До какво замърсяване на околната среда водят криптовалутите?

22
987

Всички сме чували за историите на биткойн милионерите (и милиардерите). Илън Мъск е най-новият, който се присъедини към тях. Неговата компания за електрически автомобили успя да реализира печалба от над 900 милиона щатски долара, след като закупи биткойни на стойност от 1,5 милиарда щатски долара в началото на февруари. Печалбата превишава тази от продажба на електрически автомобили за цялата изминала година за компанията. Високата обществена популярност, с която разполага Мъск, му помогна да издигне цената на биткойна до исторически рекорд, достигайки над 58 000 щатски долара. Но не само цената на цифровия актив е изключително висока. Тя също има своя енергиен отпечатък.

И това предизвика обратен ефект за Мъск, тъй като мащабът на въздействието на валутата върху околната среда става все по-ясен. Също така помогна на поредица от високопоставените критици да насочат вниманието си към цифровата валута през изминалата седмица, като министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън не направи изключение.

Най-добрият икономически съветник на президента на САЩ Байдън определи биткойна като „изключително неефективен начин за извършване на транзакции“, казвайки, че „количеството енергия, консумирано при обработка на тези транзакции, е зашеметяващо“.

Не е ясно колко точно енергия е необходима за добиването на един биткойн. Криптовалутите в самия си дизайн са трудни за проследяване. Отделно, че консумацията на енергия зависи от компютърната техника, която се използва за тази цел – нейната производителност и енергийна ефективност. Но консенсусът, че добивът на биткойни е много енергоемък, е безспорен. Центърът за алтернативни финанси на Университета в Кеймбридж изучава процъфтяващия бизнес на криптовалутите. Изчислява се, че общото потребление на енергия за добива на биткойни е някъде между 40 и 445 тераватчаса (TWh) годишно, със средна оценка от около 130 тераватчаса.

Потреблението на електроенергия в Обединеното кралство е малко над 300 TWh годишно, докато Аржентина използва приблизително същото количество енергия като най-добрата оценка за консумация на енергия за добива на криптовалута.

А електричеството, което крипто майнърите използват, идва предимно от замърсяващи източници. Екипът на CCAF изследва хората, които управляват биткойн мрежата по целия свят относно тяхното потребление на енергия, като установява, че около две трети от нея са от изкопаеми горива.

Огромната изчислителна мощ – и следователно използването на енергия – е вградена в начина, по който е проектирана блокчейн технологията, която е в основата на криптовалутите.

Криптовалутите са базирани на обширна децентрализирана мрежа от компютри

Това са така наречените биткойн „майнъри“, които позволяват създаването на нови биткойни, но също така независимо проверяват и записват всяка една сделка, направена с валутата. Всъщност биткойните са наградата, която получават майнърите, за поддържат точността на мрежата.

„Работи като лотария, която се провежда на всеки 10 минути“, обяснява Джина Питърс, професор по икономика в Чикагския университет и научен сътрудник в екипа на CCAF.

Центровете за обработка на данни по целия свят се надпреварват да съставят и представят този запис на транзакциите по приемлив за системата начин. Първият майнър, който представи записа и правилния верификационен номер, печели наградата – така стигаме до следващия блок в блокчейн технологията. В момента всеки блок се възнаграждава с шест и четвърт биткойни, оценени на около 50 000 долара.

Веднага след като обработката на един блок приключи, се генерира нов и целия процес започва отново. Колкото по-висока е цената, толкова повече майнъри искат да се включат в играта, казва проф. Питърс.

„Те искат да спечелят от тази дейност“, казва тя, „ и нарастващата цена на биткойните на пазара ги насърчава да използват все по-мощни машини, за да обработят повече блокове, и следователно се наблюдава увеличение на потреблението на енергия“, казва тя.

И има още един фактор, който движи нарастващото потребление на енергия от индустрията за добив на биткойни.

