fbpx
7.8 C
София

Какво е Hi-Res и защо толкова много се харесва на меломаните

Оригиналът е на Julian Ashbourn, който изразява едно малко нестандартно мнение

Най-четени

Даниел Десподовhttps://www.kaldata.com/
Ежедневен автор на новини. Увличам се от съвременни технологии, оръжие, информационна безопасност, спорт, наука и концепцията Internet of Things.

Едно от най-популярните събития в света на аудиото за последните няколко години е небивалият ръст в популярността на Hi-Res аудиоформатите. Една от основните причини за появата на нови аудиоформати с висока резолюция и много високо качество е неудовлетвореността от качеството на звучене на компактдисковете. Навремето всички звукозаписни компании бързаха да прехвърлят своите аналогови каталози към цифрови носители на информацията (CD), като тогава не бяха полагани особени грижи за осигуряване на високо качество. По това време премахването на пращенето и различните шумове, характерни за неособено качествения аналогов запис, вече се считаха за победа и на останалото не се обръщаше голямо внимание.

Получи се така, че производителите на новата цифрова техника и звукозаписните компании започнаха да изпълняват своите големи обещания за високо качество на звучене на компактдисковете доста по-късно. В резултат от това аудиофилите изобщо не харесаха компактдисковете, а CD-то бе сметнато за един своеобразен цифров злодей. Всъщност, ако погледнем малко по-напред, можем с пълно право да кажем, че компактдисковете могат да осигурят забележителен звук. Но за тази цел е необходимо входният сигнал да е почти идеален, като трябва да се обърне особено внимание и на аудио мастерирането и на аудио производството. Нека се спрем малко по-подробно.

 

Последно време се забелязва завръщане към грамофонните плочи от винил, като едновременно с това се забелязва силно нарасналия интерес към цифровите аудио файлове с висока резолюция. Но дали по този начин няма да попаднем в нещо подобно като капана от 1970-те години, когато се обръщаше внимание предимно на техническите характеристики? За да отговорим на този въпрос, нека да се замислим, как и какво всъщност чуваме и какви са възможностите на Hi-Res аудиозаписите в наши дни.

Нека да започнем с техническата страна на въпроса. CD форматът с 16-битово квантуване и честота на дискретизация 44,1 KHz дава възможност за запис и възпроизвеждане на аудио в диапазона честоти от 0 Hz до почти 22 KHz – тоест малко над възможностите на човешкия слух, при динамичен диапазон приблизително 95 децибела. Това е напълно достатъчно за почти всички музикални инструменти.

Форматът с 24 бита и 48 KHz разширява динамичния диапазон до 150 децибела, а възможно най-високата честота вече е 24 KHz. Въпреки това, повечето аудиофили предпочитат 24 бита/96 KHz с горна честота до 48 KHz, а последно време масово започна да се използва формат с 24 бита/192 KHz, който осигурява записа и възпроизвеждането на честоти до 96 KHz. Тези толкова високи звукови честоти са далеч извън пределите на възможностите на човешкия слух и няма как да не се запитаме, за какво точно е необходимо всичко това?

 

Повечето фенове на Hi-Res веднага ще ви кажат, че въпреки, че тези честоти не могат да се чуят, разлика в полученото в крайна сметка аудио има, при това много осезателна. Тя се описва по най-различни начини – чисто и въздушно звучене, кристално аудио и други подобни. На какво се дължи този ефект? Hi-Res, благодарение на много по-високата си честота на дискретизация осигурява по-гладък звук, с много по-малко изкривявания. Освен това, използваните АЦП и други компоненти, необходими за работа със 192 KHz звук, са с много по-високо качество, което също оказва влияние на качеството на аудиото. Човешкото ухо веднага усеща разликата между Hi-Res, CD аудиото и MP3 музиката.

За да се провери на практика какви са преимуществата на Hi-Res, всички желаещи могат да направят любопитен и несложен тест. Необходимо е в случаен ред да бъдат прослушани няколко музикални изпълнения с различна честота на дискретизация с помощта на висококачествен плеър. Закрийте с нещо дисплея на плеъра, за да не виждате с каква дискретизация е съответният трак. Вземете си химикал и бележник (разбира се вместо тях можете да използвате бележника в смартфона), прослушайте всички тракове и отбележете кои от тях се чуват по-качествено и по-добре. Ако успеете да разпознаете музикалните изпълнения с по-висока честота на дискретизация, това означава, че имате необикновено добър слух и вашето ухо е добре тренирано.

Повечето хора на средна и над средна възраст могат да чуят звуци с честота до 15 KHz. При възраст над 60 години тази честота намалява до около 12-13 KHz за средностатистическия мъж, като при жените тази честота е малко по-висока. Може да се каже, че звуковият сигнал с честота 96 KHz няма как да бъде чут. Само че тези хора много добре чувстват кристално чистия звук с малки изкривявания, какъвто осигурява Hi-Res. Да отбележа, че  на качеството на звука, който се чува от тонколоните голямо влияние оказват и редица други фактори, като качеството на плеъра, качеството на усилвателя, възможностите на звуковите колони и други. Разбира се, голямо влияние оказва и използвания формат, като от това зависи колко големи ще бъдат аудио файловете.

