Въпросът защо сънуваме и виждаме сънища няма еднозначен отговор в научното общество. Трудно е да се разбере как възникват сънищата, а биологията на този процес предлага само хипотези. Вдъхновени от новата методика за дълбоко машинно обучение, американски учени предложиха нова теория, обясняваща странните образи, които ни се явяват на сън.
Един от основните проблеми при обучаването на изкуствен интелект е в това, че той започва да предполага, че предоставените му данни са всичко, което съществува и което може да се случи. Експертите решават този проблем чрез въвеждане на известна степен хаос в системата. Един от методите е да се накара ИИ по случаен начин да игнорира малка част от данните.
„Ако се вгледаме в методите, които се използват в регулацията на дълбокото машинно обучение, то тези технологии поразително приличат на сънища“ – заяви Ерик Хойл, невробиолог от университета Тъфтс.
Вече има доказателства, подкрепящи тази хипотеза. Така например, най-сигурният метод да се видят сънища за това, което се случва в реалния живот, е непрекъснатото извършване на нови и нови задачи докато човек е буден. Прекаленото натоварване създава необходимите условия, при които мозъкът се опитва да изведе някакви общи изводи от случващото се и изпраща сънища.
Според Хойл, произведенията на изкуството – филмите и романите могат да заместят сънищата. Напълно е възможно те дори да са предназначени да допълнят недостига на сън при хората.
„Животът понякога става скучен и сънищата са необходими за това, за да не свикнете към един конкретен и еднообразен модел на света“ – допълва ученият.