Българинът можеше да бъде пръв

Бог не наказва когото мрази!"-

каза го Ботев и отсече,

а днес и секирата рече-

Очи плачат, душа стене,

затънали сме вси до колене,

за троха хляб треперим днес

и чакаме от някъде добра вест.

Стоим и молим се

за дни по добри,

но нищо не вършим,

бием се в гърди,

кой какво имал,

кой взел, кой дал,

танцьори нещастни сме

в маскиран бал.

Стоим и молим се

за помощ отдалеч,

примирени, не борим се,

търпиме сеч,

боледуваме и полудяваме,

купуваме се и се продаваме!

Парата във култ издигаме,

не се раждаме, умираме

отчаяни, мачкани до последен дъх.

Българинът можеше да бъде пръв!

Можеше, но не можа да сколаса

да дигне глава, змия опаса

бедно сърце, изстрадало, клето.

Кой наложи нам това вето?!

Нима Ботев не ни показа...?

Нима Левски не ги смаза

онези чужди, бедни душици

предатели наши за дребни парици?

Сирените вият,

юнско слънце пече,

в гърди се бият човеци менте.

Къде си Ботев,

събуди се, стани,

дай сила, надежда

и нам поведи

по нов път чист,

дай любов и мощ

на народ омагьосан

от едно време йощ.

Сълзи си сбирам,

за кой път умирам,

с душа раздрана

Балкан ще хвана,

с животните, с птиците

ще живея там,

ще ме разберат по добре. Знам.

poezia avtor А.H.T.sekirata Bulgarinut mojeshe da bude pruv