Макар и да изпитахме известно облекчение през последните няколко месеца, всъщност COVID-19 никога не ни е напускал изцяло – наблюдавахме известно затихване на пандемията, но вирусът все още е тук и продължава да мутира във форми, които са по-заразни, по-устойчиви и причиняващи по-тежка симптоматика. И докато държавите се готвят да се изправят пред поредната вълна на вируса, да насърчат населението към поредната доза ваксина, все още има много хора, които са се заразили с един от щамовете на вируса, за които обаче боледуването все още не е приключило. Става дума за хората, които се намират в състояние, известно като „дълъг COVID“, което се изразява в персистиращи симптоми и състояния, които лекарите не могат да разберат напълно.
Тежестта на това състояние варира, но въздействието върху качеството на живот е толкова опустошително за някои, че от миналата година в Съединените щати състоянието на „дълъг COVID” влезе в националните класификатори на здравните състояния, които причиняват продължително отсъствие от работа или обучение.
Откакто хората започнаха да съобщават за състоянието, бяха организирани няколко изследователски инициативи, някои от които финансирани от правителството на САЩ, които имаха за цел да помогнат за намиране на окончателни отговори относно рисковите фактори, симптомите и възможностите за лечение за продължителните COVID симптоми и негативни ефекти върху здравето. Тъй като COVID-19 беше нов вирус, диагностицирането и лечението на продължителните симптоми и последици бяха неизследвано поле. Както и при други хронични заболявания, хората с дълъг COVID често биват трудно диагностицирани, а понякога лекарите им не гласуват доверие на разказите им за симптомите, които изпитват.
„Когато COVID-19 се появи за първи път, не знаехме нищо за него. Това е вирус, който е нов за нас и причини много симптоми, които не сме очаквали.“, казва д-р Катрин Болинг, лекар в отделение по спешна медицинска помощ в Медицинския център „Мърси“.
Към днешна дата огромна част от населението е прекарала COVID-19 поне веднъж. Оценките за това колко хора изпитват симптоми на дълъг COVID обаче варират, но центровете за контрол и превенция на заболяванията на САЩ през юни са установили, че почти 1 от 5 души, които са изкарали заболяването, са проявили продължителни симптоми.
Тъй като хората продължават да се разболяват, дългият COVID ще продължи да бъде проблем за общественото здраве, дори и след като вируса излезе от статута на пандемия.
Какво знаем за продължителния COVID към момента?
Вирусът, който причинява заболяването SARS-CoV-2 може да зарази почти всяка система на тялото ни и да причини различни увреждания в него.
Д-р Деванг Сангхави е реанимационен лекар в клиниката в Майо. Той информира, че има няколко групи хора, които са по-уязвими към това вируса да им причини по-продължителни симптоми – това са хората с тежко заболяване, които са развили увреждане на отделни органи или клетки в резултат на вируса; хората, които са били хоспитализирани и изпитват продължителни негативни здравословни последици и хора, които не са били хоспитализирани, тъй като може да са имали леки или никакви респираторни симптоми, но въпреки това са развили друга симптоматика, която се е изразила по-късно и е засегнала различни органи и системи.
Продължителните симптоми, които засягат хората, прекарали COVID-19, най-често са мускулна слабост, когнитивни проблеми (като усещане за мозъчна мъгла), проблеми с психичното здраве като тревожност, депресия или симптоми на посттравматично стресово разстройство (в резултат на преживяването от хоспитализацията, респираторната недостатъчност при някои хора и т.н.) и други.
Най-слабо проучената група хора към този момент обаче е тази на пациентите, които може да не са стигнали до хоспитализиране и да са имали леки или никакви респираторни симптоми, но с течение на времето да са започнали да изпитват различни телесни или психични страдания, след като са прекарали вируса. И именно те попадат в центъра на настоящите проучвания по темата.
