Вълната от санкции и контрасанкции във връзка с военния конфликт в Украйна стигна и до космоса. Всички съвместни проекти се прекратяват без предупреждение – от изследването на далечните галактики до производството на ракетни двигатели. Какво ще стане със световната космическа промишленост?
На 24 февруари тази година САЩ и Евросъюзът въведоха санкции срещу руския космически сектор във връзка с началото на така наречената специална военна операция в Украйна. Веднага след това последваха поредица от действия и от двете страни, които по всичко личи, че ще доведат до пълен разпад на съвместната международна работа в космоса и с преформатирането на цялата руска космонавтика.
Гвиана
В отговор на санкциите от страна на САЩ и Евросъюза ръководителят на Роскосмос Димитрий Рогозин обяви, че Русия прекратява изстрелването на ракетите Союз от Гвианския космически център, известен още като космодрума Куру, понеже се намира близо до град Куру във Френска Гвиана.
Проектът Союз на космическия център в Гвиана има дълга история. Решението за неговото изграждане бе взето още през 2003 година. След две години започна строителството на ракетния комплекс, а първото изстрелване на Союз от новата ракетна площадка бе осъществено през 2011 година. Оттогава от това място всяка година се изстрелват по няколко ракети, като през 2021 от космодрума Куру бяха изстреляни общо седем ракети, включително и една Союз. През последните няколко години руските ракети натоварваха до около 30% от възможностите на този комплекс.
Ослепелият телескоп
Следващата стъпка в космическата конфронтация стана изключването от страна на Германия на телескопа eROSITA, намиращ се на борда на орбиталната рентгенова обсерватория Спектър-РГ. Спектър-РГ е съвместен проект на Русия и Германия. На Русия принадлежи самият изведен в космоса през 2019 година сателит, разработен и изграден от НПО „Лавочкин“ заедно с телескопа ART-XC създаден от института за космически изследвания на руската Академия на науките и руския Федерален ядрен център. Вторият телескоп, eROSITA е рожба на германския институт за извънземна физика на общността Макс Планк.
Тази космическа обсерватория бе изградена, за да състави подробна карта на небето и да нанесе на нея всички наблюдавани източници на рентгенови лъчи – далечните купове от галактики и близките звезди с активни корони. Характерното за този проект е, че руският и германският телескоп работят независимо един от друг. Те сканират пространството в различни, понякога припокриващи се диапазони на рентгеновите излъчвания.
На 27 февруари германският център за авиация и космонавтика (DLR) уведоми руската страна за плановете си да изключи eROSITA и след няколко дни инструментът бе поставен в хибернационен режим. Наблюденията с негова помощ бяха прекратени.
eROSITA е създадена и изградена единствено от германски специалисти и астрономи. Навярно тази политическа стъпка ще окаже влияние предимно върху Германия. Но направените досега открития би трябвало да принадлежат на човечеството. Ако наблюденията не се възобновят ще пострада цялата астрономическа общност.
Днес НПО „Лавочкин“ осигурява на този инструмент електрическото захранване и се грижи за температурния режим. По този начин телескопът е в напълно работоспособно състояние и може във всеки един момент да възобнови наблюденията.
В отговор на изключването на eROSITA Дмитрий Рогозин заяви, че Русия прекратява съвместната работа с Германия в космическата сфера, включително и съвместните експерименти на борда на Международната космическа станция. Още същия ден в сайта на DLR бе публикуван отговорът: прекратяване на съвместната работа с Русия.
Ракетните двигатели
Русия прекрати износа за САЩ на ракетните двигатели РД-180 и РД-181, като техните продажби започнаха още в средата на 1990-те години. През това време САЩ получи 122 ракетни двигателя от този тип. Но САЩ спря закупуването на тази продукция още през 2021 година. Причината е, че компанията United Launch Alliance (ULA) спря производството на ракетата Atlas V, в която се използваха именно тези руски двигатели. Това бе както политическо, така и икономическо решение.
Първо, новият закон приет в САЩ през 2014 година, във връзка с присъединяването на Крим към Русия, задължи военното ведомство до 2022 година да спре използването на ракети с руски двигатели. По този начин самата ULA започна да получава много по-малко поръчки за производство на ракети. Второ, ракетите Atlas тотално изгубиха конкуренцията с ракетите за многократно използване Falcon на Илън Мъск. ULA се опита да направи нещо и намали цената на изстрелването на Atlas V от $187 милиона на $100 милиона, но нямаше никаква възможност да се доближи до $62-та милиона, колкото иска SpaceX за изстрелването на Falcon 9. Сега производителят на Atlas разработва новата ракета Vulcan, в която се използват американски двигатели.
За разлика от РД-180, ракетния двигател РД-181 има купувач. Това е компанията Orbital Sciences Corporation, известна със своите ракети Antares и товарните космически кораби Cygnus, които летят до МКС. Засега е твърде сложно да се прецени как ще се развият нещата и доколко ще бъдат изпълнени тези планове.
Това не застрашава използването на Международната космическа станция. Ракетите Cygnus летят до МКС един или най-много два пъти в годината. Ако техните полети бъдат прекратени, тяхната работа може да бъде поета от руските Прогрес или товарните космически кораби Dragon на компанията SpaceX.
МКС без Русия?
