Закономерностите в смъртта на различните цивилизации

Тъй като Земята е нашият единствен дом, за хипотетичните други светове и населяващите ги извънземни същества нищо не ни е известно. Виждаме, че учените усилено работят в това направление, но засега космосът ни отговаря единствено с мълчание. Така че на въпроса защо загиват цивилизациите, ще трябва да се базираме единствено на нашия собствен опит. Но тук възниква сериозен проблем: можем ли да сравняваме нашата съвременна цивилизация с тези, които са съществували преди нас? Според различните изследвания първите хора са се появили на Земята преди около 2,8 милиона години и през това време са се случили редица значими събития. Редица изследователи са на мнение, че климатичните промени са главният виновник за гибелта на цели империи. Редица археологични разкопки и данни показват, че и древният Рим, както и империята на маите са паднали и загинали в резултат на редица най-различни фактори. Но има някои закономерности.

Учените идентифицират пет основни причини за падането на цивилизациите: неконтролираното движение на населението; новите епидемични заболявания; разпадането на държавите и засилването на войните; разрушаването на търговските пътища и последващия глад; промените на климата.

Великите империи на миналото

Руините на древните градове и цивилизации, които навремето са процъфтявали, изкушават нашето въображение. Един от основните фактори, поради които една или друга цивилизация може да бъде наречена Империя, е политическата система под управлението или на монарх, или на олигархия. Освен лидерския модел има и други фактори, на които се дължи изчезването на предишните цивилизации.

Такава е например, империята на маите, която навремето е заемала целия полуостров Юкатан на територията на съвременните Мексико, Гватемала и Белиз. Но още преди в този регион да се появят европейските заселници, великата цивилизация вече е била в упадък. Сред основните причини учените посочват промените на климата и вътрешните конфликти.

Археолозите установиха, че маите са се занимавали със селско стопанство и опитомяване на животни. Сред най-поразителните руини, запазени до наши дни, е Набта Плая – каменни кръгове, които напомнят на Стоунхендж. Наличието на тези кръгове подсказва, че маите освен с всичко друго са се занимавали и с астрономия.

Друга империя, известна като цивилизацията Ангкор, се е разполагала в югоизточна Азия на територията на съвременна Камбоджа и е съществувала от 9-ти до 15-ти век на нашата ера. Жителите на тази империя са изграждали храмове и паметници, партнирали са си с Китай и Индия, развивали са много добри пътни мрежи. Освен това те са създали иновационна система за управление на водните ресурси.

Упадъкът и изчезването на тази империя се дължи на климатичните промени, както и на прехода от индуизма към будизма. Будистката култура е изтикала предишния кралски стил на управление, а климатичните промени, включително мусоните и големите суши, са опустошили столицата на страната.

Интересно е, че научните изследвания показаха, че разпадането на тази империя е било бавно и е започнало над 100 години преди нейния крах. Причините са предимно извършването на дълбоки икономически промени при прехода от селското стопанство към търговията, което е довело до масови миграции на хората в региони, разположени по-близо до реките и намиращи се извън пределите на столицата.

Персийската империя на Ахеменидите е основана около 550 г. пр.н.е. Въпреки че тя е рухнала от ръцете на Александър Македонски през 330 година преди новата ера, тя е оказала съществено влияние на развитието на следващите световни цивилизации и бъдещи империи, като на практика поставя стандарта на това, какво е да бъдеш империя за бъдещите поколения.

Освен това Персийската империя е доминирала върху по-голямата част на Близкия изток и е управлявала по-голямата част от световното население в сравнение с която и да било друга империя преди това. През 480 година преди новата ера населението на тази империя е възлизало на около 49,4 милиона души – тоест, на 44% от световното население от тези времена. И още, персийската империя за първи път успява да обедини множество региони на планетата.

Защо загиват империите?

