Облаците на Венера завладяват въображението и любопитството на хората на Земята от десетилетия. Те образуват ослепително огледало, което закрива повърхността на планетата и през 50-те години един израелски учен дори предполага, че облаците могат да крият цял един свят, кипящ от живот с насекоми, способни да оцелеят на огромните температури.
Когато руският космически кораб „Венера“ направи снимки на повърхността на планетата през 1975 – нямаше намерени насекоми. Венера е съставена наистина от адски пусти пейзажи и е жертва на силен парников ефект, който е накарал температурите на повърхността на планетата да скочат до над 450 градуса по Целзий – достатъчно горещи, за да се стопи олово. Но в облаците по-умерените климатични условия биха могли да позволят съществуването на потенциални извънземни форми на живот.
В атмосферата на планетата животът може да намери начин да просъществува
Или поне това беше една от популярните доскоро хипотези. Животът се е случил под опеката на атмосферата на Земята, защо да не може същото да се случи и другаде? Миналата година идеята, че микробите могат да обитават и Венера за свой дом, беше подкрепена от проучване, което твърди, че са открити повишени нива на фосфин – нестабилен газ, свързан с биологичната активност, в облачната покривка на нашата близка планета. Това породи теорията, че планетата може да е населявана от микроби, които да са причината за появата на газа.
Докато учените разплитаха мистерията около фосфина от планетата, възможността той да е индикатор за местни форми на живот на Венера изглеждаше все по-слабо вероятна. През изминалата седмица беше нанесен още един удар върху хипотезата на планетата да има микробен живот.
В проучване, публикувано в реномираното списание Nature Astronomy, изследователите изключват възможността животът, такъв, какъвто го познаваме, да съществува на облаците на Венера.
„Дори най-издръжливите форми на живот на Земята нямат никакъв шанс да оцелеят в облаците на Венера“, казва Джон Халсуърт, микробиолог от Университета в Куинс Белфаст и водещ автор на новата статия.
Венера е под лупа в момента, като се очаква три мисии по изследване на планетата да стартират съвсем наскоро. Проблемът на планетата да има живот е липсата на вода. Когато планетарните учени отиват да търсят живот другаде в космоса, те търсят вода, тъй като именно тя е от съществено значение животът да оцелее. Облаците на Венера могат да звучат като добро начало за изследване, но всъщност те се различават много от облаците, с които сме свикнали на Земята. Облаците на Венера са съставени предимно от течни капчици сярна киселина – по същество същата, която използваме за почистване на канализацията, но в още по-големи концентрации, които биха унищожили всяка една форма на живот, поне от тези, които учените на Земята познават.
Тази подробност вече силно разколебава всякакви надежди на Венера да има живот. Въпреки това, учените често решават да не изоставят хипотезата напълно и се впускат в по-дълбоки проучвания. Наскоро бяха изучавани данни, събрани от космически кораби, които са се сблъсквали с атмосферата на Венера, за да анализират водната активност в облаците – подобни изследвания учените са планирали и за облаците на Марс и Юпитер. Предстои да разберем какви са констатациите на учените.
Надеждите от фосфина
През септември 2020 г. астрономите обявиха откриването на изненадващо количество фосфинов газ в атмосферата на Венера. Изследователският екип беше объркан от това необичайно химично вещество, защото на Земята фосфинът, който има миризма на разлагаща се риба, може да бъде произвеждан от микроби.
Изследователите побързаха да се застраховат, като отбелязаха за населението, че тяхната находка не е категоричен признак за живот в облаците на Венера, но учените и широката общественост се развълнуваха, независимо от предупрежденията. Това вдъхнови Джим Бриденстин, администратор на НАСА по това време, да обяви, че е „време да даде приоритет на Венера“. Треската около изследването на Венера се разпространява чрез планетарната наука. Изведнъж идеята за търсене на живот на Марс се усети като далечен спомен.
Възможността за живот на Венера беше слабо вероятна, но учените започнаха двойна и тройна проверка на наличните досега открития, свързани с живота на планетата. След обявяването на фосфина други изследователски групи започнаха да преразглеждат данните, получени от земния телескоп ALMA. Изглежда, че вторичните проверки предполагат, че наличието на фосфинов газ може да е преувеличено и неговата концентрация далеч да не е толкова висока, колкото се смяташе в началото.
Венера е изненадващо активна под повърхността си, казват учените. Именно натам насочи вниманието си и изследователският екип на Hallshworth. В продължение на почти три десетилетия ученият разследва как активността на водата влияе върху микробния живот. Неговата работа е изследвала долните граници на живота – тоест колко сухо трябва да бъде едно място, за да може биологичната активност в него да се разпадне.
Знаейки, че облаците на Венера имат високото съдържание на сярна киселина, което намалява активността на водата, той каза, че алармата и екзалтацията на обществото около възможността на Венера да има живот са дошли преждевременно. Колегите му се обърнаха към него със запитване дали познава водната активност в облаците, надявайки се той да нарисува по-оптимистична и ясна картина за случващото се на Венера.
Но той нямаше необходимите наблюдения и екипът му се залови за работа. В рамките на две седмици изследователите са анализирали данните, събрани от сондите Pioneer и руската Venera на НАСА – голям набор космически кораби, които са се потапяли в атмосферата на Венера през 70-те години. Данните, събрани от летателните съдове, дават представа за температурата, налягането и водата, които са налични в облаците на Венера.
Анализирайки стойностите, учените са категорични: Ако има живот на Венера, то той няма да отговаря на нищо, което някога сме виждали на Земята – и трябва да може да оцелее без вода – живототворната субстанция, без която не може да живее нито един познат за нас организъм.
Това все още ни оставя без отговор на въпроса откъде идва фосфинът?
При повторните анализи не беше открито наличието на фосфин в повишени нива. След това друг екип предположи, че засеченият газ изобщо не е фосфин, а серен диоксид. Още един екип предположи, че може и да има фосфин на Венера, но той е в много по-малки количества, отколкото се смяташе първоначално. При тези по-ниски нива наличието на фосфин може да се обясни с вулканичните изригвания – а на Венера има наистина много активни вулкани.
Ако обаче се окаже, че количествата фосфин наистина са високи и не могат да бъдат обяснени с естествената вулканична активност, то тогава Венера се превръща в много загадъчна планета.
„Ако този фосфин не е от вулканична активност, това означава, че на Венера се случва нещо, което произвежда този химикал със скорост, много по-висока, отколкото може да се обясни“, казва Лора Маккемиш, планетарен учен от Австралийския университет в Нов Южен Уелс, която не е свързана с изследването.
Какъвто и да се окаже произходът на фосфина, Венера вече е първокласна дестинация за пътуване и ще бъде посетена от флот междупланетни сонди през следващото десетилетие.
НАСА планира да изпрати два космически кораба в края на годината, включително един, известен като Davinci +, които ще изследват атмосферата. Европейската космическа агенция също има свои планове да посети Венера с мисия, известна като EnVision. Очаква се и двете да предоставят по-цялостен поглед върху венерианската атмосфера и да донесат допълнителна информация за нейния състав, но не се очаква да променят представите за съществуването на подобни на Земята микроби в облаците.
„Трудно е да си представим, че резултатите ще се променят, докато правим по-нататъшно проучване“, коментира Маккей. Докато учените все още изследват този мистериозен източник на фосфин на Венера, трябва да признаем, че и към днешна дата планетата все още си остава загадка за нас, а съществуването на форми на живот на нея, далеч не е изключено.