Браузърните войни

От гледна точка на браузърите, преди време интернет картата на света бе твърде пъстра. Днес всички континенти и всички държави имат един и същи цвят. Има само две по-различни петънца – Северна Корея и Армения. Тези петънца показват, че на територията на тези страни повечето интернет потребители се свързват с Глобалната мрежа с помощта на браузър, който не е Google Chrome.

Световното доминиране на този браузър на „корпорацията на доброто“ продължава вече почти 10 години. Към днешен ден делът на Chrome възлиза на 68% при разпространението на браузърите за персонални компютри. Всички останали конкуренти са далече назад. Делът на Internet Explorer, който вече не се поддържа от Microsoft, спадна от 44% в миналото до 3% в наши дни. Делът на Mozilla Firefox намаля от 30% на 7%.

Хегемонът изтласка от пазара на практика всички алтернативи, а редица браузъри, които в миналото бяха конкуренти на Chrome, приеха неговата ДНК във вид на енджина Blink, използван във всички браузъри, базирани на проекта Chromium с отворен сорс код. В този списък е самият Chrome, а също така Opera, Vivaldi, Microsoft Edge, Yandex Browser и още много други популярни приложения за Windows. Единствено Firefox се държи настрана и остава верен на собствените си софтуерни технологии.

Как се случи това? Достойни ли са браузърните войни да им се обръща толкова голямо внимание? Дали Google не е използвал някакви недобросъвестни подходи, за да наложат собствен световен ред в областта на браузърите? Дали има някакви достойни алтернативи на браузъра Chrome? Нека се спрем по-подробно.

Първата браузърна световна война

Мнозина може би не помнят, но професионалистите в тази област знаят как през втората половина на 1990-те години повечето уеб сайтове са отбелязани като „Съвместим с Internet Explorer“ и „Този сайт е най-добре да се отваря с Netscape Navigator“. Това са двата най-популярни интернет браузъра от това време, които започват една непримирима борба, влязла в интернет историята като Първата световна браузърна война.

През 1990 година единственият начин за сърфиране в интернет е браузърът WorldWideWeb създаден от Тим Бърнърс-Лий. Той носи същото име като Световната паяжина, в която документите и уеб страниците са записани на различни сървъри и персонални компютри, достъпът до които става чрез клик върху препратките. За да се отворят тези страници е необходим браузър.

Първият браузър, който едновременно може да показва текст и изображения е Mosaic. Той е съвсем опростен и елементарен за инсталиране и ползване и по това време е идеален за начинаещите. Този браузър популяризира интернет за притежателите на персонални компютри и оказва голямо влияние на създателите на наистина масовите приложения за сърфиране в Глобалната мрежа: Netscape Navigator и Internet Explorer.

През 1995 година най-разпространен е Netscape Navigator. Той е платен за търговските компании, корпорациите предприятията, но безплатен за домашно използване. Но той се сблъсква със сериозен проблем – повечето компютри тогава, а и днес, работят под управлението на операционната система Windows на Microsoft, а тогава софтуерният гигант започва да обръща сериозно внимание на интернет пазара.

Много хора, когато си купуват компютър, нямат никаква представа, че на света има няколко браузъра. С излизането на Windows 95 софтуерният гигант започва предварително да инсталира в своята операционна система собствения си уеб браузър Internet Explorer, който безплатно се появява на екраните като на домашните, така и на корпоративните потребители.

Тук Microsoft постъпва много хитро. Корпорацията започва активно да лобира подобряването на технологическите стандарти за Глобалната мрежа по такъв начин, че те да са най-изгодни за нейния браузър. Това е и причината различните сайтове да изглеждат по различен начин при различните браузъри, а техните страници да не се показват и да не работят коректно. Твърде чести са случаите, когато даден уеб сайт се изобразява добре в средата на даден браузър, но изобщо не работи при друг.

В подобни условия компаниите, доходът на които се осигурява от само един-единствен продукт, в случая браузър, изобщо не могат да се състезават с гигантската корпорация. Създателите на Netscape завеждат редица съдебни дела срещу Microsoft, като обвиняват софтуерния гигант в монополизъм, но тези дела се проточват твърде дълго и не оказват никакво влияние на Microsoft. Делът на Netscape катастрофално спада и в началото на новото хилядолетие браузърът е тотално изтласкан от пазара.

Старият гаден браузър

Microsoft удържа тотална победа на пазара на браузърите. Статистиките показват, че към 2003 година 95% от потребителите посещават уеб-пространството с помощта на Internet Explorer. Тогава Microsoft допуска сериозна грешка като предпочита да лежи на своите лаври и не отделя почти никакво внимание на обновяванията за своя браузър. Internet Explorer постепенно започва да се появява в списъците на най лошите софтуерни продукти за всички времена. Той има сериозни проблеми със стабилността на работата и с безопасността, и е широко критикуван, че не поддържа съвременните уеб стандарти. Разработчиците и уеб дизайнерите масово се оплакват и отказват да го поддържат.

Между появата на ужасния и според много потребители гаден браузър Internet Explorer 6 и не особено добрата седма версия минават пет години и през това време конкурентите започват да надигат глава. Netscape Navigator загива, но неговото дело продължава. През 2004 година от останките на този браузър израства първата версия на Mozilla Firefox. През 2000 година в надпреварата се включва браузъра Opera, който най-после става безплатен и достъпен за широката аудитория. Тези два браузъра спечелват големи адмирации.

