш ги на пясъка самотни под изгарящите слънчеви лъчи.Усещаш
празнота-затворени чушлета без теб,без твоите ръце,без твоите уста,разбит
вкуса.Стоиш права,ако трябва и лежиш,чакаш да стане чудото-сладкото ти чудо.Може
и да загубиш надежда от успешното консервиране,но оставаш поне с
аромата,уханието на сладко и солено.
-Къде тръгна,Дочке,към "Плод и зеленчук"или към печатницата?
Не тръгвай още...Ще тъгувам!
Чакам отговор в буркан с чушлета в плаващи пясъци,
а не отговор от мрънкаща и плачеща "върба" във самота!
Пусни ми отговор в буркан в морето,
забрави за соленото сладко-чушлето!
твой любим блогър,що не и влогър :))
http://blog.abcbg.com/wp-content/Blog-vlog20.jpg
Блогърът е човек,който има свой блог и създава авторско съдържание в него.
Влогърът снима клип и го публикува в онлайн пространството.
Първият си служи с текст, а вторият – с видео.
А с какво си служите Вие?
"Днес утрото е пясъчна река,
събуждам се до теб и не сънувам,
не искам друго, остани така,
без твоята прегръдка ще тъгувам.
Прегърнати и двамата мълчим,
усещам пулса ти как бие лудо,
за малко още с мене остани,
не тръгвай още, мое сладко чудо.
Но тръгваш, а без теб е самота,
изгубвам те от поглед след завоя,
и в мен остава само празнота,
а в стаята уханието твое" ....
ЧУШКО ЧЕРВЕНА