Добре дошли в ерата на технофеодализма!

В най-новата си книга бившият гръцки министър на финансите Янис Варуфакис твърди, че компании като Apple и Meta третират своите потребители като съвременни крепостни селяни.

Технологичните гиганти сринаха капитализма. Това е аргументът на бившия гръцки министър на финансите Янис Варуфакис, който стана известен с опитите си да защити затъналата в дългове Гърция от германските ѝ кредитори. Варуфакис така и не успя да си върне славата от 2015 г. Но той остана виден представител на левицата. След неуспешна кампания за място в Европейския парламент през 2019 г. той планира да се кандидатира отново през юни тази година. Този път неговият противник не е Берлин или банките. Този път това са технологичните компании, които той обвинява, че изкривяват икономиката и същевременно настройват хората едни срещу други.

Варуфакис е и плодовит автор. 17-ата му книга, написана като писмо до любопитния му баща, е хроника на еволюцията на капитализма. От рекламния бум през 60-те години на миналия век, през Уолстрийт през 80-те, до финансовата криза през 2008 г. и пандемията. В най-завладяващите части на книгата „Технофеодализъм“ се твърди, че Apple, Facebook и Amazon са променили икономиката дотолкова, че тя вече прилича на средновековната феодална система в Европа. Технологичните гиганти са господарите, а всички останали са селяни, които работят земята си без някаква особена компенсация.

Според Варуфакис всеки път, когато публикувате в X, преди това Twitter, вие по същество се трудите в имението на Илън Мъск като средновековен крепостен. Мъск не ви плаща. Но безплатният ви труд му се отплаща, в известен смисъл, чрез увеличаване на стойността на компанията му. В X колкото повече са активните потребители, толкова повече хора могат да бъдат рекламирани или да им бъдат продадени абонаменти. В Google Maps, твърди още Варуфакис, потребителите подобряват продукта – като например предупреждават системата за задръстванията по техния маршрут.

Феодалното сравнение не е ново. Но „Технофеодализмът“ се опитва да представи идеята на по-широка аудитория. Издаването на книгата в САЩ, стартирало месец преди регулаторните органи в Съединените щати и Европейския съюз да започнат едновременно антитръстови действия срещу Apple, също е извършено в идеалния момент.

По време на разговора с Варуфакис от дома му близо до Атина разговарях (Morgan Meaker) за това как технологичните гиганти са променили икономиката и защо трябва да ни е грижа за това.

WIRED: Какво означава тази дума – технофеодализъм?

Янис Варуфакис: Печалбата е двигателят на капитализма, а наема или рентата – на феодализма. Сега сме преминали [от едната система към другата] благодарение на тази нова форма на супер-дупер, пеещ и танцуващ капитал: облачен капитал, алгоритмичен капитал. Ако съм прав, това създава нови цифрови феодални владения като Amazon.com, като Airbnb, където основният начин на извличане на богатство е под формата не на печалба, а на рента.

Вземете Apple Store. Ако създавате приложение, Apple може да удържи 30 процента от печалбата ви [чрез комисионна такса]. Това е наем. Това е нещо като наем на земята. Това е малко като Apple Store да е феодално владение. Това е облачно феодално владение и Apple извлича рента точно както във феодализма. Така че моят аргумент не е, че сме се върнали от капитализма към феодализма. Моят аргумент е, че сме преминали напред към нова система, която има много от характеристиките на феодализма, но е една крачка пред капитализма. За да подчертая това, добавих думата техно.

Когато говорим за тези дигитални владения, идеята е по-лесна за разбиране по отношение на платформите, които вземат дял от продажбите. Каквито са всъщност Apple App Store и Amazon. Но можете ли да обвините и многото други платформи, че притежават такива цифрови владения, като Facebook например?

