Как Филаделфийският експеримент стана толкова известен без да се е случвал

6
2095

Тайните военни обекти, секретното оръжие и опити винаги са били една отлична база за създаването на различни теории на заговорите, но Филаделфийският експеримент надминава всичко в тази област. Това е на практика втора Зона-51, но за която е известно много по-малко. Но въпреки това, на основата на изтеклите нищожно малко слухове са създадени три филма, а началната информация дотолкова се разми, че да се сглоби достоверна картина за събитията от месец октомври 1943 година е вече на практика невъзможно. Общата идея на всички изследователи на тази мистерия и на тези, които се наричат очевидци е следната: военен кораб с дължина почти 100 метра изчезва, а след това се появява отново. Всъщност всичко се оказа много по-просто.

Идеята на експеримента

Военните непрекъснато се интересуват от повишаване ефективността на оръжията. Един от най-важните елементи е камуфлажът. През 1980-те години това доведе до появата на слабо забележими за радарите бомбардировачи F-117 Nighthawk и B-2 Spirit. Но според непотвърдена до днешен ден информация, в началото на 1940-те години американските военноморски сили замислят нещо невероятно – маскировката на цял кораб, заедно с екипажа. При това той трябва да стане незабележим не само за радарите, а и за човешките очи. А според твърде упоритите слухове в проекта е участвал и самият Алберт Айнщайн.

Корабът Eldridge с дължина 93 метра е спуснат на вода през месец юли 1943 година. Той се задвижва от четири дизелови инсталации, които освен да задвижват кораба, могат да генерират мощни електромагнитни полета. Екипажът се състои от над 200 души. Според изтеклата информация, именно този кораб е избран от американските военни за провеждането на  свръхсекретния експеримент. Технологията за създаването на невидим морски съд моментално би променила хода както на Втората световна война, така и на всички останали войни, понеже няма как да се осъществява борба с невидими или изчезващи кораби. Противопоставянето на американците на хитлеровата коалиция по море е било твърде трудно и те са се решили да направят нещо от областта на фантастиката.

Странните писма

Първата информация за този секретен инструмент се появява 12 години по-късно – през 1955 година. Всичко започва с астронома Морис Джесъп., който се интересувал от извънземни пришълци и е търсел доказателства за тяхното съществуване. В средата на 1950-те години той публикувал няколко книги за НЛО и веднъж получил твърде странно писмо. Подателят се казвал Карлос Мигел Аленде и описал серия експерименти с общо име „Проектът Дъга„, проведени с кораба Eldridge през лятото и есента на 1943 година.

При първия тест на 20 юли (на някои места датата е 22 юли), корабът уж се е намирал във военноморската корабостроителница на Филаделфия. Според тази информация, около Eldridge се появява синьозелено светене, което е обхванало целия кораб. След това Eldridge изчезва, а малко по-късно отново се връща към нормалния си облик.

Описва се и втори експеримент, проведен на 28 октомври, който е още по-фантастичен. Според Аленде, морският съд сякаш се е телепортирал в Норфлок – над 300 километра от Филаделфия. Предположило се, че това е станало чрез използването на нов вид електромагнитно излъчване.

Последствията от всичко това се описват като ужасни. Няколко моряци са „вградени“ в корпуса на кораба, много от тях са полудели и са приключили дните си в психиатриите, а които са имали късмет да оцелеят, са получили строга забрана от военните да разказват каквото и да било. След като министерството на отбраната на САЩ вижда какво се случило с екипажа, отменя следващите експерименти, а информацията е засекретена. Възникват въпроси относно психическото състояние на Аленде.

Авторът на тези писма твърди, че се намирал на друг кораб, закотвен близо до Eldridge. Счита се, че истинското име на Карлос Аленде е Карл Алън. Такъв човек наистина е служил през 1940-те години на транспортния кораб SS Andrew Furuseth. Той е изпратил на Джесъп точно 50 писма. Но заради техния стил писателят не ги приема сериозно, понеже на някои места ги счита за несвързани. Морис навярно е помислил, че това е някой психически болен фен и е игнорирал писмата. Но след един особен случай все пак се заинтересувал от тайнствения автор.

През 1956 година в управлението за военноморски изследвания на САЩ е изпратена книгата „Аргументи в полза на НЛО“ на Морис Джесъп. Цялата книга е изпъстрена с коментари за единната теория на полето на Алберт Айнщайн. Тази теория описва взаимодействието на елементарните частици в цялото им многообразие. Теорията се базира на математически и физични обосновки на основните природни сили – електромагнитното излъчване и гравитацията. Казано с други думи – теорията слива в едно електромагнетизма и гравитацията. В резултат на това, успешно би могла да се манипулира светлината, което на практика би довело до невъзможността на човек да види определен обект, светлината около който е изкривена. Независими учени твърдят, че Общата теория за полетата позволява използването на електрически генератори, с помощта на които да се извърши изкривяване на светлината около даден обект, вследствие на което той става невидим за човешкото око.