 

Има общо шест популярни формата, с които може да се слуша High-Resolution аудио:

  • DSD(DFF). Direct Stream Digital-DFF е професионален формат, използван за създаването на Super Audio CD.
  • DSD(DSF). Direct Stream Digital-DSF е подобен на първия, но подходящ за използване с PC и запис на DVD.
  • WAV. е форматът на некомпресираното аудио, използван в Windows OS
  • AIFF. е аналогичен формат, разработен от Apple.
  • FLAC. е известен като форматът при който има компресия, но без загуби. Той използва специални оптимизации за намаляване на обемите, без да се нарушава качеството
  • ALAC. е аналогичен на предходния формат, но разработен от Apple
 

За постигането на качествен звук изключително важно е оборудването с което се осъществява неговия запис. Ако се вгледаме в спецификациите ще видим, че професионалните кондензаторни микрофони на Sennheiser, Beyerdynamic, AKG, Neumann, Shure, Rode и Audio Technica имат честотни характеристики, които рязко се понижават след 20 KHz. Нещо повече, при повечето популярни професионални микрофони спадът започва още след 18 KHz. Тоест, те няма как да уловят каквото и да било на честота от ранга на 48 или още повече 96 KHz. Всъщност това е добре, понеже никой не иска високочестотен шум в аудио миксера.

 

И така, за да се запише аудио с наистина изключително високо качество, на първо място са необходими специални професионални микрофони, които могат да улавят дори и най-високите звукови честоти, но без да внасят в системата излишен собствен шум. След това са необходими специализирани микрофонни предусилватели също с изключително нисък шум, както и аудио миксер с разширена честотна характеристика и свръхниско ниво на шума. Необходимо е и използването на аналогово-цифров преобразувател от най-висок клас.

Всъщност, точно така се и прави. Нещо повече, ако с помощта на подобна апаратура бъде записано соло на акустическа китара или цигулка с 24 бита и 96 KHz, то тази техника ще ни покаже, че при най-високите тонове на тези музикални инструменти някои хармоници достигат и дори прехвърлят честота от 28 KHz. Подобни хармоници дава и флейтата сопрано, но дали можем да чуем тези звуци е съвсем друг въпрос. В крайна сметка, ние можем да чуем това соло с помощта на 16-битов CD с честота на дискретизация 44,1 KHz, но това няма да бъде същият звук – чутото доста ще се различава от оригинала и ще съдържа характерни изкривявания, които много добре се усещат при използването на качествена аудио техника.

 

Може да се окаже учудващо, че дори и пълноценен симфоничен оркестър, с неговия широк динамичен диапазон, може напълно успешно и качествено да бъде записан в същите 16 бита на компактдиска, при условие, че началните нива са подбрани правилно (без използването на каквато и да било компресия!). Не бива и да забравяме, че е съвсем лесно да бъдат генерирани електронни звуци, които излизат извън пределите на човешкия слух и на динамичния диапазон от 100 децибела. Но човешкият мозък няма с какво да ги сравни и често пъти ухото просто ги отхвърля като аудио с високо качество.

В самия край да отбележим, че Hi-Res записите осигуряват изключително качествен звук в целия честотен диапазон, но само при условие, че се използва висококачествена аудиотехника, която е в състояние качествено да възпроизведе всички нюанси.

Абонирай се
Извести ме за
guest
3 Коментара
стари
нови
Отзиви
Всички коментари
Радослав Бояджиев
Радослав Бояджиев
1 месец

Както обикновенно, статията не казва най важното, макар да споменава изкривяванията. При Hi -Res по малко се губи информация на ниски нива, и звученето е по широко, Тоест, звукът е по детайлен. Профанизацията на музикалната индустрия е, че трябваше да стартира от 24 бита 96000 херца, от където звукът започва да става качествен. Формирано е примитивно човечество, което слуша компресирани формати. Също така, никой не дава вярна методика за изследване. Фирмите с огромнн бюджет си траят. Тя е -добър сън, кафе с плодове и мед, не друго, превключване на парчетата с 1-3 секунди пауза. Човек трябва да е много спокоен.… Виж още »

who
who
Отговор на  Радослав Бояджиев
1 месец

Това, за което говориш е hi-end. Такива фенове я има 100 човека в страната, я не. Основното е музиката да те радва. Има хора, на които ако не им подскачат песъчинките в бъбреците от бас, значи не е достатъчно добра музиката. Масово не правят разлика между сила и качество. Повечето хора живеят в тесни пространства, а за да чуеш нисък бас си трябват поне няколко метра отстояние от колоните. Да не говорим за звуково третиране на помещенито, сребърни кабели, анти-земетръсни масички, 5 вата лампови ампове, които можеш да ползваш и за отопление. Младите слушат музика изключително само на тапи за… Виж още »

Радослав Бояджиев
Радослав Бояджиев
1 месец

Ако някой забрави сутрин да си сложи душ, хич да не претендира, че изследва.

Нови ревюта

Подобни новини