Facebook е класически облачен феод. Тя създава облачен капитал, който е привлекателен за вас, за мен, за други хора, които искат да общуват помежду си – да си намерят приятели, да публикуват своите възгледи или новини за кучето или котката си. И така, вие сте привлечени в тази крепост, а следващата стъпка на Зукърбърг беше да привлече в същата крепост издатели и рекламодатели, за да им продаде вниманието на потребителите. И веднага след това, както прекрасно описва Кори Доктороу чрез концепцията си за еншитификация (олайняването), вие сте издател, чувствате се чудесно, защото продажбите ви се увеличават чрез Facebook. Но изведнъж откривате, че някак сте понижени. И след това трябва да плащате по-висок наем за облака, за да бъдете отново повишен [например да плащате за реклами, за да могат клиентите да намерят продукта ви]. Това е типичен облачен капитализъм, който произвежда технофеодализъм.

Аз разбирам, че технофеодализмът засяга три групи хора. Можем ли да разделим хората, които са засегнати, на тези групи?

Да, и им дадох имена. Компанията, която произвежда електрически велосипеди, продавани в Alibaba или Amazon.com, е васален капиталист. По-голямата част от маржа на печалбата на тази компания се удържа от Джеф Безос [основател и изпълнителен директор на Amazon] под формата на наем на електронния облак.

На второ място са облачните проли или облачните пролетарии. Погледнете работниците в складовете на Amazon, които са наблюдавани от алгоритми.

А третият сте вие и аз. Наричам ни облачни поданици. Защото паралелът с крепостните селяни е, че ние полагаме доброволен безплатен труд. Няма значение дали го харесваме, или не. Всеки път, когато качвате видеоклип в TikTok, във Facebook, в Instagram, вие увеличавате капитала на тези компании. Ние добавяме нещо към него директно чрез нашия труд или нашето движение, или нашето съществуване. По този начин ние сме крепостни селяни, но сме нещо повече от крепостни селяни, ние сме облачни селяни, които произвеждат капитал. А това никога не се е случвало в световната история.

Компания като Apple би могла да твърди, че не е феодално владение. И че магазинът за приложения на Apple е по-скоро търговски център, в който компаниите трябва да наемат магазините си от този, който е собственик на сградата. С какво технофеодализмът се различава от динамиката на търговския център?

Е, в много голяма степен. Да кажем, че двамата с вас ще си партнираме с някоя известна модна верига. Отиваме в търговския център и наемаме магазин, като наемът е фиксиран. Той не е пропорционален на нашите продажби. Колкото повече пари печелим, толкова по-висок е маржът на съотношението цена/наем. При Apple Store те получават 30 процента от всички продажби. Това изобщо не е едно и също нещо. Това е еквивалент на поземлената рента, която феодалът е извличал от васалните капиталисти.

Какво прави облачния капитализъм по-лоша икономическа система от капитализма?

Първото е от макроикономическата гледна точка. Когато имате такава голяма сума пари, извлечена под формата на облачен наем, тези пари изчезват от кръговия поток на доходите. Според моите изчисления между 35 и 40% от БВП се изсмукват от кръговия поток на доходите чрез облачната рента, а това означава, че в икономиката има по-малко пари. Следователно инвестициите са по-малко, а това означава по-малко добри и качествени работни места в останалата част на икономиката.

Втората причина е, че този облачен капитал е създаден да се възпроизвежда чрез нашето внимание и чрез нашия безплатен труд. Тези платформи много бързо откриха, че ако сме ядосани, ние прекарваме повече време в тяхната среда. И по този начин произвеждаме безплатен облачен капитал за собствениците на облачния капитал. Така че алгоритмите са предварително подготвени да отровят разговорите ни. Това е изключително вредно за нашите демокрации, защото консенсусът е наистина лош за облачния капитал. Той не го иска и никак не го обича. Той иска вие и аз да сме ядосани и да си крещим един на друг.

Сега, като преподавател, съм забелязал ефекта върху децата в университетите във Великобритания, в Австралия, тук, в Гърция, в Америка. Забелязвам, че днешните студенти се страхуват да водят разговор лице в лице. Те искат безопасно пространство. Не искат в клас да им се представят предизвикателни идеи. Те протестират, могат да ви изгонят от университета, ако кажете нещо, което ги разстройва, за каквото и да било. А ако им дадете телефон, те стават токсични и избухват. Това не е начин за управление на демокрацията или на цивилизованото общество.

