Невроморфните изчисления, които имитират мозъка, са обещаващ кандидат за компютърните технологии от следващо поколение. В тази връзка, значителен интерес изрази екипът на Сингапурския университет за технологии и дизайн (SUTD), който създаде предпоставки системите за изкуствен интелект (AI) да станат енергийно ефективни, леки и приспособими като човешкия мозък, предизвиквайки значителен интерес.
„Невропластичността на мозъка, тоест способността му да променя съединенията на невронната мрежа, е изключително трудно да се имитира в традиционните изкуствени синапси, използвайки свръхниска енергия“ – отбелязва Дезмънд Лоук, доцент в SUTD.
Изкуственият синапс запълва празнината между два неврона, позволявайки на електрическите сигнали да преминават от единия в другия. Той може да имитира ефективното предаване на невронни сигнали и процеса на формиране на паметта в мозъка.
За да се подобри енергийната ефективност на такова устройство, изследователската група на Лоук е първата, която е предложила технологичен процес за създаване на специален метален електрод.
Конвенционалните нагревателни електроди, образувани чрез отлагане и ецване, могат да причинят сериозни увреждания. Обратно, нагревателните електроди, създадени в това изследване само чрез отлагане, причиняват значително по-малко повреди, което води до по-здрав и бездефектен интерфейс с намалено съпротивление на контактите и в крайна сметка с намален работен ток.
Използвайки мемристорни устройства, базирани на нанополюси от германиев антимон телурид, екипът конструира изкуствен синапс с фазов преход, който демонстрира рекордно ниска консумация на електроенергия (1,8 pJ) на едно синаптично събитие, състоящо се от двойка импулси. Това е с около 82% по-малко от консумираната електроенергия в традиционните изкуствени синапси.
„Ние вярваме, че нашите открития имат обещаващ подход за разработване на по-бързи, по-мащабни масиви от изкуствени синапси със значително подобрена производителност при задачите с ИИ“, казва Лоук.