В момента по света има много ангажирани хора с промените в климата и заинтересовани от мисията за постигане на въглероден неутралитет, но малцина имат ясен план как човечеството може да постигне промяна. Експертите казват, че в ядрената енергия може да е разковничето.
Германският предприемач Дитмар Детеринг, който живее в Ню Йорк, предлага интересен мисловен експеримент, който гласи: „Как би изглеждал дебатът за климата, ако всичко, което имахме са изкопаемите горива и възобновяемите енергийни източници и изведнъж някой просто каже: Измислих нещо.- нарича се ядрена енергия?“ Сигурен съм, че този човек ще бъде изпратен по дяволите, защото той разглежда нещата от съвсем различен ракурс.“
Детерниг смята, че ядрената енергия може да бъде ключът към решаването на климатичната криза. Бивш член на германската Зелена партия, Детеринг прекарва свободното си време като съпредседател на групата за защита на ядрените технологии в Ню Йорк. Той е част от вълната от природозащитници, които водят кампания за увеличаване на използването на ядрена енергия.
Въпреки че когато споменем ядрената енергия, това извиква в умовете на повечето от нас пейзажи, унищожени от ядрено бедствие, приличащи на кадрите от катастрофите, които сме виждали от аварии като Чернобил и нападения като Хирошима и Фукушима, привържениците на ядрената енергия като Детеринг и колегата му Ерик Доусън посочват, че ядрената енергия произвежда огромни количества електроенергия, докато в същото време от нея не се отделят почти никакви въглеродни емисии.
Това я различава от изкопаемите горива, които са сравнително безопасни на повърхността, но поради огромните си замърсявания имат много повече негативни последици върху човешките здраве и живот. Смята се, че енергията, която се добива от въглища, убива около 350 пъти повече хора за терават-час произведена енергия, най-вече заради замърсяването на въздуха, в сравнение с ядрената енергия.
„Всяка енергийна политика има плюсове и минуси и считаме, че след като сме я разгледали подробно, плюсовете надвишават минусите в полза на ядрената енергия“, казва Доусън, местен активист в групата в Ню Йорк.
Това е доста спорно изявление. Много учени и природозащитници казват, че ядрената енергия е прекалено опасна и скъпа, че за изграждането на централите е нужно твърде много време. „По-добре да разширим възобновяемите източници на енергия или енергоспестяването, това е по-добро използване на парите по отношение на смекчаването на последиците от изменението на климата“, казва Юсен Асука, директор на Института за глобални екологични стратегии в Канагава, Япония.
Но много учени и експерти смятат, че ядрената енергия е необходима за постигане на въглероден неутралитет до 2050 г. „Всеки, който се интересува сериозно от предотвратяването на опасни нива на глобалното затопляне, трябва да се застъпва за ядрената енергетика“, пише Джеймс Хансен, бивш учен от НАСА, чиято заслуга е в повишаването на осведомеността за глобалното затопляне в края на 80-те години
Този втори лагер от експерти оплаква упадъка на ядрената енергия, който се засили след инцидента във Фукушима през 2011 г. Международната енергийна агенция смята, че развитите страни са на път да загубят 66% от сегашния си ядрен капацитет до 2040 г. В САЩ, където ядрената енергия произвежда близо 40% от нисковъглеродната мощност на страната, 11 реактора са изведени от експлоатация от 2013 г. насам, като още девет скоро ще последват тяхната съдба.
Наскоро беше пенсиониран Indian Point Energy Center, който преди е произвеждал около 25% от електроенергията, използвана от 10 милиона жители на Ню Йорк. Миналата година единият реактор беше затворен, като вторият го последва на 30 април. Резултатът? По-високи въглеродни емисии, тъй като енергийната празнина, която се образува след неговото затваряне, трябваше да бъде компенсирана с природен газ.
„Глобалната цел, за която всички говорят, е да се увеличи употребата на електричество с нулеви емисии, но въпреки това те изключват напълно източника на по-голямата част от въглеродно неутрална енергия. Това наистина ни влудява“, казва Доусън.
