Да забравиш всичко: как науката се учи да изтрива и възстановява човешката памет

Какво бихте направили, ако можехте да изтриете от паметта си най-горчивия момент от своя живот? Или, напротив, да върнете най-важния спомен, който е бил изгубен? В миналото подобни въпроси бяха от сферата на писателите на научна фантастика, но днес науката се е доближила до техните отговори. Паметта не е огнеупорен сейф с факти, а сложен и крехък механизъм, който, както се оказва, може да бъде разбит. Учените вече не просто наблюдават как работи нашият мозък, а се учат как да се намесват в този процес, което открива невероятни възможности за лечение на болестите и преодоляване на травмите.

Паметта не е видеозапис

Ключът към разбирането на това как спомените могат да бъдат изтрити или възстановени се крие в един нов начин на разглеждане на самата памет. Свикнали сме да мислим, че паметта е нещо като видеозапис, съхраняван някъде в мозъка. Но това не е така. Всеки спомен не е готов файл, а реконструкция, която се сглобява от различни фрагменти от невронните връзки в момента, в който си го припомните. И всеки път, когато „извличаме“ даден спомен, ние леко го променяме.

Именно този процес е бил основната цел на учените. Те открили, че в момента, в който споменът се активира, той става уязвим. Този процес се нарича реконсолидация на паметта.

Изтриване на травмата: търсенето на „изключвателя“

Идеята за изтриване на спомените звучи страховито, но основната цел на учените не е да дадат възможност на хората да забравят важните събития, а да им помогнат да се избавят от тежките травми. Основното приложение на тази технология е лечението на посттравматично стресово разстройство (ПТСР).

Схемата на работа е проста:

• Пациентът си спомня травматичното събитие, като по този начин го активира.
• В този уязвим момент му се дава специално лекарство (например бета-блокер), което блокира протеините, необходими за повторното „записване“ на спомена.
• Споменът не се изтрива напълно, но губи емоционалната си окраска. Човекът си спомня какво се е случило, но събитието вече не предизвиква паника или страх.

Този метод вече е успешно изпробван, като дава надежда на хиляди хора, страдащи от последиците от злополуки, бойни действия и други психологически травми.

Да си върнеш миналото: технологиите за възстановяване

Ако паметта може да бъде изтрита, може ли да бъде възстановена? Технологиите предлагат възможност за това. Една от най-обещаващите области е оптогенетиката. Така например в един от знаковите експерименти учените използват именно този метод. Те генетично модифицираха невроните в мозъка на мишки, така че да реагират на светлината. С помощта на лазер изследователите успели да „включат“ тези неврони, които били свързани с определен, „изгубен“ спомен. Мишките веднага проявили реакцията, свързана с това събитие, което доказало, че споменът не е бил изтрит, а просто е станал недостъпен и може да бъде възстановен.

Друга технология са невронните импланти. Учени от USC и DARPA са разработили импланти, които могат да разчитат моделите на мозъчната активност, свързани с паметта. С помощта на тези устройства те могат да записват и възпроизвеждат тези модели, като помагат на хората с болестта на Алцхаймер да възвърнат когнитивните си функции.

Цената на интервенцията

Разбира се, възможността за намеса в паметта повдига много етични въпроси. Кой ще има достъп до тези технологии? Дали това няма да доведе до нови социални неравенства? Няма ли да се превърнем в общество, в което лесно можем да се избавим от неудобните спомени, без да се поучим от тях?

Засега тези въпроси остават открити. Но едно нещо е сигурно: ние сме на прага на нова ера, в която паметта вече не е неизменна. Възможността да променяме спомените си вече не е фантазия. Големият въпрос сега е как ще използваме тази сила.