3.7 C
София

Какво не е наред с виртуалната реалност?

Най-четени

Оригиналът е на Матю Хансън.

Казвам се Матю Хансън и за съжаление съм VR скептик. Това далеч не е било винаги така и се определям като такъв от скоро. Преди години, когато виртуалната реалност тепърва си проправяше път сред мейнстрийма, бях невероятно развълнуват от възможностите, които обещаваха устройства като Oculus Rift, HTC Vive и PSVR.

Перспективата да премина от скучната обичайна „нормална реалност“ в нещо напълно ново, донякъде странно, мистериозно и леко плашещо ме увлече. Тъй като хардуерът на гейминг устройствата ставаше все по-мощен с всеки изминал ден, като и самите игри се развиваха, възможностите за по-реалистична графика и физически взаимодействия с играта, струваше ми се тогава, изглеждаха безкрайни.

Тогава за първи път опитах виртуалната реалност. Сега, не ме разбирайте погрешно, очакваният „уау“ ефект и първата вълна от еуфория и вълнение, които всеки очаква, когато си представя какво ли е да пробваш VR за първи път, бяха там. Опитах и HTC Vive, а след това и HTC Vive Pro. Това бяха скъпи шлемове, които обещаваха да донесат най-доброто от най-добрите, когато става дума за виртуална реалност.

Свържете един такъв шлем с мощен компютър и достатъчно игри и вече сте готови да се сбогувате с реалния свят. Поне аз бях. Въпреки това, след няколко откровени пътешествия във виртуалната реалност, оставих шлемовете някъде из шкафовете да събират прах и се върнах към обичайните игри. Какво се случи?

Не си струва хамалогията

Може би най-сериозната причина, поради която спрях да използвам VR, беше хамалогията, която се очакваше от мен да правя всеки път. Шлемовете, които изпробвах тогава, изискваха да инсталирам малки базови станции наоколо из стаята, както и да проследя всички видове кабели в помещението.

Въпреки че това безспорно позволяваше по-добро проследяване на околното пространство в мащаб, беше досадно да се прави всеки път. Освен това, тъй като не исках кабели, които да се простират навсякъде, докато съм с VR шлема и не виждам нищо около себе си, трябваше да изключвам повече си устройства и да прибирам кабелите, след като отново да ги свързвам, и това всеки път, когато решавах да използвам VR шлема.

Идеята да върша всичко това само за една игра скоро се превърна в досадна и скучна работа. Всеки път, когато сядах пред моя геймърски компютър, помисляйки си да играя нещо на VR, веднага си спомням, че трябва да пренаредя всичко в стаята, и това веднага ме караше да се откажа и да си пусна игра на обикновен монитор-

Изпробвах редица шлемове за Windows Mixed Reality и макар че те често се считат за по-нисък клас VR продукти, наистина оценявам факта, че проследяването с камерата на помещението означаваше, че не ми се налага всеки път да настройвам допълнителни колони (базови станции) и имаше по-малко кабели за включване. Ако трябва да бъда честен, аз лично не видях и кой знае каква разлика в преживяването в сравнение с много по-скъпите VR шлемове, които тествах.

Но дори това все още не беше достатъчно, за да ме накара да предпочитам VR за игри.

Къде са игрите?

Другото нещо, което ме отблъсна тогава, беше липсата на достатъчно заглавия. Под това имам предвид липсата на игри, които да си заслужава да се играят на виртуална реалност.

Разбирате ли, тогава имаше много VR игри, но много от тях изобщо не предлагаха особено приятно преживяване, а при други изобщо не виждах за какво всъщност ми е VR, особено предвид факта, че физическите ми движения не даваха кой знае какво преимущество и откровено бих предпочел да ги играя с периферията на компютъра.

Липсата на достатъчно завладяващи игри беше още една причина, поради която се отказах от виртуалната реалност. Въпреки това все пак имаше няколко страхотни игри. Skyrim VR беше особено забележителна. Въпреки че първоначално не беше игра, създадена за играене с виртуалност, бях прекарал стотици часове с нея, когато стартира за първи път.

Изданието с поддръжка на виртуална реалност ми позволи да се потопя изцяло в нейния свят – и беше страхотно. Посещаването на познати от двумерния екран места като Riverwood, Whiterun и Solitute беше наистина потапящо и дълбоко преживяване, а понякога и дори трогателно. Не беше перфектно – в края на краищата, както казах, това не беше игра, поначало създадена да се играе във VR, но ми даде изключителен поглед върху това какво може да бъде да играеш във виртуална реалност.