Причината за отхвърлянето на ядрената енергия като екологична в представите на хората, разбира се е тривиално ясна – ядрените аварии макар и да не са ежедневие, до момента са се случвали сравнително често, като водят до огромен брой смъртни случаи и тежки последващи ефекти върху природата, хората и цялата биосфера около себе си. Макар и ядрени инциденти да се случват по-рядко от веднъж на поколение, имат катаклизмични последици. И въпросът за това как най-добре да се съхраняват ядрените отпадъци (които имат в десетки пъти по-малки обеми от тези от ТЕЦ) е спорен: САЩ инвестираха 9 милиарда долара в изграждането на място за съхранение в планината Юка, преди да се откажат от проекта, въпреки че Финландия, Франция и Канада намериха потенциални решения.
В резултат на това репутацията на ядрената енергия е едно от най-големите препятствия пред нейното масово навлизане. В общественото въображение тя неизбежно е свързана с бедствия. Но цифрите разказват различна история. Оценките на смъртните случаи от ядрени инциденти варират от по-малко от 10 000 до 1 милион. Както можете да заключите, това е силно оспорвана цифра, но и в двата случая стойностите са по-малки от смъртните случаи от замърсяването с изкопаеми горива само за една година – около 8,7 са преждевременните смъртни случаи от замърсяване с изкопаеми горива само за 2018 г., според проучване от Харвард през февруари.
На въпроса дали ядрената енергия е решение на проблемите с климата, Бил Гейтс отговаря: „Ако хората бяха разумни, да.“
PR проблемът е напълно разбираем. Тринадесет години преди отварянето на първата американска атомна електроцентрала, същата технология е използвана за опустошаването на Хирошима и Нагасаки. Никой досега публично не е показал по-добро оценяване на черния облак, надвиснал над атомната енергия, от президента Дуайт Айзенхауер, който направи изказването: „Тази огромна разрушителна сила може да се превърне в най-голямата благодат в полза на човечеството“.
Лошият публичен образ на атомната енергия е напълно справедлив, започвайки от атомните оръжия, но все повече експерти твърдят, че именно атомната енергия може да се използва особено умело за борба с изменението на климата. Ядрената енергия в момента е напълно изключена от повечето диалози за зелена енергия и спасяване на околната среда, като в центъра на дискусията е енергията с възобноявеми източници – като вятърната енергия. Ако вземем за пример Германия, една от страните с най-висок темп на въвеждане на вятърни електроцентрали, можем да установим, че тя има по-нисък темп на намаляване на парниковите газове от средната стойност за ЕС – 11,5% при 13,5% общо за Съюза. Разбира се, това закъснение в напредъка с намаляването на въглеродните емисии в страната не е обвинение към вятърната енергия, а е илюстрация за това колко труден, бавен и трудоемък процес е преминаването от замърсяваща към зелена енергия, когато ядрените централи са напълно изключени от диалога. Намаляването на въглеродните емисии означава създаване на вятърни и слънчеви централи, но също така подобряване на енергийната ефективност и справяне с транспортните емисии. Пренебрегването на такива области е част от причините, поради които емисиите в Германия остават високи, но преждевременното отхвърляне на ядрената енергия също така често се аргументира и с факта, че на този етап липсват все още отговори на много научни въпроси в сферата, както и достатъчно надежден инженеринг.
Зелената енергия успя да запълни част от празнината, оставена от свиващия се ядрен сектор, но за запълването все още се използват и енергийни централи на въглища и природен газ. Подобна е ситуацията и в Япония. Дистанцирайки се напълно от ядрената енергия след аварията с Фукушима, страната планира да изгради 22 нови въглищни централи през следващите пет години.
Ню Йорк, както и други части на САЩ, вървят по същия път. Когато вторият и последен реактор на Indian Point Power Center беше затворен на 30 април, това беше кулминацията на 20-годишен дебат: Извеждането от експлоатация на ядрените централи беше предложено за първи път през 2002 г, тъй като тогава се смяташе, че те могат да са следващия потенциален обект на терористични атаки, след нападението на кулите на 11 септември.
Обществената тревога за Indian Point е разбираема. Въпреки че не е достатъчно концентрирана, за да бъде опасна, водата, пренасяща радиоактивни частици, се влива от реактора в река Хъдсън. По-вредна е охлаждащата система, която изсмуква водата от Хъдсън, убивайки рибите и хайвера в процеса. И както е посочил губернаторът Андрю Куомо, реакторът е необичайно близо до изключително гъстонаселен град, което би направило една потенциална авария особено катастрофална. Това, че милиони американци се зарадваха, когато беше обявено затварянето на завода, не е изненада.