Едно от най-хубавите неща, които въвежда новото поколение браузъри е работата с няколко раздела в един и същ програмен прозорец. Сега дори е страшно да си представим, че преди време всяка уеб страница се отваря в отделен програмен прозорец, а в таскбара се натрупва огромен брой еднакви иконки на Internet Explorer. Именно тогава браузърът Opera предлага нещо ново и много смело – значителна икономия на трафик и време, когато интернет се разпространява чрез телефонните линии, понеже дава възможност за изключване на изображенията, като има и мениджър на изтеглянията, може да показва уеб страниците в режим на цял екран, при който интерфейсът се скрива, както и още много други много приятни неща, като вградените RSS, IRC плюс пощенски клиент.

Microsoft изобщо не бърза с обновяванията, но с всички сили пречи на конкуренцията. Така например, софтуерният гигант блокира достъпа до своя сайт MSN.com за чуждите браузъри, променя оформянето и дизайна на своя сайт за тях, изпращана непълен JavaScript файл при работа с пощенската услуга Hotmail и т.н. Както разработчиците, така и потребителите считат това поведение за твърде подло.

Втората браузърна световна война

През 2003 година на пазара на браузърите излиза Apple със своя Safari, като категорично се отказва от използването на Internet Explorer по подразбиране и не иска да има нищо общо със софтуера на Microsoft, който е нейният най-сериозен и най ненавистен конкурент. Apple успяват, но в операционната система macOS браузърът Safari започва да се използва по подразбиране чак през 2005 година.

Именно този браузър на Apple изиграва изключително важна роля във възникването на интернет сърфирането, каквото го знаем в наши дни. До известна степен на него се дължи създаването на Google Chrome.

Браузърният енджин е софтуерът „под капака“ на браузъра, който извършва интерпретирането и рендирането на интернет-страниците. Всичкия код, написан от уеб дизайнерите, преминава през този енджин, обработва се и се показва в прозореца на браузъра. Но браузърният енджин не е браузър. На базата на един и същ енджин може да има няколко браузъра, които се различават по своята функционалност и интерфейс.

Mozilla Firefox използва енджина Gecko, Opera се базира на Presto, а Internet Explorer – на Trident. Тези енджини са принципно различни и имат съвсем различна скорост на работа, в различна степен поддържат интернет стандартите и имат редица различни нюанси. Част от тях са фирмени, друга част – с отворен код, открити за голямата общност на разработчиците, които на базата на тези енджини могат да създават свои собствени браузъри.

Apple избира за своя бъдещ браузър енджина с отворен код KHTML. Корпорацията от Купертино обединява различните компоненти на този енджин, с изключение на неголяма затворена част в рамките на проекта с отворен код WebKit.

По това време изпълнителният директор на Google Ерик Шмид много предпазливо се отнася към идеята интернет гигантът да представи собствен браузър. Индустрията още помни разрушителната война между Microsoft и Netscape, която приключва с унищожаването на малката компания. Шмид не вярва, че все още неувереният Google ще успее да се конкурира с гигант, който е подчинил пазара на своите цели и по подразбиране инсталира своя браузър във всички Windows компютри в целия свят.

Но въпреки това, макар и плахо, разработването на Chrome започва. За енджин е избран WebKit с отворен код, който е по-чист и по-бърз от конкурентите. Компонентът, който обработва JavaScript кода е заменен с по-бързия V8, като неговото име намеква за мощните двигатели на автомобилите. Разделите работят в отделни процеси, за да не се срива браузъра при проблеми с една от уеб страниците.

След това Google започва активно да разпространява и рекламира своя браузър. През 2008 година търсачката на Google, която се ползва от стотици милиони потребители, започва да показва предложение да инсталират бързия браузър Chrome. в YouTube специално за потребителите с IE6 се показва банер, който предлага стария браузър да бъде заменен с нещо по-ново. Сред предложенията е и Chrome.

Това съвпада с началото на мобилната ера и въведената от Google синхронизация на мобилния Chrome с неговата десктоп версия оказва решаваща роля в популяризацията на този браузър.

Chrome печели потребителите и с това, че е лек, бърз и лесен за използване: най-важните и необходими на потребителите елементи на интерфейса са изчистени и логически разбираеми. Глобалната мрежа също бързо се развива и се стига до момент, когато се оказва, че браузърните енджини са твърде много и те един по един започват да изчезват.

И така, през 2013 година Opera се отказва от Presto и започва да използва енджина на Google. След нея през 2015 година от своя енджин се отказва и Microsoft – интернет пазарът вече е наситен и поддръжката и развитието на Internet Explorer няма икономически смисъл. Единствено Firefox остава със своя Gecko и наскоро започна прехода към собствен браузърен енджин от ново поколение.

След първата и втората Световни браузърни войни потребителите вече могат спокойно да посещават Глобалната мрежа по няколко начина. Броят на браузърните енджини рязко намаля, а борбата между браузърите се измести в една по-приятна за крайния потребител насока осигуряваща предимно удобство, скорост, информационна безопасност и други.