„Това е групата от хора, при която има най-голямо значение взаимодействието между имунитета на пациентите, възпалителния маркер, специфичните характеристики на организма на пациента и много други.“, казва Сангави.
Брайън Лау е епидемиолог от Училището по обществено здраве в Джон Хопкинс Блумбърг и един от ръководителите на изследванията на продължителните COVID симптоми в Джон Хопкинс. Той казва, че една от водещите теории, които обясняват проявата на продължителни и трудни за терапевтиране симптоми на вируса, е, че имунната система на някои хора може да остане дълго време в състояние на висока активност, което от своя страна води до развитието на различни симптоми. Това може да бъде обяснение и на продължителните възпалителни процеси, които се наблюдават в организма на много пациенти, които се оплакват от дългосрочни COVID симптоми, което може би причинява мозъчната мъгла. Други теории включват, че при някои хора вирусната РНК може все още да се намира в някои клетки от тялото и да причинява симптоми, или че COVID-19 причинява малки кръвни съсиреци, които лекарите наричат микросъсиреци, които могат да предизвикат хаос в различни системи на тялото.
Според някои лекари обаче тази теория не обяснява изцяло феномена на продължителния COVID, като те смятат, че има няколко различни биологични механизма, които причиняват различни продължителни симптоми при различните хора.
Борбата за лечение
В Обединеното кралство ще се проведе клинично изпитване, което ще изследва по какъв начин влияят противовъзпалителните лекарства, антихистамините и медикаментите против съсирване при лечение или предотвратяване на симптоми на продължителен COVID. Това изследване е мотивирано от анекдотичните разкази на хора, които съобщават, че са успели да облекчат симптомите си с помощта на антихистамини без рецепта, които са успели да купят от аптеките, антикоагуланти и други лекарства, които са си назначили като експериментално самолечение.
Някои лекари също разказват истории на пациенти, чиито симптоми на дълъг COVID са изчезнали, след като са им предписали експериментално лечение с кверцетин, противовъзпалителна добавка, която се съдържа в ябълковите кори, която хората са приемали още в ранните стадии на заразяването си с вируса.
Макар и пациентите по света да започнаха да се оплакват от „дълъг COVID” още през първите няколко месеца, откакто започна световното разпространение на вируса, към момента научната общност знае малко за това какво точно причинява тези дългосрочни негативни последици и как те могат да бъдат третирани. Към момента няма изпитано и работещо за всички пациенти лечение, тъй като данните показват, че различни процеси в тялото причиняват тези дългосрочни симптоми при отделните хора. Всеки случай е строго индивидуален и симптомите варират значително. Намирането на надежден метод, който да бъде препоръчан от медиците като универсален за лечението на дълъг COVID засега изглежда невъзможно, но за щастие благодарение на силната гласност по темата и голямото разпространение на историите за това какво е причинило симптомите при дадени пациенти и какво е успяло да ги облекчи, световната медицинска общност е една идея по-подготвена да посрещне и интервенира оплакванията от дълъг COVID на пациентите, които търсят здравни грижи сега, отколкото в началото на пандемията или преди една година.
Важен детайл, на който лекарите обръщат внимание, е, че съобщаваните симптоми са реални и се дължат на действителни процеси в организма при почти всички пациенти, които се оплакват от дълъг COVID – малко са случаите, при които става дума за хипохондрични състояния. Но една част от продължаващите симптоми на COVID-19 не се ограничават до телесното – те могат да имат телесно изражение, но да са признак на преживяване на психосоматично страдание под въздействието на засилена тревожност или друга психологична динамика, която да изважда индивида от ежедневното му функциониране. Специалистите съветват колегите си, близките и всички други професионалисти, които се грижат за хора възстановили се от коронавируса, да говорят с тях с изслушване, задълбоченост и разбиране, за да могат да установят какво се е променило в техния живот от заразяването им с вируса, тъй като само по този начин ще могат да достигнат до по-добро разбиране на взаимодействието между телесното и психологичното страдание, което изпитват.