fbpx
28.8 C
София

Как тоталитарното управление и ИТ гигантите се сблъскват в Китай?

Най-четени

Китай в момента провежда един експеримент, който показва как големите технологични компании могат да съществуват, в една тоталитарна политическа среда. Докато САЩ бавно се бори с това как да се справи с Googlе и Facebook, с тяхното монополно поведение и редица своеволия по отношение на поверителността и защитата на потребителите, китайската комунистическа партия започна безпрецедентна репресия срещу своите технологични гиганти през последната година, които по принцип съществуват и оперират в една силно репресивна среда.

Властите в Китай отмениха публичното предлагане на местните технологични компании, което можеше да ги превърне в едни от най-скъпите компании в историята, ограничиха правото на ползване на видеоигри от децата до три часа на седмица и въведоха нови законови правила за поверителност на данните. Централната банка на страната забрани използването на криптовалута, като дори имаше дискусии около това притежаването и оперирането с цифрови активи да криминализира, като от водеща сила в крипто света, Китай започна да става все по-малко атрактивна за занимаващите се с добив на криптовалута. В рамките на тази една година, в която се случиха всички изброени събития, цензуриращата сила на партията остава силна и непоклатима. Наскоро дори Microsoft затвори своята версия на социалната мрежа LinkedIn, тъй като заяви, че не може да отговори на исканията на комунистическата партия.

Репресията е част от по-голяма кампания на китайското правителство за „Общ просперитет“, фраза, която стана повсеместно използвана в речите на президента на страната Си Дзинпин. Подхранвана от икономиката на страната, която демонстрира невероятен растеж през последните 20 години, ножицата на социалното неравенство в Китай стана по-осезаема. Един процент от населението на страната държи около 30% от цялото богатство на нацията. За да преодолее тази разлика, управляващата партия в Китай, която все пак е комунистическа, се насочва към една култура на регулиране на компаниите и организациите, които демонстрират предиктори на натрупване на огромни богатства и разрастване, което би им донесло влияние върху социалната среда. И технологичните компании са едни от най-добрите примери за предприятия, които отговарят на това описание.

Така втората по големина икономика в света се превърна в едно голямо експериментално поле, което може да покаже на целия свят докъде могат да стигнат сблъсъците между правителството и технологичните гиганти. Въздействието на резултатите, които Китай ще постигне в тази борба, независимо в коя точно посока ще отидат, ще имат глобално въздействие. Китай не е затворена икономика и система, макар и на моменти да се опитва да изглежда точно така и правителството на страната да се опитва да създаде такъв облик. Всъщност това е една от страните, които имат най-силни връзки на зависимост и на сътрудничество с останалата част на света. Това, което се случва в нея, няма ефект само върху нея самата, а на практика върху целия свят, който не само разчита на производството, осъществявано в Китай, а и на технологичните разработки. Много от компаниите, които китайското правителство регулира, имат сериозно влияние по целия свят. Tencent например, освен че произвежда технологии, които се използват от много други компании по целия свят, притежава и компанията, която разработва популярната игра League of Legends.

Паралелите със САЩ, където неравенството е мощна политическа тема, са очевидни. Президентът на страната Джо Байдън иска най-богатите хора в страната да участват с финансиране в проекта за скъпия инфраструктурен план за развитие на страната. Корпорациите, особено технологичните гиганти, са често срещани мишени, когато стане дума за търсене на източници на финансиране и за мастодонти, които могат да реализират големи проекти. Това е така, защото обикновено те плащат сравнително по-малки данъци от компаниите със сходни размери, но в други сектори, а в същото време правят чутовни печалби. И все пак Вашингтон никога не е опитвала, навярно няма и да може, да регулира технологичните гиганти и индустрията така, както това се случва в Китай – като много често ИТ компаниите на местно ниво изпреварват законите и реакцията на правителството в много насоки.

Натискът за разгръщане на плана за общ просперитет на Китай повдигна въпроси относно мотивите на партията и потенциалните разходи. Някои наблюдатели казват, че партията просто укрепва властта си и се грижи за това да не бъде детронирана или отслабена по някакъв начин, прикривайки това с мотивите, че се опитва да се справя с неравенството. Това е практика, използвана от президента на страната и в антикорупционната кампания от 2012 г., при която стотици служители от различни сфери бяха уволнени или изпратени в затвори, в името на измиването на белега от социалните злини, които обаче често нанасят немалки щети и върху тоталитарността на управляващите в страната, и назначените от тях подопечни.

