Мой разказ - Анита Христова Трифонова

 -Професоре,хайде, тръгвай, викат ни! Главният ни вика.

-Какво , пак ли с тези ембриоми? Грях си правим, макар че в медицината няма грях.

Всичко е в ръцете на Бог. Ние само помагаме. А правили сме бизнес, обиждат ни, но

все пак трябва да се живее. Без пари как се живее. Толкова много сме учили, учили…

толкова много знаем. Ето сега защо ли продължаваме да изпълняваме поръчките на

големите, на силните на деня? Удължаваме им живота. Присаждаме  костен мозък,

сменяме изцяло кръвта  и то на  определено съсловие от хората-богоизбраните. А това

също е пари, много пари и отговорност, опасна работа. Ние ли сме тези, които решават

кои да живеят и кои да умрат. Определено тези които държат човечеството в ръцете си

трябва да са здрави да живеят дълго и да са имунизирани от опасните вируси на

планетата Земя. Сега пак ли ще говорим за нелечимите болести, та нали си ги знаем,

знаем лечението им.

-Хайде, идваш ли! Ще гласуваме параграф ли ,списък ли кои лекарства за нелечими


болести да бъдат пуснати във фармацевтичната мрежа и за кои хора. Кои важни особи

–държавници, милиардери ще имат  право на процедури за удължаване на живота.

Знаеш ,засега начинът е  с присаждане костен мозък от бебета, просто казано. Но

защо ли нас ще ни карат да се съгласяваме с тези техни решения. Двамата професори

минаха  по тесния  коридор-тунел и се озоваха в голяма зала с кръгла маса в средата.

Бяха закъсняли и се наложи да се извинят.

-Вие двамата съгласни ли сте с прилагането на определени лекарства, лечение върху

  обикновените хора и това върху управляващите света, хората с пари и власт,

известни личности? Не е въпросът само в парите ,

всеки човек дава мило и драго за здравето си, за живота си.

-Няма как. Нали затова ни извикахте. Може ли без нашите подписи. Има и други

професори и специалисти, но щом нас сте избрали- каза Гезев.

-Ще бъдете материално обезпечени и семействата Ви за дълги години напред.
 

-Добре, само че какъв вариант ще последва ако самите ние се разболеем и лечението

ни се окаже неефикасно. Ние работим с тези химикали. Или просто трябва да

изчезнем-попита Печов.

-Имате и ще имате застраховки на които всеки обикновен човек би завидял.
 

Проф. Печов погледна  проф. Гезев и се разбраха с поглед. Бяха поставени на тясно.

Изобретенията са техни все пак. Потопили са се  в тази мътна вода и няма излизане.

Остава да се удавят или да изплуват, за което се искаше смелост, късмет не само

пари.

След час всичко свърши и двамата напуснаха залата. Много им дойде. Защо ли се

бореха толкова много с тези вируси, болести, а и лечението им. Прииска им се да

избягат ,но къде и как. Бяха вързани с документи, договори…Пък и мислеха за

семействата си ,за децата си.

Когато стигнаха до яхтата проф. Гезев се качи сам в нея.

Проф. Печов тръгна пеша по брега. Светът е голям. Океанът също си помисли за миг 

и се сбогува с приятеля си под предлог, че ще се разходи по брега на въздух.
 

Сутринта Слънцето огряваше кея  и нищо не говореше за нещастен случай, за удавник

или нещо подобно. Само очилата на проф.Печов се бяха заклещили между два камъка

, а безжизненото му посиняло тяло проснато до тях. Вълните се гонеха и сякаш си

шушукаха : Истинските умират, истинските умират…

Откриха  от неговото изобретение –лекарство висока доза инжектирано в тялото му.

Случаят беше обявен като нещастен случай - удавник. Проф.Гезев просто беше

изчезнал.
 

proza avtor A.H.T .sekirata Viarno ili naprotiv


 

https://www.youtube.com/watch?v=YYW8CcYPLHA
 

....ха, спри се злобар!