Космически апарат на НАСА откри гигантски нов кратер на Луната

Учени откриха на повърхността на Луната нов кратер, който е по-голям от Колизеума в Рим. Той е резултат от мощен сблъсък с космическо тяло, случил се преди две години, който първоначално е останал незабелязан от астрономите.

Този стръмен отвор е с ширина от около 222 метра и дълбочина до 43 метра. Това го прави най-големия известен кратер от сблъсък, образуван в Слънчевата система през последните години.

Рядко събитие и откритие на орбиталния апарат LRO

Според изследователите подобно мащабно събитие се случва средно едва веднъж на 132 години. Това прави откритието изключително ценен източник на информация за НАСА, особено докато агенцията се подготвя да изгради постоянна база за астронавти на Луната. В една от двете научни публикации по темата в списанието „Science Advances“ учените определят наблюдението като статистически рядко събитие, което се случва веднъж в живота.

Апаратът на НАСА Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO) е забелязал кратера на близката страна на Луната през май 2024 г., малко след като той е бил оформен от падащо парче от астероид или комета. Самият удар е пропуснал засичане в реално време от телескопите на Земята и в космоса.

Широкоъгълните снимки от LRO са били идентифицирани в огромния поток от данни едва през август 2025 г. През есента на същата година космическият апарат е направил по-подробни изображения, а откритието е било официално потвърдено в началото на тази година.

Името на кратера и влиянието му върху лунната повърхност

Новооткритият кратер носи името на починалия учен Томас Макгечин, бивш директор на Лунния и планетарен институт в Хюстън. Той е три пъти по-голям от предишния рекорд за най-голям нов кратер, открит от LRO преди десетилетие. Набраздена от древни времена, Луната носи едни от най-големите кратери в Слънчевата система, включително един, който се простира на повече от 2 400 километра.

Този последен удар е разбъркал лунната повърхност на разстояние от над 106 километра. Прахът и скалната почва са били изхвърлени под много по-голям ъгъл от очакваното, според Марк Робинсън, главен учен за камерите на LRO от компанията Intuitive Machines и водещ автор на едно от изследванията.

Прекопаване на лунния прах и безопасността на бъдещите астронавти

Отделно изследване е установило наличието на студено петно с ширина от около 6,4 километра около новия кратер, което съответства на разхлабване на горния слой на лунната почва. Съавторът Дейвид Пейдж от Калифорнийския университет в Лос Анджелис оприличава процеса на градинарство. Учените вече разглеждат сблъсъците като начин за естествено „градинарство“ на реголита (лунния прах), което разбърква утайките и изкарва на повърхността материали, които обикновено се намират под нея.

Множеството открития на кратери от LRO от изстрелването му през 2009 г. насам показват, че най-горният слой от лунната почва с дебелина 2 сантиметра се преобръща напълно от изхвърления материал на всеки 80 000 години — процес, който протича значително по-бързо, отколкото се смяташе досега.

Това опровергава популярното вярване, че прашните отпечатъци от стъпките на астронавтите от програмата „Аполо“ ще останат завинаги. Те със сигурност ще изчезнат напълно в рамките на този времеви период, обяснява Робинсън.

Следващата важна стъпка за научния екип е да изчисли риска от изхвърления материал при подобни удари, който би могъл да застраши планираната лунна база на НАСА. Тази информация ще помогне на инженерите да укрепят конструкциите на базата, така че да намалят или напълно да премахнат притесненията от евентуални щети.