Нефтът е власт. Нефтът е богатство. Нефтът промени историята. Той създаде Джон Рокфелер – първият доларов милиардер в историята на човечеството. Ако отчетем влиянието на инфлацията, към днешен ден неговият капитал надвишава $400 милиарда. Нефтът означава както мир, така и война. Цената на нефта е политически инструмент, който се използва за принуда, шантаж и угода. А какво ще стане, когато един ден нефтът започне да не достига? Колко още остана и кога ще се изчерпи?
Петролната криза от 1973 година като виждане за бъдещето
Събитията от 1973-1974 години са най-очевидният пример за това, в какво се е превърнал нефтът през 20-тото столетия. Преди 46 години, на 17 октомври 1973 година Египет и Сирия, с подкрепата на други арабски страни изненадващо напада Израел на еврейския празник Йом Кипур. Арабските държави застават на страната на Сирия и Египет и налагат петролно ембарго спрямо САЩ и други държави, които подкрепят Израел в този конфликт.
Самото ембарго започва на 17 октомври, когато арабските производители на петрол намаляват добива с 5% и въвеждат нефтено ембарго на САЩ, Холандия, Португалия и други държави. Ембаргото продължава от месец октомври 1973 година до месец март 1974-та. През това време цената на нефта скача четири пъти: От $3 до $12 за барел, което пресметнато към днешен ден е от $17 на $61. Интересно е, че политическата карта на Близкия Изток от това време е съвсем друга: най-голям привърженик на ембаргото е Саудитска Арабия, а САЩ и Иран са съюзници. По това време Иран се опитва да намали ефекта на ембаргото върху САЩ.
След въвеждането на това ембарго в САЩ настъпва масов дефицит на гориво. Никсън призовава американците да икономисват бензина и по-рядко да използват автомобилите си. Това се отнася и за държавните структури – техният разхода на гориво се следи най-внимателно и се правят всички възможни икономии. Авиокомпаниите съществено намаляват броя на полетите.
В САЩ цената на един галон (3,69 литра) гориво нараства от 39 цента през месец май 1973 година до 55 цента през юни 1974-та. Правителството призовава всички да се откажат от излишната коледна илюминация, а президентът Никсън дори се обръща към всички собственици на бензиностанции и им казва да не продават гориво събота вечер и в неделя, понеже ще бъде напразно изгорено през уикенда.
Впрочем, по това време много бензиностанции са вече затворени, а в отворените гориво се продава или само на постоянните клиенти, или при ужасно високи цени. През първите месеци на ембаргото американските регулатори официално решават, че старите запаси от гориво трябва да се продават на старите цени. Пазарът реагира и старите запаси моментално изчезват – търговците си ги запазват за по-добри времена. По този начин държавата задълбочава дефицита и съответно, кризата.
В някои щати през четните дни от календара се разрешава да зареждат само автомобилите с четен регистрационен номер, а през нечетните – с нечетен номер. Високите цени на бензина оставят в гаражите автомобилите от 70-години, които харчат твърде много гориво. Започват масови кражба на бензин и дизел от паркираните автомобили.
Нормирането на горивото особено остро се отразява на водачите на тежкотоварни автомобили. Тираджиите организират масови протести, запушват пътищата и стрелят по своите колеги, които отказват да участват в стачката. По това време Time пише, че върховното щастие за американците е станал пълният с бензин резервоар.
„Тези хора приличаха на животни, които си търсят препитание“ – описва клиентите си собственик на бензиностанция, който редовно се сблъсква със заплахи за физическо насилие и закани, че неговата бензиностанция ще бъде запалена и изгорена, че ще бъде изселен и т.н. И това всеки път, когато бензинът свърши и той няма какво да продава.
Това не е само икономически удар по САЩ. Ембаргото разклати водещото положение на Америка в света. Как може така? Считаните за много изостанали към този момент арабски държави само за два месеца издърпаха килима изпод краката на единия от двата по това време световни политически гиганти и разклатиха доверието към правителството на САЩ.
