За 220 години връзката ни с природата е намаляла с 60,6%. Поколението, израснало сред технологиите, може да я загуби завинаги

Учени откриха пряка връзка между урбанизацията и екологичната апатия.

През последните 220 години връзката на хората с природата е намаляла с повече от 60% – до този извод стига екип от изследователи под ръководството на Майлс Ричардсън, професор в университета в Дерби, който изучава психологическата връзка с природата. Учените отбелязват, че загубата на тази връзка се превръща във все по-значим фактор за екологичната криза: колкото по-малко хората се чувстват част от природния свят, толкова по-малко са склонни да го опазват.

За да проследят как се е променило отношението към природата, изследователите създават компютърен модел въз основа на историческите данни за урбанизацията. Той оценява как разрастването на градовете, навиците и ценностите, предавани от поколение на поколение, влияят върху това доколко се чувстваме свързани с околната среда. Според Ричардсън именно предаването на опита между поколенията е било ключов фактор за спада от 1800 до 2020 г. Езикът също отразява тази тенденция – думи като „река“, „цъфтеж“ и „мъх“ са станали забележимо по-рядко срещани в литературата през двата века.

Според авторите на тази научна работа прогнозата е мрачна: процесът на „изчезване на опита“ ще продължи, тъй като все повече деца растат в застроени райони, а родителите престават да предават любовта си към природата. Дори мащабното озеленяване на градовете и популяризирането на отдиха на открито, според изчисленията на модела, няма да могат да обърнат процеса. За да се обърне ситуацията, мегаполисите трябва да станат поне десет пъти „по-зелени“ от днес.

В същото време изследователите смятат, че точката на приложение на усилията трябва да бъдат семействата и децата: например програми като горските детски градини, където образованието се основава на практическото взаимодействие с природата. Ако се приложи изцяло, моделът предвижда постепенно възстановяване на връзката с природата след 2050 г. Съществува и друг лъч надежда – въпреки че делът на думите за природата в книгите е намалял с 60,6% между 1800 и 2020 г., достигайки най-ниската си стойност през 1990 г., днес този показател се е подобрил до 52,4%.