С програмата на НАСА „Артемида“, която има за цел да създаде базов лагер на Луната и да положи основите на бъдещо пътуване до Марс, настъпва нова ера в космическите полети.
Американската космическа агенция ще изпрати хора на лунната повърхност през 2025 г., но пилотираните ѝ полети до Червената планета ще се осъществят едва през 2030 г. Междувременно Илон Мъск смята, че може да изпревари НАСА, като изпрати полети с екипаж до Марс още през втората половина на това десетилетие.
Проблемът е, че условията на Марс могат сериозно да увредят множество части на тялото, което ще ускори заболяванията и смъртта – дори и със скафандър. Ето защо според експертите пребиваването на Марс би било изпълнено с опасности.
На първо място хората там ще се изправят срещу радиацията.
На учените вече е добре известно, че атмосферата на Марс е изключително тънка – около 0.6 % от тази на Земята. Това означава, че планетата е постоянно бомбардирана от интензивна радиация.
Всеки човек, намиращ се на повърхността, би бил изложен на тази екстремна степен на вредна радиация и би бил застрашен от рак, сърдечносъдови заболявания, мозъчни увреждания, когнитивен упадък и много други.
Според изчисленията на НАСА за шестмесечно пътуване до Марс един астронавт ще бъде изложен на 300 милисиверта радиация. И то още преди да стигне до планетата.
Това е еквивалент на 24 компютърни томографски изследвания.
Тъй като астронавтите ще бъдат изложени на тези нива на радиация по-дълго от пътниците или пилотите на трансатлантически полети, това е значително излагане. Ние, хората, наистина не сме създадени да издържаме на космическа радиация.
Робърт Вимер-Швайнгрубер от Университета в Кил, Германия.
Според проучване от 2019 г., ръководено от Европейската космическа агенция, астронавтите на Марс могат да бъдат облъчени със 700 пъти по-голяма радиация от тази на Земята.
Областите от тялото, които са най-застрашени от развитие на рак вследствие на клетъчни мутации, са очите, белите дробове и червата. За жените към това добавяме още гърдите и матката.
Проучване от 2020 г. установи, че астронавтите ще бъдат изложени на радиация 2.6 пъти по-висока от тази на борда на Международната космическа станция. Там също се поставя въпроса с повишения риск от рак и безплодие.
Междувременно радиацията уврежда и мозъка, като влошава способността за учене и запомняне. Може да доведе до объркване на астронавтите и до невъзможност да вземат решения, показват други проучвания.
Космическите лъчи като цяло увреждат силно клетките, през които преминават, заради много високата си скорост на йонизация.
Изследването на Марс ще изисква мисии с продължителност 900 дни или повече.
То ще включва повече от една година в дълбокия космос, където излагането на всички енергии на тежките йони на галактическите космически лъчи е неизбежно.
Франсис Кучинота, физик от Университета на Невада, Лас Вегас
В проучване, публикувано миналата година, се казва и, че “все още има ограничения в разбирането на ефектите от космическата радиация“.
След това се появява микрогравитацията.
Микрогравитацията представлява сериозен проблем за астронавтите по време на продължителни космически полети. Тя намалява костната плътност, увеличава риска от фрактури на костите и влошава работата на мускулите.
В Космоса липсата на гравитация означава, че мускулите почти не работят и астронавтите трябва да правят интензивни упражнения, за да не загубят голямо количество мускулна маса.
На Земята всеки път, когато човек например е седнал, гравитацията вкарва кръв в краката.
Работата, която сърцето върши, за да поддържа потока на кръвта, докато се противопоставя на земната гравитация, му помага да запази размера и функциите си. Премахването на гравитационното въздействие води до намаляване на тази производителност на сърцето и то постоянно се свива, според проучване от 2021 г.
Дори дългосрочна програма от нискоинтензивни упражнения в космоса не е достатъчна, за да противодейства на ефектите от продължителната безтегловност върху сърцето, установява същото проучване.
Смята се също така, че микрогравитацията увеличава налягането на течностите в главата, потенциално и в задната част на очите. Това може да увреди зрението.
Марсианската прах също е голямо предизвикателство.
На Марс, заради сухите и мразовити условия, температурата е средно -63 градуса по Целзий по средните ширини. Това прави планетата много негостоприемна за живот.
Но скалистата повърхност също така е покрита с угаснали вулкани, каньони и отломки. Редовните метеоритни удари са постоянен риск за всички бъдещи колонисти.
Всеки, който посети планетата, ще прекарва цялото си време в запечатано вътрешно пространство. Или в скафандър, дишайки рециклиран въздух, ако е навън.
Но дори и така, хората там ще са изправени пред заплахата от проникване на марсиански прах и замърсяване на дихателните пътища. Нещо повече, известно е, че перхлоратите, вид химични съединения, надвишават токсичните нива в марсианския прах и почва.
Смята се, че перхлоратът оказва токсично въздействие при високи дози, като пречи на усвояването на йод в щитовидната жлеза. Това потискане на усвояването може да доведе до намаляване на секрецията на хормоните на щитовидната жлеза, които са отговорни за контрола на растежа, развитието и метаболизма.
Карл К. Уинтър, изследовател на токсините в Калифорнийския университет в Дейвис.
И ако всичко това не е достатъчно, в уравнението се появява и недохранването.
Освен всички атмосферни и екологични проблеми на самия Марс, друг проблем е потенциалната липса на храна и произтичащото от това недохранване. Изобилието от въглероден диоксид (CO2) би било идеално за растежа на растенията. Само, че там няма подходяща слънчева светлина и вода.
Нощни температури от около -73 °C означават, че културите биха били унищожени извън отопляемите камери за растеж.
Комбинираните опасности на Марс могат да означават, че мисията там може да бъде подходяща само за най-ентусиазираните астронавти.
Тези, които нямат нищо против да дадат живота си за развитието на човешките космически изследвания. Илон Мъск вече заяви, че пътуването дотам „не е за хора със слаби сърца“ и носи голяма вероятност за смърт. То обаче „ще бъде доста славно, ако се получи“.