Уроците от петролната криза
Зависимостта на американската, а и на всяка друга икономика от нефта, от нестабилния близкоизточен регион е твърде плашеща. Петролната криза от 1973 година даде на всички важни уроци и предизвика бързото развитие на атомната енергия, търсене на алтернативни източници, породи съвременната вятърна и слънчева и изобщо зелена енергия.
Разходът на гориво изведнъж стана една от най-важните характеристики на автомобила. Регулаторните органи на САЩ въвеждат стандарт, който изисква от производителите на автомобили непрекъснато увеличаване ефективността на използването на горивото. Докато през кризисните години разходът е на ниво 13,5 мили на галон гориво, към 1990 година този показател е вече 27,5 мили на един галон. През 2025 година същият стандарт изисква с един галон гориво да могат да бъдат изминати 54 мили.
САЩ разбира, че е силно зависима от стабилните доставки на нефт от Близкия Изток, след което този регион се наблюдава най-внимателно от различните служби на страната. А това доведе до редица войни и построяването на немалък брой американски военни бази.
Събитията в Близкия Изток продължават да оказват влияние върху цената на нефта, но САЩ направи всичко възможно да диверсифицира своите доставки. Към днешен ден, основен източни на нефт за САЩ е… Канада. Към края на 2018 година 43% от доставките на нефт за САЩ идва от Канада. Саудитска Арабия експортира за САЩ 9%, Мексико – 7%, Венецуела – 6%, Ирак – 5%. Според данните от 2018 година, нефтът има 36% дял от енергията на САЩ, 31% са на природния газ, 11% е делът на енергията от възобновяеми източници и 8% са на мирния атом.
Примерът от тези години е много показателен: когато се сблъскаш с със заплаха за своята енергийна независимост, започваш да мислиш за алтернативни източници на енергия и алтернативен транспорт.
Кога ще настъпи пикът на добива на нефт
Дори и с настъпването на 2020 година, въпросът докога ще ни стигне нефтът е спорен и никой засега не може да даде точен отговор. През 1956 година геофизикът Кинг Хъбърт въвежда понятието „Пик на петрола“ – теоретичният пик на добива на нефт, след който доставките на нефт в целия свят ще започнат да намаляват. Догадките на учения се оказват верни за САЩ, където пикът настъпва през 1971 година, след което настъпва спад. Хъбърт прогнозира, че в световен мащаб това ще стане през 2000 година, но греши.
Но е ясно, че един ден добивът на нефт ще достигне своя пик, понеже въглеводородите не са възобновяем ресурс. Засега пикът е отложен поради усъвършенстваната технология за търсене и добив на нефт. Вече има и нови методи за усвояване на този ресурс, а човечеството се учи да бъде по-енергийно ефективно и да намалява зависимостта си от изкопаемите ресурси.
Според статистическия отчет на компанията BP (Statistical Review of World Energy 2019) е известно следното. Към края на 2018 година доказаните запаси на нефт в света са 1 трилион и 729 милиона барела. В края на 2008 година – 1 трилион 493 милиарда барела. Тоест, въпреки здравия смисъл, запасите на петрол в различните хранилища и резервоари нараства в световен мащаб. Според анализаторите, въпреки че запасите от петрол се увеличават, те ще стигнат за около 50 години при условие, че светът ще консумира същото количество петрол, колкото консумира днес. Но тази прогноза явно няма да се сбъдне, понеже населението на планетата расте и съответно расте търсенето на енергия.
Аналитичната компания Bloomberg NEF предполага, че към 2050 година човечеството ще има нужда от 62% повече енергия. Въпреки че възобновяемите източници на енергия след 20 години ще играят много по-важна роля в генерирането на енергия, значението на нефта ще си остане важно. А в тези пресмятания не е включен факта, че редица залежи на нефт се намират в сложни за работа условия и техният добив не е икономически изгоден.
