Интернет допринесе за 71% софтуерно пиратство у нас

1
19

С три процента е нарастнало софтуерното пиратство у нас през 2003 година, се посочва в проучване на BSA, изготвено съвместно с IDC. Така за миналата година делът на нелегално използваните програмни продукти е достигнал до 71%, след като през 2002 се равняваше на 68 на сто. В парично изражение софтуерната индустрия е загубила от използваните у нас нелегални копия 26 млн. долара.

“За първи път от четири години насам пиратството в България отбелязва ръст, след като от 1999 г. досега отчитахме постоянен спад,” коментира Велизар Соколов от Arsis Consulting, юридически представител на BSA за страната. Той допълни, че възходящата тенденция е характерна за пиратството в глобален мащаб и 3-те процента ръст у нас са “в рамките на нормалното” от гледна точка на този световен тренд. В никакъв случай обаче това не бива да ни успокоява – нито пък фактът, че отчетените 71% са по-малко от очакваните 83%, публикувани в доклада на US Trade Representative преди седмици – допълни Соколов.

Като причина номер едно за растежа шефът на Arsis Consulting посочи Интернет. Става дума за възможността от Мрежата свободно и безплатно да се теглят всевъзможни софтуерни продукти – както впрочем и филми и музика. “Проблемът е във витаещото усещане за безнаказаност и “оправдана” кражба, което живее у хората,” коментира Соколов. Според него, решаването на проблема е въпрос на създаване и прилагане на цялостна държавна стратегия за Интернет. Мерките трябва да включват и добре разгласена информация за строгостта на закона в случаите на Интернет-пиратство.

В излезлия преди седмици доклад на US Trade Representative България бе включена в списъка на наблюдаваните по чл. 301 държави заради проблеми със софтуерното пиратство. В същия документ бе предложено страната ни да се прехвърли от “черния списък” към още по-неприятния – на “специално наблюдаваните”, ако кражбите на интелектуална собственост у нас продължават да се развихрят. “Ръстът на софтуерното пиратство не е решаващ фактор за попадането в списък 301 или преминаването в “priority watch list” догодина – от по-съществено значение за това са мерките, които ще бъдат взети срещу пиратството, и резултатите от тях,” коментира Велизар Соколов.

В тази връзка той изрази тревога относно забавянето на законопроекта за лицензиране на производителите на оптични дискове. След като бе одобрен от няколко инстанции, включително министъра на културата, проектът срещна липса на подкрепа от страна на икономическата комисия към парламента. “Приемането на законопроекта е от решаващо значение и затова той трябва да се гласува и приеме,” категоричен бе шефът на Arsis.
Измежду мерките, за които BSA ще настоява, е забраната на продажбите на оптични дискове на открито. Кметовете на повечето големи градове вече издадоха наредби за това, но друг е въпросът доколко те се спазват.

Правоприлагането също е слабост, когато става дума за борбата с пиратството у нас. В тази връзка се очаква органите на МВР да реализират своята инициатива да направят наказателния процес по-бърз и по-ефективен, тъй като в момента делата за нарушение на интелектуалната собственост се точат с години и завършват или със споразумение с прокуратурата, или със смешно малки глоби. “Такива мерки не само че не възпират нарушителите, но дори насърчават,” коментира Велизар Соколов.

Топ 10 пиратски държави
1. Китай 92%
2. Виетнам 92%
3. Украйна 91%
4. Индонезия 88%
5. Русия 87%
6. Зимбабве 87%
7. Алжир 84%
8. Нигерия 84%
9. Пакистан 83%
10. Парагвай 83%

Страни с най-ниско пиратство
1. САЩ 22%
2. Нова Зеландия 23%
3. Дания 26%
4. Австрия 27%
5. Швеция 27%
6. Белгия 29%
7. Япония 29%
8. Обединено Кралство 29%
9. Германия 30%
10. Австралия 31%

Пиратството по света
Софтуерното пиратство в световен мащаб за миналата година е в размер на 36 процента, се посочва в изследването. Източна Европа е регионът с отчетен най-голям дял на софт-пиратство – 71 на сто, като на първо място по използвани нелегални програмни продукти е Украйна, а след нея се нареждат Русия, Румъния и България. Чехия пък е сред “примерните” държави, тъй като е отчела резултат от 40 процента. 50 млрд. долара са похарчени в световен мащаб през миналата година за закупуването на софтуерни лицензи, а инсталираните продукти са на стойност 80 млрд. долара. Азиатският Тихоокеански регион е с най-нисък дял на пиратство от развиващите се пазари, въпреки че там именно се намират страните с най-голям процент нелегални програмни продукти. Техният дял се компенсира от държави като Япония и Австралия, които отчитат малък процент. Анализаторите отбелязват, че голям дял на пиратството се забелязва в страните с най-голям ръст на пазара. Развиващите се пазари отчитат около 30 на сто ръст в доставките на РС-та, но по-малко от 10 процента – в доставките на софтуер. IDC прогнозира, че при този дял на нелегалните продукти през следващите 5 години софтуерният пазар в световен мащаб ще нарасне от 50 на 70 млрд. долара, а печалбите от софтуерното пиратство ще надхвърлят 40 млрд. долара.

Източник: InfoWeek.bg

ДОБАВИ КОМЕНТАР

1 коментар за "Интернет допринесе за 71% софтуерно пиратство у нас"

Извести ме за
avatar
Сортиране по:   най-нови | най-стари | най-висока оценка