Всяка намеса и опит за регулиране на технологичния сектор са свързани с много рискове. Те биха могли да доведат до нанасяне на сериозни щети върху икономиката и финансовите пазари – например, когато Китай забрани публичното предлагане на местните технологични компании, страната на практика изключи от фондовата борса компании на стойност над 1,5 трилиона щатски долара.

„Планът за общ просперитет на първо място е нещо добро“, коментира Бхаскар Чакраворти, декан на факултета по глобален бизнес в университета Tufrs. „Но това има един тежък аспект, който е доста обезпокоителен“.

Ролята на Джек Ма

Преди година основателят на Alibaba Джек Ма застана под светлината на прожекторите и разкритикува цялата финансова инфраструктура на Китай. Според него, банките в страната имат „манталитета на заложни къщи“.

Две седмици по-късно китайските регулатори обвиниха Ant Group, компания, притежава инситутана от Джек Ма, в монополни практики. Очакваше се общата стойност на публичното предлагане на Ant Group да надхвърли 35 милиарда щатски долара, но за съжаление, при действащите политики не можем да очакваме да я видим на публичния пазар. Китайското правителство не отговори публично на провокативния коментар на Джек Ма.

Оттогава обаче, много технологични гиганти попаднаха под падарството на правителството. Didi, китайският еквивалент на Uber, беше блокирана и премахната от магазините за приложения в страната, тъй като правителството отправи твърдения, че услугата нарушава правилата за поверителност. Alibaba беше глобена с 2,8 милиарда долара за антиконкурентни практики. Китайското правителство придоби малки дяволе от компании като ByteDance, която разработва TikTok, и Weibo. Междувременно много магнати от ИТ индустрията в страната решиха предсрочно да се оттеглят от своите постове и от сферата като цяло, в това число и основателя на ByteDance. Джек Ма от своя страна стана необичайно тих през последната година, като наскоро дори не сме чували изказвания или коментари от негова страна за политическата среда в момента.

Китайският подход към регулиране на технологиите идва и с една вълна от моралистично говорене и оправдаване, рационализиране на практиките чрез уповаване в морала. Държавните медии например нарекоха видеоигрите „духовен опиум“ за децата. Платформата Douyin, която е версията на TikTok за Китай, миналата седмица въведе пауза от пет секунди между видеоклиповете със съобщения като Лягай си“ или „Работи повече“ за потребители, които имат висока активност в приложението.

„Технологичните гиганти популяризират една калъпна визия, която имат за всеки китайски гражданин, спрямо която той трябва да се напасне, за да бъде одобрен в обществото“, казва Дженифър Хсу, научен сътрудник в мозъчния тръст Lowy Institute.

И макар и китайското правителство да атакува редовно технологичните гиганти, неговата официална политика по отношение на технологиите като цяло, е че те трябва да бъдат развивани и поддържани, тъй като ги смята за жизненоважни за геополитическата сигурност. Huawei, която произвежда модеми и 5G оборудване, е една от малкото компании, които се ползват от опеката на правителството в страната, оставайки ненатоварена от местните политики.

Разбира се, не всички са убедени, че действията на Китай не са оправдани в някои случаи. Някои компании, като Ant Group, са смятани за истински монополисти от много критици и експерти, които смятат, че те заслужават и трябва да бъдат регулиране, казва Джеймс Лоренсън, икономист и директор на Института по Австралийско-китайски отношения.

„Китай обръща внимание на ролята, която технологичните гиганти играят в страни като САЩ, и не е особено впечатлена. Има една перспектива Китай да успее да вземе по-добри решения относно технологиите и технологичните компании, спрямо тези, които виждаме на Запад“, коментира Лоренсън.

Изглежда, че регулаторите също са готови да се откажат от фокуса си на внимание към сектора, когато той демонстрира резултатите, които очакват да видят, както наскоро посочи висшия финансов регулатор на Китай.

