Оригиналът е на Ерик Мак, дългогодишен технологичен журналист за CNET, част от медийната компания CBS Group, САЩ.

Стоя пред 45-годишен язовир високо в перуанските Анди, обгърнат от смесица от страхопочитание и ужас.

Учените и историците смятат, че в един ден през 1941 г., огромен къс ледникова маса се откъсва и попада в езерото Палкакоча. Моментално са изместени милиони галони вода и е предизвикана масивна вълна, която се разбива през естествената преграда. Водата, калта, скалите и отломките се извиват в каньона отдолу и по улиците на Хуараз, най-големият град в тази част на Андите и зоната за туристи.

Силният прилив удря почти без предупреждение и убива поне 1800 души.

Това може да се повтори във всеки един момент. И ако се случи, резултат днес навярно ще бъде много по-застрашителен.

Язовирът, пред който стоя, не е бил засегнат, тъй като е построен през 70-те години на миналия век, но непрекъснато покачващите се температури са стопили околните ледници, в резултат на което обемът на езерото Палкакоча набъбва непрекъснато. Сега Палкакоча притежава 34 пъти по-голям обем от този в началото на 70-те. Междувременно населението на Хуараз наброява 120 000 жители. А броят на хората, които живеят директно около езерото е нараснал до десетки хиляди.

Именно заради това на снимките виждате зад мен строителни работници в електриково – оранжеви униформи. Искам да ви покажа от първа ръка как хората от Андите се справят с нарастващите рискове, породени от изменението на климата и преодоляват неочакваните предизвикателства в иначе спокойния им живот.

След дълги години на пръв поглед необясними отлагания, регионалното правителство най-накрая започна изграждането на нова високотехнологична система за ранно предупреждение за бедствия и непрекъснато наблюдение на езерото с цел навременно реагиране при спешни случаи в Хуараз и други местности надолу по течението.

Тъй като системата все още не е готова, както през всички тези години до сега, пазачи като Виктор Моралес играят ролата на система за ранно предупреждение. Висок, втален, на средна възраст, без нищо излишно по тялото си, дружелюбен мъж, накичил бейзболна шапка – така изглежда Моралес, който прекарва дни и нощи в малката си каюта, позиционирана директно до строителната площадка, там, където преди няколко десетилетия убийствените вълни пробиват каменистия хребет. Неговата работа е просто да стои, слуша и гледа с радио апаратът в ръцете си за всякаква лавина или друга заплаха, която би могла да предизвика наводнение или да увеличи още обема на езерото.

Моралес ни поднася кафе на малка, нестабилна маса насред помещението си, което ни идва доста добре насред брулещите ветрове.

Отпивам бавно, докато Моралес разказва своите малки истории и случки, които е натрупал от годините прекарани тук. Споделя, че само за последните няколко седмици е видял десетки малки лавини, за които е докладвал. Той посочва огромен камък от отсрещната страна на езерото, който се спуска надолу по ледника и пречи съвсем леко на свободното стичане на водата. Миг по-късно усещам как тялото му се свива, готово да отскочи. Вдига се от стола и изкрещява „Виж, лавина!“. Гласът му бе съвсем леко по-висок от вятъра и едвам го чух, макар и да крещеше. В първия момент не можах да реагирам, докато не видях падащата лавина. За щастие, лавината беше малка, а ефектът върху водата е едва забележим, единственото налице от лавината са няколко неочаквани вълни, които нарушиха равния тон на водата. Питам Моралес колко често става свидетел на такива и по-големи лавини:

„Todos los dias“* – ми казва той, правейки жест за вълна с ръката.


* Буквален превод – „Всеки божи ден“.

Край на бедствената ера

Средните температури в Перу са се повишили с около 4 градуса по Фаренхайт или 2,2 градуса по Целзий от края на 1800 г. до сега, а ледниците на нацията са загубили над 90 процента от масата си. При езерото Палкакоча топенето е добавило може би около 4 милиарда галона вода, която стои на косъм от това да разруши язовира и следващата част от хлътналата ледена шапка да изчезне дълбоко в дълбините му.

През изминалата година Националният изследователски институт за ледници и планински системи, наричан още Inaigem, направи възможно светът да наблюдава езерото Палкакоча заедно с пазачи като Моралес, поне през светлата част на деня. Агенцията е инсталирала уеб камера, която излъчва на живо стрийминг от езерото до офисите на гражданските служби на Хуараз и в канал в YouTube.

От началото на годината камерите са уловили няколко значителни, но не застрашаващи лавини, потапяйки още лед и сняг във водата, което кара езерото да се завихря около центъра си, създавайки явлението „вортекс“ – това е физично явление, което всички сме наблюдавали, когато водата се завихря в съда, в който се намира – като например когато бъркаме бързо течност в чаша или когато децата играят във ваната. Видеоклиповете непрекъснато се въртят из националните новини и повишават нивото на тревожност на в Хуараз.

Тед Александсър е планински водач и предприемач в Хуараз, който от години се застъпва за автоматична система за наблюдение на езерото. „Имаме радио комуникация и следим състоянието на езерото благодарение на тези момчета. Направихме мост и имаме спасителен маршрут ако водата стане неудържима и заплаши Хуараз отново. Всеки месец с екипа тренираме какво бихме направили, ако настъпи реално бедствие.“, казва Тед, който освен като спасител, е допринесъл за града и като е отворил частно училище, което също би било опустошено, ако коритото на езерото прелее.

