Изследователи от Хавайския университет са открили изненадваща връзка между електроните на земния магнитен слой и образуването на вода на Луната.
Екип от планетарни учени, ръководен от Университета на Хавай (UH) в Маноа, направи революционно откритие, което хвърля нова светлина върху образуването на вода на повърхността на Луната. Изследването, което разглежда ролята на високоенергийните електрони от Земята в процесите на обветряне на Луната, би могло да даде изключително важни сведения за произхода на лунните водни ресурси. Изследването, публикувано в списание Nature Astronomy, предполага, че магнитосферата на Земята и нейната плазмена обвивка играят важна роля в създаването на вода на Луната.
Изследването на разпределението и концентрацията на водата на Луната е от първостепенно значение за разбирането на нейното образуване и еволюция, както и за улесняване на бъдещите изследвания и използването на ресурсите. В допълнение, това откритие може да предостави ценни сведения за източника на воден лед, открит преди това в постоянно засенчените райони на Луната.
Защитната магнитосфера на Земята е силовото поле, което обгръща планетата и я предпазва от атмосферни влияния и вредна слънчева радиация. Слънчевият вятър избутва и оформя магнитосферата, образувайки дълга опашка откъм нощната страна. Във вътрешността на тази опашка се намира плазмен слой, който концентрира високоенергетичните електрони и йони както от Земята, така и от слънчевия вятър.
Традиционно учените се фокусират върху ролята на високоенергийните йони, особено протоните, в космическото обветряне на Луната. Счита се, че слънчевият вятър, съставен от високоенергийни частици като протоните, има основен принос за образуването на лунната вода.
Въз основа на предишни изследвания, които показаха, че кислородът от опашката на земната магнитосфера причинява ръждясване на желязото в полярните райони на Луната, Шуай Ли, асистент в Училището по науки за океаните и Земята в Маноа (SOEST), се опита да разбере как се променя обветрянето на лунната повърхност, когато Луната преминава през опашката на земната магнитосфера – област, която почти напълно предпазва Луната от слънчевия вятър, но не и от слънчевите фотони.
Лий обяснява:
„Това е естествена лаборатория за изучаване на процесите на образуване на вода на повърхността на Луната. Когато Луната се намира извън магнитната опашка, лунната повърхност е бомбардирана от слънчевия вятър. Във вътрешността на магнитолита протоните на слънчевия вятър практически отсъстват и образуването на вода би трябвало да е намаляло почти до нула“.
Изследователският екип анализира данните от дистанционното наблюдение, получени от инструмента Moon Mineralogy Mapper на борда на индийския космически апарат Chandrayaan-1 за периода 2008-2009 г. По-конкретно те изследват промените в образуването на вода при преминаването на Луната през земния магнитен пояс, който включва плазмен слой.
Лий заключава: „Като цяло това откритие, както и предишните ми открития за ръждивите лунни полюси, показват, че нашата Земя е тясно свързана със своята Луна по редица неизвестни начини“.