Получилите книгата военни решили все пак да се свържат с нейния автор. А Джесъп, след като вижда оставените на страниците коментари, разпознава почерка и стила на Аленде.

Самоубийството на изследователя

Именно тогава писателят решава да изясни, какво се е случило на борда на Eldridge. Но не намерил нито един друг източник на информация. Създало се впечатление, че Аленде е единственият човек, който е видял изчезването на огромния кораб. Освен това, правителствените организации, за които се предполагало, че са участвали в експеримента, категорично отказали да коментират.

Джесъп споделил своите наблюдения и напредък с Менсън Валънтайн – негов стар приятел, занимаващ се с археология и океанография. Тя трябвало да вечерят заедно на 20 април 1959 година, като според някои данни, писателят се е натъкнал на някаква важна улика, свързана с Филаделфийския експеримент. А неговият приятел твърдял, че е сигурен, че е разбрал какви са били тези военни изпитания. Той бил на мнение, че те наистина са използвали взаимодействието на електрическото поле с магнитното. Приятелите трябвало да обменят информацията.

Но Джесъп не отишъл на срещата. Той е намерен в гаража си, седнал в своя автомобил с работещ двигател. От ауспуха до купето имало маркуч. Известно е, че малко преди това писателят е катастрофирал, след което развил силна депресия. Валънтайн казал, че Морис се е страхувал да продължи разследването поради възможни твърде неприятни последици. За самоубийството на Менсън той казал: „Навярно е можело да бъде спасен. Той е бил още жив, когато са го намерили. Явно са му дали възможност да умре„. Привържениците на версията, че експериментът е реален, веднага решават, че смъртта на Джесъп доказва, че историята е вярна, а военните просто са се избавили от упорития търсач на истината.

Нова информация така и не се появява. Но Филаделфийският експеримент продължава да интересува хората. Журналистите от местния вестник успели да разберат, че Айнщайн наистина е работил съвместно с Управлението на военноморските изследвания на САЩ. Според тази информация, ученият е започнал да съдейства на 31 май 1943 година и приключил работата с военните в края на месец юни следващата година – тоест, датите съвпадат със събитията от експеримента.

Но ентусиастите в тези разследвания изпускат нещо. Така например, защо мълчат роднините и приятелите на загиналите и изпратените в психиатрични клиники моряци? Може би защото с екипажа всичко е било наред и никакъв експеримент не е имало?

С какво всъщност са се занимавали военните

В края на 1980-те години интересът към произшествието бързо се възобновява. Причината е излезлият по това време много добър филм „Експериментът Филаделфия“ (The Philadelphia Experiment, 1984). Много хора започват да считат, че филмът е създаден на базата на реални събития. Именно тогава, никому неизвестният Ал Билек започва да твърди, че след като изгледал филма, започнал да си спомня някои събития. Той заявил, че е бил на същия този кораб и е участвал в загадъчния експеримент. Но неговите твърдения бързо били опровергани, понеже били открити живите членове на истинския екипаж на Eldridge. Те казали, че такъв човек сред тях е нямало. Най-убедителното обяснение за Филаделфийския експеримент дава Едуард Дъджън (Edward Dudgeon). Мъжът съобщил, че е работил като електротехник на същия този военен кораб. Според неговите думи, американците наистина са изучавали възможността за създаването на невидим кораб – разбира се, не в буквалния смисъл.

Военните се интересували, дали е възможно да се направи кораб, който е невидим за радарите и германските торпеда. Електротехникът обяснил странното зеленикаво-синьо светене около кораба. Това са били така наречените светлини (на някои места огньове) на Свети Елм. Тези огньове възникват при голямо напрежение на електрическото поле в атмосферата. Именно с това са се занимавали американските военни в опитите си да скрият кораба от радарите.

Едуард Дъджън дори оняснил, как корабът е можело да бъде видян на две места едновременно. Оказа се, че за бързото придвижване на флота се използва система от водни канали, скрити и забранени за другите морски съдове. Времето за пътуване се намалявало от примерно два дни на шест часа. Това често предизвиквало учудване сред обикновените и непосветени във военните тайни хора, понеже виждат кораб, който сякаш се появява отникъде.