Но това не беше достатъчно.

Антисоциална игра

Може би най-голямата причина, поради която напълно се отказах от VR, беше колко антисоциално изглеждаше. Докато играта понякога може да бъде уединено занимание, поставянето на слушалки с микрофон и приятелския разговор с десетки крясъци, викове и странни сленгизми е незаменимо. От друга страна обаче, когато си сложите VR шлема, Вие напълно отсъствате от света около вас. Ако не живеете сами и около Вас има някой, на когото държите, то това Ваше потъване в един напълно нереален свят, определено би го накарало да се почувства изключен и игнориран.

Всички тези проблеми и недостатъци, в крайна сметка ме накараха да изоставя виртуалната реалност. Въпреки това, често съм чувал от приятели, че имам недовършена работа с VR и още не съм се запознал с всичко, още тепърва не съм ѝ се насладил в пълнота. Сигурно бяха прави, та аз все още се намирах в началната фаза на еуфория и вълнение, малко преди да изоставя шлемовете си.

Все пак, няколко години по-късно, реших отново да пробвам VR. Хардуерът е променен значително, игрите също са еволюирали и исках да разбера дали съм сбъркал с преценката си за VR. Днес може би е чудесното време, в което напълно да потънете във VR световете.

През следващите седмици имам намерение да тествам различни игри във виртуална реалност, за да видя дали преживяването значително се е променило и дали към днешна дата може да се каже, че VR си заслужава.

Да се върнем към VR гейминга

Първото ми връщане съм VR беше в няколко мултиплейър игри в Tower Tag. Това, което ме развълнува, е, че именно тя отстранява два от най-големите недостатъка, които вече изтъкнах – липсата на достатъчно игри и антисоциалния характер.

Още когато опитах VR за първи път, идеята да играя мултиплейър игри звучеше смехотворно. Но времената се променят. Сега, кого опитах за втори път, успях да изиграя няколко мултиплейър игри на Tower Tag във виртуална реалност.

За целта използвах новия HTC Vive Cosmos. Cosmos може да се похвали не само с подобрен хардуер, в това число и с по-висока разделителна способност, отколкото оригиналния Vive, но и вече не изисква поставянето на станции на следене на движенията, въпреки че все още могат да се използват.

Това, поне на хартия, означава, че всичко ще бъде една идея по-лесно, както и че ще отнема по-малко време и усилия. И докато включването на устройството наистина беше лесно и бързо, компютърът сравнително бавно разпознаваше и се синхронизираше с HTC Vive Cosmos, което в крайна сметка превърна играенето с шлема в упражнение по търпение.

Драйверите за шлема няма да се инсталират, докато не инсталирате софтуера VivePort, но при мен, дори след нова, по някаква причина инсталацията им продължаваше да се проваля, без да разбирам защо. Опитах смяна на интерфейси, много пренастройки, деинсталиране и повторно инсталиране, и не на последно място достатъчно ругатни.

След няколко неуспешни опита VivePort все пак започна да се инсталира, но преди да успея да се зарадвам, че всичко е минало нормално, инсталаторът ми показа подканващо съобщение да инсталирам Steam. Това ме притесни не защото не харесвам Steam, а защото вече съм го инсталирал. И по някаква причина VivePort не можеше да разпознае това.

По необясними за мен причини софтуерът настояваше, че не съм инсталирал Steam и продължаваше да се опитва да ме накара да го инсталирам. Отново и отново.

Точно когато вече бях на път да изключа всичко и да захвърля целия шлем обратно в кутията му, инсталирането завърши успешно и компютърът ми разпозна шлема.

Трябва да призная обаче, че тази тежка и проблемна първоначална инсталация ми припомни защо всъщност преди години се бях отказал от VR.

Но с този сега на пръв поглед успешно инсталиран нов, еволюирал шлем, бях готов да се потопя в света на виртуалната реалност. Какво обаче ще излезе от това, ще прочетете следващата седмица.

Следва продължение

Абонирай се
Извести ме за
guest
3 Коментара
стари
нови
Отзиви
Всички коментари

Нови ревюта

Ревю на рутера TP-Link Archer C64: клас AC1200 с гигабитови портове

Брандът TP-Link отдавна е добре позната на нашия пазар, което не е изненадващо, тъй като компанията е един от най-големите производители на мрежово оборудване....

Подобни новини