Хората вече изразиха недоволството си от капитализма в различни протестни движения в цяла Европа. Защо трябва да се интересуват от това, че се преминава към малко по-различна система, доминирана от малко по-различен вид компании?

Обикновените хора трябва да знаят какви са причините за недоволството. Недоволните винаги се питат: Защо се случва това? Да им дадем отговор по начин, който има смисъл за тях, е изключително полезно. Това е в основата на всяка възможна демокрация. Защото, за да има демокрация, не е достатъчно да можеш да гласуваш на всеки четири или пет години. Необходими са хора, които разбират какво се случва, които са информирани за причините за своето недоволство. Защото ако не разбират причините за своето недоволство, тогава е лесно да станат жертва на ксенофобия, на женомразство, на расизъм. Тогава те могат да кажат: ето този е евреин. А този е мюсюлманин. Този е чужденец. А пък този – англичанин. Каквото и да е. Тогава хората се вкопчват в простите решения, което е началото на фашизма.

В началото на фашизма ли сме? И ако е така, наистина ли това е по вина на технофеодализма?

Мисля, че фашизмът вече е във възход. Във Франция почти 45% от населението подкрепят неофашистка [Марин льо Пен]. В Италия имаме министър-председател неофашист – Джорджия Мелони. Това не е дело на технофеодализма, защото технофеодализмът дойде по-късно. Това, което се случи, е, че възходът на облачния капитал и изсмукването на пари от кръговия поток на доходите увеличава недоволството на хората. В същото време имаме алгоритми, които правят пари и натрупват облачен капитал по такъв начин, че ние започнахме да се мразим един друг. Омразата е горивото на фашизма. Така че ако съчетаете недоволството, фактът, че повечето хора не могат да свържат двата края, и прибавите към това омразата, която се подсилва от алгоритмите, това е фашизъм.

И така, ако имаме нова система, която подхранва нов фашизъм, какво трябва да направим по въпроса?

Много неща. В икономически план трябва незабавно да въведем данък върху електронните облаци. Да обложим Amazon с 5 процента за всяка транзакция, която се извършва на нейната платформа. След това да въведем възможност вие и аз да притежаваме цифрова идентичност, така че да не се нуждаем от Google или Facebook, за да гарантираме кои сме в интернет. Наличието на цифрова идентичност, издавана от държавата, ще допринесе много за възстановяването или предаването на правото на собственост върху вашите данни, защото в момента вие не притежавате данните си.

Можем да въведем оперативна съвместимост. Аз съм в социалната мрежа X. Не мога да отида в Bluesky. Да кажем, че Илън Мъск реши да ме блокира, защото съм казал нещо, което не му е харесало. Той и преди ме е блокирал за няколко седмици. Но днес вече имам повече от един милион последователи в X. Не мога да напусна, без да ги загубя. Ако отида в Bluesky, ще имам 10 последователи. Оперативната съвместимост би означавала, че ако отида в друга платформа, например в Bluesky, когато публикувам нещо в Bluesky, тогава моите 1 милион последователи в X да могат да го чуят.

Интересно е, че споменахте оперативната съвместимост, защото това е едно от предложенията в Акта за цифровите пазари на ЕС, който сякаш се опитва да реши поне някои от проблемите, които посочихте. Смятате ли, че той е достатъчно ефективен?

Не, само с оперативна сигурност не се стига достатъчно далеч. В него има някои интересни идеи, като например оперативната съвместимост. Но никой в правителството не работи по този въпрос. Това е моят проблем. Не че това е трудна задача, но никой не работи по нея, защото не им пука. Всички те са в джобовете на големите технофеодали, както аз ги наричам.

И така, ако смятате, че никой в правителството не прави нищо, как ще продължите напред оттук нататък?

Това е един много добър въпрос. Нямам представа. Но именно затова – противно на духа си, противно на предпочитанията и желанията си – все още съм в политиката, защото тя няма алтернатива.