Кога все пак ще настъпи този пик? Имаше прогнози за 2020 година, за 2025 година и т.н. Според Матю Симънс, финансов експерт в енергетиката, пикът е едно неясно събитие, за което съвсем ясно разбирате, че се е случило, когато го видите в огледалото за обратно виждане.
Светът след нефта
Изглежда че ни остават още 50 години (разбира се, че по-малко) живот в стария добър нефтен свят. Но редица учени съвсем логично са на мнение, че въпреки че нефтът няма да свърши изведнъж, само едно съобщение за сериозен спад на добива на някое голямо нефтено находище е в състояние сериозно да обърка света.
Любителите на апокалиптични сценарии са уверени, че краят на стария технологичен свят е наближил, а индустриалният свят е имал само един век разцвет, след който ще става все по-лошо. След като пикът в добива на нефт отмине, целият свят ще изпита дефицит на петрол.
Засега само електромобилите се избавиха от нефта като източник на енергия. В един свят, в който няма нефт, възобновяемите източници и електромобилите са естествения избор.
Но огромните танкери, които превозват различни стоки през океаните, самолетите, които отвориха целия свят пред хората, влаковете и тежкотоварните автомобили – всички работят с изкопаемо гориво. Илън Мъск вече е готов с електрическия си товарен автомобил Tesla Semi, като предвижда неговото масово производство да започне след около 5 години, след като стане масов електрическия пикап Cybertruck. Но това все още не е достатъчно.
Към днешен ден транспортът, търговията, промишлеността, селското стопанство, и други, се базират на изкопаемо гориво. Засега кръвта на цялата планета по нейните вени и артерии се задвижва от нефта. И ако петролът изчезне, ще изчезне предишният удобен свят.
Още първите съобщения за преминатият пик в добива на нефт ще предизвика незабавен ръст на цената на петрола. Това ще доведе до сериозни икономически сътресения в най-уязвимите държави на света и забавяне на производството в страните, силно зависими от нефта. Светът ще се срещне с рецесия, инфлация, депресия и други неприятни икономически термини. А това ще доведе до изостряне на конфликтите в международната политика, както и в нестабилните държави.
Упадъкът ще бъде толкова по-страшен, колкото по-малко бъдат развити алтернативните източници на електрическа енергия. Цените на храната ще нараснат понеже нейното производство ще поскъпне, нейната доставка ще е скъпа, а по-предприемчивите фермери навярно ще се опитата да печелят повече от производството на биогориво – алтернатива на нефта, отколкото от месо.
Нефтената криза в САЩ показа до какво води дори и незначителното намаляване на доставките на нефт и колко много нарасна цената на горивата. В мащабите на цялата планета последствията могат да бъдат много по-плачевни – според някои анализатори може да има завръщане към каменния век.
Разбира се, толкова песимистичните прогнози, както и прекалено оптимистичните, рядко се сбъдват. Ненапразно човечеството с гордост заяви, че преминава от индустриалната към цифровата епоха. Цените на нефта и дефицита на горива ще стимулират търсенето на алтернативи и в тези условия възобновяемата енергия съвсем няма да изглежда икономически неизгодна.
Една част от човечеството все пак има по-голям шанс по-леко да преживее бъдещите кризисни времена. Така например, Саудитска Арабия вече се позиционира не като един от най-големите производители на петрол, а като производител на електрическа енергия. В страната вече действа програма за намаляване зависимостта от нефта. В тази държава масово се изграждат огромни слънчеви електроцентрали, променя инфраструктурата, развива се туризма.
„Нефтът може да свърши през следващите 20, 30 или например 40 години. И какво ще правите тогава, ако нямата една динамична и иновационна икономика?“ – заяви през 2016 година министърът на външните работи на Саудитска Арабия. „Ние вече поощряваме екологично чистата енергия и възобновяемите енергийни източници“.
Това е важен знак от една държава, в която по-голямата част от брутния си вътрешен продукт се получава от добива на нефт.
Да си припомним и думите на Илън Мъск, че Късче пустиня в Аризона може да осигури слънчева енергия за цялата САЩ.