И все пак ходовете на комунистическата партия в Китай водят до изумления сред мнозина. Така например, на 1 ноември в страната ще влезе в сила нов закон за поверителност на данните, наричан Закон за защита на личната информация. Това е политика, подобна на европейската GDPR, с изключение на това, че правилата за събиране на данни, които ще наложи, ще важат само за частни компании, а не за държавни предприятия и организации. Това изключение от правилата кара много критици да гледат на ситуацията като на опит за умишлено разширяване на правителствения надзор, който вече е пословично известен със своята жестокост.

Без регулация и с пълна свобода на Запад?

На 5 октомври информаторът на Facebook Франсис Хауген призова търговската подкомисия на Сената на САЩ да регулира по-строго социалната мрежа. Предупреждавайки, че Facebook дава приоритет на печалбите си пред благосъстоянието на потребителите, Хауген каза на законодателите, че компанията няма да се промени сама.

Призивите за регулиране на големите технологични компании не спират след скандала с Cambridge Analytica от 2018 г. Конгресът иска да накара Facebook да носи отговорност за съдържанието, публикувано на платформата, докато Министерството на правосъдието съди Google за монополни практики. През 2019 г. Facebook беше ударен с рекордна глоба от 5 милиарда долара за нарушаване на правилата за поверителност на данните. Големите технологични компании казват, че са отворени за регулиране, но често се оказват устойчиви на предложените промени в законите, като успяват да лобират срещу тях, или да ги заобиколят.

Китай, от друга страна, винаги е била много по-агресивна в подхода си за регулиране на тези компании. Тъй като Съединените щати често изглеждат в затруднение да регулират титаните в ИТ сектора, които оперират на местно ниво, Китай реши, че няма как да им остави същата свобода на своята територия, затова започна да предприема далеч по-сурови мерки. Така правителството на страната откри една почва за контрол, която досега изглеждаше невъзможна на Запад. И може би в действителност тя е невъзможна, тъй като говорим за страни със съвсем различен обществен строй.

Чакроворти каза, че репресиите на Китай досега предлагат някои уроци за правителствата в чужбина, но много от тях всъщност им дават пример какво да не правят. Отмяната на IPO в последния момент е нещо, което САЩ и ЕС едва ли ще имитират. Въпреки това Чакроворти очаква, че ЕС ще разгледа внимателно начина, по който Китай налага глоби на своите технологични гиганти, и казва, че законодателите в някои американски щати вероятно ще се поучат от китайския закон за защита на личната информация.

„Цялото понятие за управление на данните и защита на поверителността все още е непозната територия“, каза Чакроворти. „Всеки търси собствен модел и методи, чрез които да се справи с тази задача.“

Така в действителност Китай продължава да бъде едно експериментално поле, макар че същото може да се каже и за САЩ и Европа, тъй като технологичните компании, тяхната сила и мощ, огромните им икономически показатели и скорострелен растеж, са абсолютно безапелационни в стопанската история на света, така че няма да сме в грешка, ако кажем, че в действителност регулирането им навсякъде по света е едно експериментално поле. И ако САЩ и по-либералните западни държави са в единия край на спектъра и за тях е трудно да наложат някаква власт върху технологичния сектор, който в много случаи е един от основните двигатели на икономиката, от които всички искат да се възползват, то Китай застава в другия полюс на тази дихотомия, показвайки един друг свят, в който технологиите не са непременен символ на разпадане на властта, разминаване на границите на контрола и анархистичен финансов и икономически растеж. Негативните ефекти, които могат да се наблюдават и от двата полюса на влияние, със сигурност са достатъчно добро предупреждение, което дава пример на държавите, които все още тепърва се ориентират какво да правят, че и двете крайности не са добър вариант. Но процесите и ефектите, които политиците и критиците по целия свят могат да наблюдават, със сигурност могат да бъдат ценен изходен материал за вземане на важни решения, които да бъдат базирани на възможно най-много информация, за това какво може да се очаква в единия и другия край на спектъра. От своя страна, технологичните компании също са в експериментално състояние, опитвайки се да се напаснат към законовите разпоредби и регулациите, или да ги превъзмогнат и да бъдат над тях.


Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iOS и Huawei!

Абонирай се
Извести ме за
guest
7 Коментара
стари
нови
Отзиви
Всички коментари

Нови ревюта

Подобни новини