Версията на Дъджън обяснява толкова дългото мълчание на военните. Те не са могли в разгара на студената война да обясняват какъв таен военен експеримент са провеждали. А може би всичките тези истории за преместване на кораб в пространството са оказали услуга на САЩ и са използвани в ролята на агитация. Масовата психология на хората е такава, че колкото е по-невероятна историята, толкова по-лесно е да се повярва в нея, а това се отнася и за идеологическите съперници. Освен това, като се има предвид твърде особения характер и странното държане на Аленде, възможно е военните да са решили самостоятелно да разпространят историята за кораб, който може да се телепортира.

 


Днес, в компютърната и информационната ера вече са намерени документите на USS Eldridge, който е изпълнявал бойни задачи по съпровождане и охраняване на кораби с продоволствия и хора в Средиземно море. Eldridge върши това от началото на 1944 до месец май 1945 година.

През 1951 година корабът е предаден на военноморските сили на Гърция, които сменят неговото име на Leon. Корабът активно се използва до 1992 година, след което е нарязан за скрап. Към днешен ден Филаделфийският експеримент се счита за мистификация.

6
ДОБАВИ КОМЕНТАР

avatar
4 Коментари
2 Отговори на коментарите
3 Последователи
 
Коментарът с най-много реакции
Най-горещият коментар
  Абонирай се  
нови стари оценка
Извести ме за
DragonSlayer
DragonSlayer

Това нищо не е, жената твърди, че като влезе в МОЛ’а и парите ѝ мистериозно се превръщат в предмети само като мине от единия край до другия. Почти без външна намеса, вика. Този феномен го потвърждават и други жени, така че сигурно има нещо вярно.

Explore
Explore

тeopиятa cливa в eднo eлeĸтpoмaгнeтизмa и гpaвитaциятa. B peзyлтaт нa тoвa, ycпeшнo би мoглa дa ce мaнипyлиpa cвeтлинaтa, ĸoeтo нa пpaĸтиĸa би дoвeлo дo нeвъзмoжнocттa нa чoвeĸ дa види oпpeдeлeн oбeĸт, cвeтлинaтa oĸoлo ĸoйтo e изĸpивeнa. Heзaвиcими yчeни твъpдят, чe Oбщaтa тeopия зa пoлeтaтa пoзвoлявa изпoлзвaнeтo нa eлeĸтpичecĸи гeнepaтopи, c пoмoщтa нa ĸoитo дa ce извъpши изĸpивявaнe нa cвeтлинaтa oĸoлo дaдeн oбeĸт, вcлeдcтвиe нa ĸoeтo тoй cтaвa нeвидим зa чoвeшĸoтo oĸo. https://youtu.be/BEWz4SXfyCQ Боб Лазар – работил в зона 51/s4 по задвижванито на 9👽 космически кораба: кораба лети като огъва гравитацията. Назначе понеже предищната двойка инжинери убити от имплозия няколко часа… Виж още »

Explore
Explore

машината за огъване на гравитацията от проекта looking glass e инстарирана в средата на groom Lake(зона 51) Тези магнити В зависимост от посоката на въртене (сигурен съм, че скоростта и наклонът, както и куп други фактори също трябва да имат ефект) времевото пространство може да се върти в различни посоки, създавайки някакъв заряд за да бъдете изкривени напред или назад с дълги или къси разстояния спрямо настоящето Имам основание да вярвам, че учените са попълнили карта на точните позиции и скорости на магнитите, необходими за достигане на целевите времена напред и назад. Най-важното от тях беше: ако камерата бъде изпратена… Виж още »

Explore
Explore

Значи е истина – Дъга и Дъга

описал серия експерименти с общо име „Проектът Дъга„, проведени с кораба Eldridge през лятото и есента на 1943 година.

джон титор от 2036г :

Лично аз мисля, че пътуването във времето изглежда като шофиране под ДЪГА.
След това изглежда, че избледнява до черно и остава напълно черно, докато устройството е изключено. Препоръчваме ви да държите прозорците затворени, тъй като извън колата се натрупва голяма част от топлината. Гравитационното поле също така улавя малък въздушен джоб около колата, който действа като единственото Ви захранване с O2, освен ако не донесе компресиран въздух с вас.

https://translate.google.com/translate?sl=auto&tl=bg&u=https%3A%2F%2Ftemporalrecon.wordpress.com%2Fthe-titor-posts%2F

Попо най
Попо най

Проруски трол, върнете се на земята, имаме реални проблеми, а не измислените ви в тролските ви жълти медии. Путин спонсорира подобни тъпотии за да отклонява вниманието от реалните проблеми – икономическата слабост и социална нищета, докато финансира руски военни окупационни операции в чужди територии.

MasterYoda
MasterYoda

Пише се „скрап“, а не „скраБ“. Вземете го научете тоя български език!