Софтуерната архитектура на блокчейн мрежата гарантира, че са необходими 10 минути, за да бъде решен блока, така че ако броят на майнърите се увеличава непрекъснато, то и трудността за обработката на един блок също нараства, което означава, че необходимата енергия за извършване на крипто майнинг е в непрекъснат растеж. Следователно биткойнът е проектиран да насърчава използването на все повече и повече компютърни ресурси. Основната идея е да се използват колкото се може повече и по-мощни компютърни системи за поддържане на блокчейна а това означава непрекъснато нарастване на консумацията на ресурси и непрекъсната конкурентност между системите за крипто майминг.

С всеки обработен цифров блок, биткойнът става все по-ценен, като в същото време се увеличава и трудността за обработката на следващия, следователно увеличаването на необходимите изчислителни усилия и консумацията на енергия неизбежно се увеличават.

От друга страна, щетите за околната среда не идват само от консумацията на електрическа енергия от замърсяващия източници. Непрекъснатото увеличаване на потребността от мощност кара майнърите непрекъснато да инвестират в нов и все по-мощен хардуер, а постоянното използване на цялата мощност на компютърните системи води до значително по-бързото износване на хардуера, отколкото при нормална експлоатация за потребителски нужди. Всичко това означава огромно нарастване в хардуерното търсене, бързо износване и изхвърляне на хардуер, произведен с много енергийни, изкопаеми и човешки ресурси, както и прогресивно увеличение на електронната скрап и отпадъци от вече дефектиралите или остарели компютърни компоненти, като дори остарялата електроника рядко може да бъде използвана за други потребителски цели, тъй като вече е претърпяла прекалено високи натоварвания, за които не е проектирана, и това е довело до почти пълно изчерпване на нейния жизнен ресурс.

Всички тези огромни изчислителни усилия са ахилесовата пета на криптовалутите, казва Алекс де Фрийс, основателят на уебсайта на Digiconomist и експерт по цифрова валута.

От друга страна, всички тези милиони и трилиони изчисления, необходими, за да поддържат системата на биткойн работеща, всъщност не са в полза на никаква полезна работа, която да има значение за човечеството.

„Те са изчисления, които не служат на никаква цел“, казва дьо Врис, „те са просто едни хищници на ресурси. В момента ние използваме много енергия, за да произведем тези изчисления, които не извършват никаква полезна дейност и не носят никаква стойност, като по-голямата част от енергията за тях е получена от изкопаеми горива.“

Големите усилия, които изисква, също правят биткойн по своята същност изключително труден за приемане в мащаб, смята дьо Врис.

„Ако биткойнът трябваше да бъде приет като глобална резервна валута“, спекулира той, „цената на биткойна вероятно трябва да бъде в милиони и всички майнъри ще имат повече пари от целия американски федерален бюджет, с което ще могат да си позволят все повече и повече добив на криптовалута и ще могат да си позволяват да консумират огромни количества електрическа енергия.“

 

„Ще трябва да удвоим глобалното си производство на енергия“, казва той смеейки се. „Заради биткойн.“

Той казва, че това също ограничава броя на транзакциите, които системата може да обработва до около пет в секунда. Това ще рече, че подобна валута не може да бъде предназначена за глобално и всеобщо използване по света. Това мнение се повтаря от много видни фигури във финансите и икономиката.

Двете основни характеристики на успешната валута са, че тя трябва да бъде ефективна форма на обмен и да има стабилна стойност, която да бъде обезпечена – за да не настъпят резки трусове, които да обезценят стойността ѝ или обратното – да доведат до рекордно надуване на пазарната ѝ стойност, както смята Кен Рогоф, професор по икономика в Харвардския университет и бивш главен икономист в Международния валутен фонд. Той казва, че биткойн не е нито едното, нито другото.

„Факт е, че всъщност те не се използват особено в легалната икономика. Да, едни богати хора ги продават на други, но това не е реална употреба. И не мисля, че има дългосрочно бъдеще.“

Рогоф смята, че биткойнът съществува почти изключително като средство за пазарни спекулации.

BBC задава на Рогоф въпроса: балонът ще се спуска ли?

„Мисля, че да. Това е моето предположение“, казва проф. Рогоф и прави пауза. „Но наистина не мога да кажа кога.“

4 10 гласа
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
22 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари