Американската програма за замяна на учебниците с лаптопи е довела до появата на „глупаво поколение“

Измина почти четвърт век, откакто в САЩ започна програмата за замяна на учебниците с лаптопи и таблети. Предоставянето на достъп на децата до голямо количество информация обаче доведе до съвсем различни резултати от тези, които очакваха нейните автори.

През 2002 година щатът Мейн първи започна да прилага програма за предоставяне на лаптопи на учениците в някои класове в общообразователните училища. По това време губернатор на Мейн е Ангъс Кинг, който вижда в програмата начин да се даде на повече деца достъп до интернет, за да могат да получават повече информация. През есента на същата година в рамките на инициативата Maine Learning Technology Initiative бяха раздадени 17 000 лаптопа на Apple на седмокласници в 243 училища. До 2016 година броят им нараства до 66 000 лаптопа и таблета, раздадени на учениците в училищата в щата Мейн.

Първоначалните усилия на Кинг намират подкрепа в цялата страна. През 2024 година САЩ са похарчили повече от 30 млрд. долара за осигуряване на лаптопи и таблети в училищата. Почти четвърт век и няколко променящи се технологични модела по-късно обаче психолозите и експертите виждат различен резултат от този, на който се е надявал Кинг.

Вместо да дадат възможност на едно поколение деца да получи достъп до повече знания, технологията имаше обратен ефект.

По-рано тази година неврологът Джаред Хорват заяви в писмено свидетелство пред Комисията по търговия, наука и транспорт на Сената на САЩ, че поколението Z отстъпва по когнитивни способности на предишните поколения, въпреки безпрецедентния достъп до технологии. Той добави, че поколението Z е първото поколение в съвременната история, което постига по-ниски резултати на стандартизираните тестове в сравнение с предишните поколения. Въпреки че уменията, измервани с тези тестове, като грамотност и математическа грамотност не са непременно показатели за интелигентност, те отразяват познавателните способности, чиито нива намаляват през последното десетилетие, според Хорват.

Позовавайки се на данни от Програмата за международно оценяване на учениците (PISA), която измерва постиженията на 15-годишните ученици по света, както и на други стандартизирани тестове, Хорват отбелязва не само спада в резултатите от тестовете, но и ясната връзка между резултатите и времето, прекарано пред компютрите в училище. Колкото повече време учениците прекарват пред компютъра в училище, толкова по-ниски са резултатите им на тестовете. Неврологът смята, че неограниченият достъп на учениците до технологиите е довел до атрофия, а не до засилване на способностите им за учене. Появата на iPhone през 2007 година също не помогна.

„Това не е дискусия за отказ от технологиите. Тук става въпрос за привеждане на образователните инструменти в съответствие с начина, по който хората действително учат. Доказателствата сочат, че безразборното разширяване на цифровата среда е отслабило учебната среда, а не я е укрепило.“

се казва в писмото на Хорват

Вероятно доказателствата, сочещи тази тенденция са се появявали и преди. През 2017 година американски медии писаха, че резултатите от тестовете в държавните училища в Мейн не са се подобрили през 15-те години, откакто е въведена технологичната инициатива на властите. По това време губернатор на щата беше Пол Лепейдж, който нарече програмата „огромен провал“, въпреки че щатът беше инвестирал много средства в договори с Apple.

Поколението Z сега ще трябва да се сблъска с последиците от нарушената способност за учене. Освен това поколението е силно засегнато от трансформацията, предизвикана от друга технологична революция, която започна с появата на генеративния изкуствен интелект.

Данните от първото по рода си проучване на Станфордския университет, публикувано миналата година установиха, че напредъкът в областта на изкуствения интелект оказва „значително и непропорционално въздействие върху работниците на начално ниво на пазара на труда в САЩ“. По-малко способното население не означава само по-лоши перспективи за работа, смята Хорват. То застрашава и способността на обществото да преодолява екзистенциални предизвикателства.

„Изправени сме пред по-сложни и мащабни предизвикателства от всяко друго поколение в историята на човечеството – от свръхнаселеността, през развиващите се болести до моралния упадък. Сега повече от всякога се нуждаем от поколение, което да може да се ориентира в сложните проблеми, да поддържа в съзнанието си множество противоречиви истини едновременно и да решава творчески проблеми, които затрудняват и най-блестящите умове на възрастните в наше време.“

казва Хорват

Наличието на технологии във висшите учебни заведения също оказва нееднозначно въздействие върху обучението. Проучване от 2014 година, проведено сред 3000 университетски студенти, установява, че обучаемите са били ангажирани с чужди дейности на компютрите си през почти две трети от времето. Хорват смята, че склонността към разсейване е ключов фактор, който възпрепятства ефективното учене чрез технологиите. Когато човек е разсеян, му е необходимо време, за да се съсредоточи отново върху изпълнението на задачата. Превключването между задачите също така е свързано с влошаване на паметта и увеличаване на грешките.

„За съжаление лекотата никога не е била определяща характеристика на ученето. То изисква усилия, трудно е и често е неудобно, но именно това го прави задълбочено и преносимо в бъдещето.“

смята Хорват

Той предложи няколко мерки за справяне с технологичния проблем на поколението Z, поне що се отнася до образователните институции. Неврологът смята, че Конгресът би могъл да осигури финансиране на изследвания за идентифициране на цифрови инструменти, които са ефективни за обучението. В допълнение към това той предложи строги ограничения за проследяване на поведението, създаване на цифрови профили и събиране на данни за непълнолетни лица, използващи технологии.

Някои щати вече се опитаха да вземат нещата в свои ръце. От август миналата година 17 щата са затегнали правилата за смартфоните в училищата, като са забранили взаимодействието с джаджите по време на учебните часове. Освен това, 35 щата имат закони, ограничаващи използването на смартфони в класните стаи. Повече от 75% от училищата са заявили, че имат правила, които забраняват използването на смартфони за цели, различни от учебните.

В крайната равносметка Хорват нарече загубата на умения за критично мислене и намалената способност за учене не толкова личен, колкото политически провал. Според него обученото на джаджи поколение американци ще остане жертва на един неуспешен педагогически експеримент.

„Винаги, когато работя с тийнейджъри, им казвам: Това не е ваша грешка. Никой от вас не е поискал да седи пред компютъра през цялото време на обучението си. Това означава, че сме сбъркали и искрено се надявам поколението Z да осъзнае това бързо и да не се възмути.“

допълва Хорват