Но сега идва трудната част
Ню Йорк е щат с по-голямо население от това повечето САЩ, като местната управа се е ангажирала над 70% от консумираната на територията му електроенергия да се осигурява от въглеродно неутрални източници до 2030 г. За тази цел е инвестирала сериозно в изграждането на вятърни паркове. Но с три централи за природен газ, създадени, за да помогнат за осигуряването на енергията, генерирана досега от Indian Point, емисиите неизбежно ще се увеличат малко или много след затварянето на реакторите. Това е повече от предположение: делът на природния газ в потреблението на енергия се е увеличил от 36% на 40%, след като първият реактор в централата беше затворен миналата година.
Ядрените критици твърдят, че този ръст е временен и че разширяващата се вятърна енергия в крайна сметка ще замени продукцията на Indian Point. Детеринг отхвърля тази теория:
„Хората казват, че просто заменяме ядрената енергия с вятърна и слънчева, то тези твърдения не гледат към бъдещето, а назад, защото преходът е много по-скъп, изисква много повече ресурси и съоръжения, за чието производство също са отделени много въглеродни емисии, а в крайна сметка ефективността не е същата“, коментира той.
Тенденцията ще продължи през следващите години, тъй като реакторите масово се деконструират на територията на целия щат, което застрашава целта за преминаване към въглеродно неутрална енергия до 2030 г. Калифорния също ще загуби два реактора през 2025 г. и една пета от безвъглеродната си електроенергия с тях. Ядрената енергия осигуряваше 93% от неутралната енергия на Пенсилвания, преди един от петте ѝ реактора да беше затворен през 2019 г.
Докато развитият свят се бори с декарбонизацията, многобройните развиващи се страни се борят с друг проблем: увеличаване на властта по всякакъв начин. Индия получава 75% от електроенергията си от електроцентрали на въглища и с около 180 милиона индийци, които все още нямат достъп до електрическа мрежа, има планове да изгражда още ТЕЦ. Китай е най-големият инвеститор в света в ядрената енергетика – 49 реактора са в експлоатация, към които ще се присъединят още 18 през следващите години – но капацитетът на планираните от него въглищни централи надвишава този на активния флот на САЩ.
„Кои са най-големите застъпници за справяне с климата? Точно това бихте очаквали: по-богатите страни“, каза Кларк. „Страните, които са по-надолу в мащаба на развитие, имат други притеснения. Това, което се продава в тези страни, няма нищо общо с проблемите с климата.“
Не само общественото възприятие и опасенията за безопасност възпрепятстват приемането на ядрена енергия, но и по-големите грижи за времето и парите за ядрената енергия също са проблем. Това важи и за САЩ: без ценообразуване на въглерод, все по-евтиният природен газ е по-икономичен от строго регулирания ядрен източник.
„Разходите са най-важният въпрос за всичко“, казва Асука от Института за глобални екологични стратегии на Канагава. Aсука смята, че е от полза за развиващите се страни или за тези, които се стремят да спазят крайните срокове до 2030 г., да започнат да строят инсталации сега, тъй като струват толкова много и отнемат толкова време.
Следващото поколение
Атомните централи са огромни инвестиции. Те не само струват над 10 милиарда долара, но често им трябват между осем и 12 години. Това е без да се вземат предвид забавянията и превишаването на бюджета, които са често срещани. „Стабилизирането на климата е спешно, а ядрената енергия е бавна“, се казва в Доклада за състоянието на ядрената индустрия за 2019 г.
Американският модел за производство на атомни електроцентрали е особено неефективен. Всеки щат има свои собствени стандарти за комунални услуги и разпоредби за безопасност, изискващи електроцентралите да бъдат съобразени с местните разпоредби. За разлика от това Франция проектира няколко вида реактори и ги произвежда масово в страната – и сега получава над 70% от електричеството си от ядрена енергия. Южна Корея успя да намали наполовина цената на ядрената енергия между 1971 и 2008 г., използвайки подобни методи. Сравнете това със САЩ, където разходите скочиха до 1000% между 60-те и 80-те години.
X-Energy е една от многото компании, изграждащи електроцентрали от следващо поколение, които обещават да реализират обещанието на Айзенхауер за атомна енергия, която е евтина, безопасна и широко разпространена. Друга е TerraPower, подкрепена от Бил Гейтс, която разработва реактор, който има за цел да реши проблемите с разходите и отпадъците чрез използване на обеднен уран. И двете компании получиха $ 80 милиона от Министерството на енергетиката миналия октомври, за да подпомогнат финансирането на предстоящите реактори.
