"Човешкото във мене не умира" -стихове автор Анита Христова Трифонова

Човешкото във мене не умира!

Животът тежък лошо ми сервира

и боря се с последни сили аз.

Ще се боря до последния си час.

Че силна съм, туй не се нрави,

но Бог не ще ме изостави,

защото праведна съм, честна,

 със съдба злочеста и нелесна.

Печеля врагове накуп

дори и в интернета тук

с истината на уста

затварям вражеска врата.

Българинът все роптае

и не иска и да знае

какво го чака занапред,

а беше първи-най-отпред.

Нечути са словата мои,

следят ме, гонят ме копои,

чакали, хрътки, мечки стръвници

и чалга силиконки, жрици.

Приключва се сега с България,

а тъй е щом народ нехае,

разединен и злобен, завистлив,

но иначе се пъчи, горделив.

Родината си във сърце нося

и отвън помощ не прося.

България е пълна със предатели

 и чуждица завоеватели.

Защо българинът озлобя,

озлобя и оскотя?

Промит ли е или зомбиран,

 отчаян, онеправдан, третиран?

Или май таквоз сме семе

ний на Аспарух племе.

Къде изчезнахте герои,

патриоти, приятели мои?

А Слънцето навън препича

и сякаш Господ сам наднича

и смее ми се от сърце.

-Секиро, не бъди дете!

Животът е такъв какъвто  е,

раздавам само аз възмездие.

/..aз раздавам правосъдие./

Choveshkoto vuv mene ne umira -

stihove avtor Anita Hristova Trifonova sekirata

 

https://www.youtube.com/watch?v=GiZ9B75zczU

https://www.youtube.com/watch?v=jYgF_JHXV-g