Александър е едър, мускулест и набит мъж с посивели коси и бицепси с размерите на врата ми. Планинският водач и предприемач ме посреща на вратата на ресторанта му с натежала раница в едната ръка и каска за колело на главата. Докато говорим на тротоара в близост до центъра на Хуараз, той държи слънчевите си очила и поръчва две високи чаши мляко с еспресо.

Александър е буден гражданин и активен участник в съвместния натиск на организации с нестопанска цел, местни лидери и правителства за създаването на система за ранно предупреждение. Той видимо се разстройва, когато заговаря за своите борби, проблеми с местната бюрокрация. Прави няколко дълги паузи, за да успокои гласа си и нежно се отърсва от раздразнението и гнева си. „Нещото, което ме нарани най-много беше, че се отнасяха с нас, сякаш строим детска площадка, а не нещо, което е от въпрос за живота на много хора“, казва Александър.

Какво е необходимо?

Процесът на инсталира на алармена система се влачи от години. Всички, с които разговарях, ми казаха, че с този бавен темп и неефективната работа на бюрократичната система на Перу, дори силният обществен натиск не е достатъчен.

„Необходимата инвестиция предвид стоте хиляди души, които живеят в града е незначителна.“ обяснява Хорхе Решарте, директор на The Mountain Institute, който се застъпва за защита на поминъка и културите на планинските хора в Андите и по света.

Инсталирането на система за ранно предупреждение, заедно с обучаването на обществото за евакуация и спасителните планове в случай на наводнение, биха могли да спасят хиляди животи. Но Палкакоча е само едно от многото набъбнали езера високо в Перуанските Анди с потенциал за катастрофално наводнение. Историята за случилото се след поредното ледниково топене, което предизвика наводнения по течението на езерото преди по-малко от 10 години, служи като предупреждение, с което активните граждани непрекъснато настояват да бъдат взети мерки за безопасността. Последното наводнение отнася добитък и сгради и залива част от градчето. За щастие няма убити хора, но последиците са катастрофални.

Но изграждането на система за ранно предупреждение за бедствия е само лечение, което маскира симптомът. Болестта обаче е известна над всички. Диагнозата е зловещата фраза, която Оксфордският речник обяви за дума на годината – „climate emergency“ в буквален превод – катастрофа, климатично бедствие.

A la laguna

Разказвам ви тази история, за да можете да усетите една малка часто от проблемите, които промените в климата създават в живота на милиони хора по целия свят. На 31 май през 1970 г. опустошително земетресение с магнитуд 7,9 разтърси северно Перу. Трусовете дестабилизират връх Хуаскаран, намиращ се точно централно в перуанските Анди, което причинява лавина от скали, лед и сняг, от която загиват над 20 000 души. Оттогава мястото представлява гигантско, зловещо гробище, което напомня и предупреждава към какво вървим всеки един ден с егоистичните си избори и неразумно потребление на оскъдните ни ресурси и непрекъснатото тровене на нашата Планета дом.

След катастрофата, години наред инженерите работят усилено по източването на все по-заплашително раздуващите се ледникови езера, които общо наброяват 513. Прокопани са серия от малки тунели, които да понижат нивото на езерото, които според мнозина изпълняват своята роля и предотвратят опустошително бедствие през 2010 г.

Макар и да не съм алпинист, съм обикалял много пъти планинската верига от Хималаите до Аляска, та до цялата Олимп в Гърция. А 5-километровото изкачване на 3000 метра до Лагуна 513 е просто един от най-спиращите дъха походи, които съм правил.

Давид срещу Голиат

Саул Люия е земеделски и планински водач, който има собствен план как да се справим с изменението на климата. Той е завел съдебен иск срещу германския енергиен гигант RWE, за който казва, че емисиите, които отделя в околната среда са заплаха за него, цялата природа на Хуараз и много от съседните градчета. Макар RWE да няма пряка връзка с Хуараз, неговите вредни емисии според Люия засягат цялата планета. Искът цитира плана на Портокареро за източване на езерото като най-доброто средство за защита и моли RWE да плати част от прогнозния проект за 4 милиона долара въз основа на отговорността на RWE за нейните изпуснати във въздуха въглеродни емисии и парникови газове през индустриалната ера.

Финансовата отговорност на конгломерата възлиза на 20 000 щатски долара – сумата е тривиална за всяка една голяма корпорация, но създава потенциален прецедент, който може да накара енергийните и добивните компании да бъдат отговорни пред обществеността, а хората да осъзнаят, че могат да се борят и да потърсят сметка на големите компании.

Това е върховната история на Давид срещу Голиат.

Случаят продължава вече четири години. Апелативен съд в Германия се съгласи да приеме делото, което е по-далеч, отколкото мнозина смятат, че ще получат. В момента тя е в задържане, тъй като изследователи от Европа планират да посетят Перу, за да оценят състоянието на езерото Палкакоча, наред с други неща.

0 0 глас
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
6 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари