Защо чуваме гласове насън? Науката разкрива тайните на сънищата

По време на сън понякога виждаме най-странни сюжети. Има данни за човек, който сънува, че върви по улицата и съчинява и композира песни с Джон Ленън. Сънуващият си говори с него, чува гласа му и вижда великия музикант до себе си. Но как е възможно да чуваме гласове и музика в съня си? Явно по време на сън мозъкът ни самостоятелно създава всички тези звуци по неразбираем начин. Това е много загадъчно явление за повечето хора, но не и за учените, защото те вече са направили достатъчно изследвания, за да разберат как работи мозъкът по време на сън. Време е и ние да разберем част и от тези особености.

Как работи мозъкът по време на сън

Според IFL Science, когато спим, мозъкът ни продължава да работи. Да, някои части от него се изключват, но други създават невероятните светове, които виждаме в сънищата.

Мозъкът ни е особено активен, когато сме във фазата на бързия сън (REM). Някои негови области, като например челните дялове, които отговарят за логиката и рационалното мислене, са почти напълно „изключени“. Това обяснява защо странните или нелогични неща в сънищата ни изглеждат напълно нормални.

Същевременно се активират области, свързани с паметта, емоциите и въображението, като хипокампуса и амигдалата. Те са тези, които помагат на мозъка да създава реалистични образи, звуци и дори гласове.

Интересно е, че по време на сън сетивата ни, включително слухът, не са напълно изключени. Мозъкът продължава да възприема външните звуци, но ги обработва по специален начин. Така например звъненето на будилника или мъркането на котката могат изведнъж да се окажат „вградени“ в сцената на съня, превръщайки се в звънене на телефон или звуци от природата. Ако обаче звукът е прекалено силен или рязък, мозъкът го възприема като заплаха и веднага ни извежда от съня – тази реакция сигурно ни е завещана от далечните ни предци, които винаги са били в опасност.

Откъде идват звуците в сънищата

През нощта мозъкът ни не само „вгражда“ звуците около нас в сънищата ни, но и ги генерира отначало: музика, шумове, гласове и дори природните звуци. Този процес се контролира от слуховия кортекс – областта на мозъка, отговорна за възприемането на звука.

Проучванията показват, че най-често в съня си чуваме човешки гласове. В един експеримент участниците записват последователността на сънищата си непосредствено след събуждане. Оказа се, че 83% от звуците в сънищата им са свързани с разговори, като 60% от участниците съобщават, че самите те са участвали в диалозите. Изненадващо, гласовете можели да бъдат на чужди езици, да съдържат смях и дори крясъци. Всички тези звуци били толкова ясни и запомнящи се, че участниците можели да разкажат подробно тяхната същност.

И така, по какъв начин мозъкът създава тези звуци? Предполага се, че ;по време на сън се използва нашата памет. Когато спим, мозъкът сякаш „извлича“ минали преживявания, за да формира звуковите елементи на съня. Областите, отговорни за емоциите, като хипокампуса и амигдалата, помагат да се придаде смисъл на тези звуци и да се свържат с историята на съня. Ето защо гласовете и музиката в сънищата често предизвикват у нас силни емоции.

Интересно е, че мозъкът прави всички тези звуци и образи толкова реалистични, тъй като по време на сън зоните, отговорни за логиката и критиката – фронталните лобове – са изключени. Това ни кара да възприемаме дори най-причудливите звукови елементи на съня като нещо напълно естествено.

Сънят е едно от най-загадъчните явления в нашия свят. Изучавайки го, учените научават много нови неща. Например те вече знаят защо не кихаме, когато спим. Също така вече знаят много за осъзнатите сънища и за това как да ги управляваме. Но въпреки всичко това все още има много неразгадани загадки.

Всъщност, чудили ли сте се някога защо не кихаме по време на сън? Опитайте се да си спомните дали някога сте се събудили от своето силно кихане посред нощ? Вероятно не. Много учени, занимаващи се със съня, смятат, че е практически невъзможно да кихнем по време на нощната почивка. Въпреки че не са провеждани сериозни научни изследвания по темата, физиолозите и невробиолозите са успели да обяснят този феномен въз основа на това как работят мозъкът и тялото ни, когато спим.

Според изданието Popular Science, когато спим, организмът ни работи по много по-различен начин, отколкото когато сме будни. Кихането е рефлекс, който обикновено се появява в отговор на дразнители като прах или алергени. Когато обаче спим, сякаш няма реакция на всички видове дразнители. Изследователят на съня Стивън Шей отбелязва, че е наблюдавал стотици спящи хора и никога не ги е виждал да кихат.

Оказа се, че не можем да кихаме в съня си по три причини. Първо, през нощта сетивата ни са малко или изобщо не са раздразнени. Второ, в дълбокия сън реагираме по-слабо на дразнителите, защото те са блокирани от мозъка. Трето, в REM съня много от мускулите ни са парализирани. Ако кихаме по време на сън, то е по време на краткотрайните периоди на събуждане.