За гибелта на империите са написани много книги. Особено за колапса на късния бронзов век и падането на Римската империя. Внимателното изучаване на историческите процеси даде възможност на учените да открият какви са основните принципи на цивилизационния колапс. Казано на научен език, това е един сложен процес, при който от лицето на планетата изчезват най-големите публични институции.

Намаляването на материалното богатство, физическата уязвимост на жителите и тоталният спад на знанията са основните фактори, които изпращат всяка една империя в нокаут. От всички описани по-горе фактури най-опасен е загубата на знания. Именно това ускорява другите аспекти на колапса и гарантира, че тъмните векове могат да продължат дълги години. И наистина, с увеличаване броя на маргиналите, които не желаят да се образоват и да работят, а само да се забавляват, един ден ресурсите свършват и крахът става неизбежен.

Има още нещо много важно. На практика всички писмени документи, които са се съхранили до наши дни показват, че упадъкът на обществото започва предимно от елита. Причината е банална – само тези хора са можели що-годе добре да четат и да пишат. Именно с това се обяснява пълното изчезване на писмеността по време на късния бронзов век, понеже в обществото от това време грамотните хора са били нищожно малко. Резултатът от това е пълната загуба на цивилизационните познания.

Проблемът със загубата на знанията и познанията ни води директно в тъмните векове. Времена, когато обществото не осъзнава, че преживява тотален упадък и просто вече не са останали достатъчно интелигентни хора, които да забележат това.

Нашата цивилизация

На какво мислите, че прилича нашата цивилизация? Свръхмощните технологии, с които разполагаме, са несравними с империите от миналото. Едно от основните събития за последните 500 години е индустриалната революция, която според мнението на редица учени продължава и днес, буквално сега. Но какво ще стане когато тя приключи?

По всичко личи, че трябва много сериозно да разгледаме възможността, че вече живеем в едно постиндустриално общество, а промишлената революция вече е стигнала своя край. Съвременното общество е продукт на някога най-новите и рационални производствени процеси. Но сега се завърнахме към една по-позната система, която не се е променила през последните 40 или 50 години и с която отдавна сме свикнали.

Подобен застой заедно със загубата на знания и настъпилите промени в климата до болка напомнят последните дни на великите империи от миналото. Нека се замислим: ние успяхме да заселим цялата планета, изпратихме в космоса наистина интелигентни роботи и създадохме интернет. Изглежда логично нашата следваща стъпка да бъде усвояването на космоса и грижата за нашата зелена планета. Само че всичко става точно обратното.

Стремително променящият се климат, военните конфликти, миграцията на населението и COVID-19 пандемията изглеждат като предвестници на края. Само че едва ли ще можем да се справим. Абсолютно всички научни изследвания показват, че започвайки от 2004-та година IQ нивото на всяко следващо поколение става все по-ниско. Този проблем получи името обратния ефект на Флин.

Относно този ефект можем да се отнесем донякъде скептично, но какво да кажем за промените в климата – средната температура на Земята постоянно расте, което оказва директно негативно въздействие на нашата способност да мислим ясно. Съвременните технологии и достъпа до информация изиграха лоша шега на някои хора, които са на мнение, че вече не е нужно нищо да помнят и да учат, достатъчна е само фразата Just Google it.

За щастие Международната академична общност забеляза този проблем и стигна до едно единно мнение – стремителната промяна на климата заплашва нашата цивилизация. Същото влияние оказва и сегашната международна обстановка, понеже огромни парични суми се харчат не за борба с климатичните заплахи и смъртоносните болести, а за оръжие.

Известният писател Кърт Вонегът по много интересен начин описва бъдещето на човечеството в своя роман „Котешка люлка“. В тази книга писателят се пита дали един разумен човек, имайки предвид опита на предишните векове би имал дори и малка надежда за светлото бъдеще на човечеството? Кърт Вонегът отговаря с категорично „Не.“. Но ние навярно сме в състояние да измислим нещо друго и да избегнем краха на предишните цивилизации. Нали точно това правим?