Търсенето на други, освен нашата, форми на живот в слънчева ни система е въпрос, който занимава едни от най-великите умове на времето вече няколко века. Има спорове за това кога започва за първи път да се говори за търсенето или наблюдаването на извънземни обекти, но 19-ти и 20-ти век са повратни с редицата наблюдения и открити „доказателства“ от експерти и любители. До днес няма открити преки и неоспорими данни за наличието на живот в нашата слънчева система, а сега милиардерът Илън Мъск смята, че такива едва ли ще открием.
„Не изглежда да има живот в тази слънчева система“, написа изпълнителният директор на SpaceX и Tesla в скорошна публикация в профила си в Twitter, отговаряйки на писмо от 13-годишен австралийски младеж като част от кампанията му за отговаряне на писма от фенове.
Предполага се, че Мъск има предвид, че навярно няма живот в нашата слънчева система освен на Земята. По-късно милиардерът все пак казва, че някъде в слънчевата ни система може да се крие някаква форма на живот, която да наподобява изучените от нас поне малко.
„Може би под леда на Европа или екстремофилни бактерии под повърхността на Марс“, добави Мъск.
Ексцентричният милиардер също насочи хлапето към статията в Уикипедия за уравнението на Дрейк. Накратко, уравнението се опитва да оценя броя на извънземните цивилизации в нашата галактика. Формулирано за първи път от Франк Дрейк през 1961 г., уравнението изисква включване на променливи, чиито оценки варират значително. Но то се превръща в пътна карта за това, което все още трябва да разберем, преди да отговорим веднъж завинаги на въпроса сами ли сме или не, поне в рамките на нашата галактика.
Някои ксенобиолози имат идеи за това къде могат да търсят живот в нашата слънчева система. Както посочва Мъск, едни от кътчетата, където може да се крие някаква форма на живот, могат да са ледените луни като луната на Сатурн Енцелад или Луната Европа на Юпитер, които може да са приютили живот в дълбоките си подпочвени океани, защитени от космическата радиация и други специфични условия.
Учените са открили, че условията в тези ледени води могат да са благоприятни за съхраняването на някои форми на живот. Например, изследователите са открили следи от органични съединения в шлейфове, избухнали от повърхността на Енцелад, изглежда, че са градивните елементи на аминокиселините, предшествениците на земните форми на живот.
Други изследователи са стигнали до заключението, че океаните на Европа могат да имат подобен химичен състав като солената вода на Земята, което прави тази луна много по-гостоприемна, отколкото първоначално сме предполагали.
Някои дори стигат дотам, че твърдят, че животът на Европа, може да се окаже дори поразително интелигентен.
„Ако има някакъв живот на Марс, то той вероятно би бил нещо съвсем малко – навярно най-много да се открие наличието на бактерии“, заявява Моника Грейди, канцлерът на университета „Ливърпул Хоуп“ във Великобритания, в оспорвано изявление през февруари. „Но мисля, че имаме по-голям шанс да имаме малко по-висши форми на живот в Европа, може би с интелигентност сходна до тази на октопода.“
Говорейки за Марс, поредица от мисии на роувъри на НАСА ни донесе интересни улики за това, което бихме могли да намерим при евентуално пътуване до Червената планета, начинание, което е изключително близко до сърцето и амбициите на Илън Мъск.
Някои дори вярват, че отдавна сме намерили живот на Марс по време на мисиите Викинг на НАСА от средата на 70-те години. По това време роувърите изпускат радиоактивен въглероден диоксид на марсианската почва, който е реагирал с реагент, наличието на който е знак за съществуването на микроорганизми. Експериментът е проведен от бившия учен от НАСА Гилбърт Левин.
Заключенията от работата на Левин обаче се оказват толкова противоречиви, че самият учен е принуден да публикува самостоятелно своите открития, тъй като повечето реномирани научни списания тогава отказват да ги публикуват.
Съвсем наскоро изследователите бяха изненадани да открият фосфин в атмосферата на Венера – знак, че в облаците на планетата може да се крие микробен живот. Но все още е твърде рано да се каже със сигурност каквото и да било.
„Както казва Карл Сейгън, „Извънредните искове изискват извънредни доказателства“, заяви астробиологът Дирк Шулце-Макух от Държавния университет във Вашингтон в изявление от месец март.
Шулце-Макуч и неговият екип идентифицират „тиофени“ в проби, събрани от роувъра Curiosity на НАСА. Това са специални съединения, които се откриват във въглищата, суровия петрол и белите трюфели на Земята, а откриването им на Марс може да е признак за наличието на форми на живот на Червената планета.
„Мисля, че за да докажем каквото и да било, ще бъде необходимо да изпратим хора на Марс, подобни изследвания не могат да се ограничат само с това един учен на Земята да гледа през микроскоп и да прави хипотези и понякога догадки“, завършва той.