fbpx
1.4 C
София

Бутонът на Тим Бърнърс-Лий, който можеше да промени изцяло Интернет

Най-четени

Преди двадесет и пет години, на 3 декември 1997 г., създателят на World Wide Web Тим Бърнърс-Лий изнесе лекция на срещата на W3C в Лондон. 

Речта му се отличаваше с преглед на ранния уеб, първоначалното му развитие и мислите му за бъдещето.

Една от идеите, които Бърнърс-Лий изложи в речта си беше безспорно блестяща. Той предложи всеки браузър да бъде оборудван с така наречения от него бутон „О, да?“.  Идеята беше, че всички ние ще започнем да изграждаме доверие чрез подписани метаданни, докато се движим в мрежата. 

В известен смисъл нормалното ни сърфиране в мрежата щеше да създаде гигантско натрупване на доверие, предоставено от тълпата

„Когато разполагаме с това, ще можем да поискаме от компютъра не само информация, но и защо трябва да й вярваме“, каза той тогава.

Представете си бутон „О, да?“ в браузъра си. Там разглеждате фантастична промоция, която може да бъде ваша само срещу въвеждането на номер на кредитна карта и натискането на един бутон. О, да?, мислите си. Натискате бутона „О, да?“. Питате браузъра си защо трябва да му вярвате. Той, от своя страна, може да предизвика сървъра да предостави някакви удостоверителни данни. Може би подпис за документа или списък с документи, който изразява за какво е добър този ключ. Тези документи ще бъдат подписани. Вашият браузър се рови в сървъра, търсейки начин да ви убеди, че страницата е надеждна за покупка. Може би ще излезе с потвърждение от списание, което на свой ред е било потвърдено от приятел. Може би ще се появи потвърждение от банката на продавача, която на свой ред има потвърждение от вашата банка. Може би изобщо няма да намери причина да повярвате на това, което четете.

Трябва да се отбележи, че бутонът „О, да?“ не е бил предназначен за проверка на информацията или за откриване на „истината“. 

По-скоро бутонът „О, да?“ щеше да подсказва една по-парадигматична истина – т.е. разумно приближение на това дали нещо, което сте прочели в мрежата, се смята за общоприето в сферата на достоверността от повечето хора.

Бутонът „Oh, Yeah?“ представляваше ранно предупреждение, че в бъдеще всички ще трябва да бъдем по-скептични в киберпространството. Той беше и признание, че в бъдеще мрежата вероятно ще бъде използвана, за да ни заблуждава с известна регулярност. Политици, търговци, престъпници, мошеници и лъжци ще бъдат в изобилие и ние ще се нуждаем от лесен начин да им противодействаме в ежедневното си търсене на информация.

Ако това се беше случило, много от болестите, които днес тормозят мрежата и социалните медии, щяха да бъдат отстранени от самото начало.

И все пак в крайна сметка бутонът „О, да?“ така и не беше инсталиран в браузърите ни. 

Прекалено много фактори се изправиха срещу него. В оригиналния пример на Бърнърс-Лий той отбеляза, че това е пряко предизвикателство към рекламата. Мрежата ставаше все по-комерсиална. Идеята, че простото натискане на бутон може да разкрие парадигматичната истина за рекламираните твърдения на всеки продукт, представляваше почти екзистенциална заплаха за полезността ѝ като средство за продажба.

А в ерата на социалните мрежи? 

Представете си гнева, който би се разпалил, ако съобщите на лудия си чичо какво ви е съобщил бутонът „О, да?“ на браузъра ви за последната му конспирация във Facebook.

Погледнато в перспектива, в крайна сметка сме заменили бутона „О, да?“ за бутона „Харесва ми“. И това май беше огромна грешка.


Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iOS и Huawei!

Абонирай се
Извести ме за
guest

3 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари

Нови ревюта

Подобни новини