На 24-ти февруари ръководителят на Роскосмос написа нещо доста интересно в своя Twitter акаунт. Той напомни, че орбитата на МКС се поддържа от руските космически кораби Прогрес. И ако бъде прекратена съвместната работа на Роскосмос с НАСА, космическата станция може да падне на Земята, но не на територията на Руската Федерация, а може би някъде в САЩ, Европа, Индия и т.н.
Да отбележим, че от страна на НАСА засега няма никакви изявления относно тези намерения. Представител на американската космическа агенция заяви пред CNN, че съвместната работа с Роскосмос продължава. Но едновременно с това САЩ предупреди Рогозин, че с неговите изказвания той принуждава НАСА да измисля екстрени алтернативни сценарии. По-късно Катрин Лидърс, оглавяваща програмата на пилотираните космически кораби на НАСА съобщи, че се обмислят варианти за удържането в орбита на МКС с помощта на товарните космически кораби Cygnus и Dragon. От своя страна генералният директор на SpaceX Илън Мъск съобщи, че неговата космическа компания без проблем може да се справи с тази задача.
Изоставената сателитна мрежа
На пети март трябваше да бъде изстреляна ракетата Союз-2.1б, която да изведе в орбита 36 сателита от мрежата OneWeb. Тази сателитна мрежа е предназначена да осигурява на своите абонати бърза интернет връзка. Към днешен ден в орбита са изведени 428 от тези космически апарати или две трети необходимите за нейното цялостно изграждане. Абсолютно всички сателити от този тип бяха изведени в космоса с помощта на руските ракети от фамилията Союз.
На 2 март Рогозин поиска юридически гаранции, че изведените от Русия в орбита сателити няма да се използват за военни цели и няма да предоставят своите онлайн услуги на военните. Също така Роскосмос настоя британското правителство да напусне групата от акционери на компанията OneWeb.
Великобритания от своя страна отговори, че правителството не възнамерява да продава своя дял в OneWeb. Едновременно с това бордът на директорите на британската компания единодушно гласува да се спрат изстрелванията от Байконур на ракетите със сателитите на OneWeb. В отговор на това Роскосмос отмени планираното за 2 март изтрелване.
По-късно Рогозин заяви, че без Роскосмос OneWeb ще фалира. Но да напомним, че руската космическа корпорация съвсем не е монополист в сферата на космическите изстрелвания на ракети. Дори и OneWeb наистина да фалира, нейното място ще бъде заето от други сателитни оператори, които ще си намерят по-малко взискателни партньори.
Междупланетните санкции
Спря и съвместната работа на ниво изследване на Слънчевата система. Още преди време Рогозин заяви, че в светлината на наложените санкции участието на САЩ в проекта Венера-Д е невъзможно. Според ръководителя на Роскосмос, Русия ще реализира тази мисия самостоятелно или заедно с Китай. Роскосмос вече започна да се договаря с Пекин относно взаимната техническа поддръжка на всички руски мисии за изучаването на Космоса.
Стартирането на мисията Венера-Д бе планирано да започне през 2029 година. Първоначално това беше изцяло руски проект, но през 2013 година се включиха специалисти на НАСА. Да напомним, че температурата на повърхността на Венера достига +470 °C и обикновената електроника в тези условия може да работи максимум 2 до 3 часа. НАСА възнамеряваше да добави специализирана електроника, която е изключително устойчива на високи температури и която в подобни условия може да работи минимум четири месеца. Сега тези планове няма да бъдат реализирани.
Под въпрос е и участието на Русия в съвместния с европейската космическа агенция проект ЕкзоМарс-2022. ESA вече заяви, че планираното за 2022 година изстрелване е много малко вероятно.
Космосът за Земята
В така създадената нова реалност междупланетните мисии навярно ще бъдат отложени за неопределен срок и то напълно възможно по руска инициатива. Според наскоро направеното изявление от Рогозин, космическата програма на Русия се преориентира към създаването на сателити с двойно предназначение. Планира се и създаването на собствена сателитна мрежа от метеорологични космически апарати, която ще бъде използвана ако Русия бъде изключена от чуждестранните подобни системи.
Друг важен момент е руската национална орбитална станция РОСС, информацията за която е съвсем малко. Според Роскосмос при така стеклите се обстоятелства нейното изграждане става изключително актуално.
Подарък за конкуренцията
Ако Русия прекрати съвместната работа с другите държави в сферата на усвояване на Космоса, най-много ще пострада самата Русия. Според анализа на академик Сергей Басков на руската академия по космонавтика „Циолоковски“, обемът на космическия бизнес през 2020 година е бил около 319 милиарда евро, като делът на Русия е бил около 1,5%. Основната дейност на руските участници в този пазар е изграждането и изстрелването на ракети носители. Но тази дейност съвсем не носи толкова печалби в сравнение например с изграждането и използването на комуникационни сателити. Освен това Роскосмос има сериозни конкуренти, особено в лицето на SpaceX. Ако руският космически бизнес се превърне в инструмент за политически баталии, той може просто да изчезне. В тази сфера ще останат единствено научният и отбранителният сегменти, които се финансират с парите на данъкоплатците. А на фона на започналите икономически затруднения е твърде голяма вероятността руската космическа наука да бъде пожертвана в полза на отбраната и съответно на военните. Да се надяваме, че няма да се стигне дотам.