fbpx
3 C
София

Графичните десктоп среди в Linux: Xfce

Най-четени

Даниел Десподов
Даниел Десподовhttps://www.kaldata.com/
Ежедневен автор на новини. Увличам се от съвременни технологии, оръжие, информационна безопасност, спорт, наука и концепцията Internet of Things.

Ще разгледаме най-популярните графични среди за GNU/Linux, като ще ги разгледаме от малко по-различен ъгъл. Започваме с леката Xfce и ще продължим с KDE, GNOME и MATE. Десктоп средата Xfce е една от най-любимите за UNIX подобните операционни системи и към днешен ден е много по-интересна, отколкото изглежда на пръв поглед

Интересно е, че самата лексема Xfce нищо не означава. Разбира се, преди време тя се пишеше по-различно – XFce и се наричаше XForms Common Environmen, понеже се базираше на XForms инструментариума. Но след като неговото използване спря, името XFce бе заменено на Xfce и предишното разшифроване на тези букви стана безсмислено.

Историята на Xfce

Проектът стартира през 1996-та година благодарение на Оливие Фурдън (Olivier Fourdan). Първоначално това е една съвсем опростена десктоп среда, която има за цел да стане свободна версия на популярната по това време CDE. В началото, това са просто няколко панела с програми и инструменти, без какъвто и да било мениджър на прозорците. Малко унило, но за времето си, много подходящо.

Главната цел на този проект е ориентиране върху традиционната UNIX философия, за която са присъщи концепциите за модулност на операционната система и възможност за многократно използване на различните софтуерни елементи. Това е направено, за да се постигнат максимално големи възможности за конфигуриране.

Версиите на Xfce

На практика, съществуването на Xfce в удобен за потребителите вид, започва през 1988 година с излизането на Xfce2 като пълноценна и самостоятелна графична десктоп среда. Имаше и предишни версии, но те не могат да се считат за истински десктоп среди.

Именно във версията Xfce2 се появява прозоречния мениджър Xfwm, познат на феновете на тази графична среда и до днес. За времето си втората версия изглежда много добре, като самата десктоп среда се развива като съвсем лек и бърз модулен GUI, където всички настройки могат да се направят с помощта на компютърната мишка.

Историята на Xfce е интересна с няколко пренаписвания на сорс кода от нулата. Това става между версиите 2 и 3, както и между 3 и 4. С всеки път десктоп средата все по-малко прилича на CDE, към която навремето се стреми. Именно втората версия на тази графична среда определя посоката на нейното развитие. Можем да погледнем третата версия на Xfce, за да се убедим, че промените в дизайна в сравнение с втората версия не са чак толкова много.

Легендарната дълбока и цялостна настройка на Xfce се появява във втората и се усъвършенства в третата версия. Xfce остана интересна, въпреки че в миналото правилата се определяха от KDE и GNOME, и бумът на графичните среди не бе настъпил.

Какво става днес?

Днешната четвърта версия на Xfce е пълноценна десктоп графична среда с комплект собствени програми, предназначени за решаване на основните потребителски задачи. Тя е характерна с изключителната си лекота по отношение на системните ресурси и с отличното си бързодействие. В Xfce са използвани GTK+ инструментите и тя е съвместима с много елементи на другите подобни графични среди – МАТЕ и LXDE.

Така например, в Linux дистрибуцията Peppermint OS разработчиците са успели да създадат един отличен хибрид между графичните среди Xfce4 и актуалната към днешен ден версия на LXDE, за която ще поговорим друг път. Тази дистрибуция изглежда по следния начин:

Xfce е особено подходяща за стар или слаб хардуер. Но притежателите на съвременни компютри ще намерят в тази графична среда редица интересни неща. Причината е, че „Плъхът“, както жаргонно наричат тази десктоп среда заради нейния логотип, е изключително гъвкава в настройките. Възможно е създаването на всякакъв вид десктоп.

Именно тази графична среда се използва в редица Linux дистрибуции: MX Linux, специалната версия на Fedora Linux, Xubuntu (вариацията на Ubuntu с Xfce) – тези и още десетки други дистрибуции се доставят с интегрирана Xfce.

Към днешен ден, актуална е версията Xfce 4.12. Тя излезе отдавна – преди около 4 години, но се поддържа от разработчиците.

Как да инсталираме Xfce4 в GNU/Linux

В Debian GNU/Linux графичната среда Xfce4 може да бъде избрана като десктоп сред още по време на инсталирането. Но ако не сте го направили и използват друга десктоп среда, винаги можете да инсталирате Xfce4 по-късно.

Това може да стане от софтуерния мениджър:

Разбира се, всичко може да си извърши и от терминала:

sudo apt install xfce4

Тази команда ще инсталира само така нареченият метапакет

Ако искате да си инсталирате и допълнителните компоненти, трябва да въведете следното:

sudo apt install xfce4-goodies

В Ubuntu инсталирането става с абсолютно същите команди, като в Debian, но трябва дебело да подчертаем, че тази операционна система има отделна версия идеално настроена графична десктоп среда – Xubuntu.

Инсталирането на Xfce4 във Fedora може да стане по следния начин:

sudo dnf install @xfce-desktop-environment

Тази команда ще инсталира цялата графична сред с всичките необходими компоненти. Но и тук се предлага версия на Fedora Linux с предварително настроена Xfce4.

В Arch Linux и производните:

sudo pacman -S xfce4

Това ще инсталира само метапакета – базовите елементи на Xfce4. Допълнителните пакети се инсталират чрез:

sudo pacman -S xfce4-goodies

Ако искате нещо леко, бързо и пъргаво за вашата компютърна система, Xfce е един перфектен избор, ако например не харесвате MATE. Има и други, дори още по-леки графични среди. LXDE например, е дори по-лека, но на нея ще ще се спрем по-нататък.

Да напомним, че независимо каква Linux дистрибуция използвате, можете да имате инсталирани няколко десктоп среди. Изборът на най-подходящата за момента най-лесно става, ако излезете от системата и се логнете наново. След като въведете потребителското си име и паролата, от менюто на програмния прозорец за влизане в системата, трябва да изберете, коя графична среда ще използвате. Можете да работите с нея, като след рестартиране тя се запазва.


Какви са вашите впечатления от Xfce? Може да знаете някакви интересни трикове или сте забелязали досаден бъг? Споделете, за да умножим познанията.


Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iOS и Huawei!

Абонирай се
Извести ме за
guest

60 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари

Нови ревюта

Подобни новини