Как ще изглежда светът след края на COVID-19? Можем да погледнем Австралия

10
2518

Общият брой на случаите в Австралия от началото на пандемията от коронавируса е по-малък от 30 000 в страната с над 25 милиона. Други страни са изправени пред много по-мрачна реалност. САЩ отчита почти двойно повече случаи всеки ден. При сравняване на броя на починалите от пандемията, ситуацията е далеч по-катастрофална.

Общо 909 са починали от коронавирус в Австралия от началото на пандемията. В САЩ този брой надхвърля 528 000 души. Броят на загиналите в Бразилия е 268 000. Във Великобритания починалите са повече от 125 000.

Изключителната реакция в Австралия – бързо въвеждане на строг локдаун и строги правила за карантиниране дадоха очевидни резултати. За това разказва Джаксън Райън, автор в популярния технологичен портал CNET.

„Здравейте, хора от бъдещето,“

Пиша от Сидни в щата Нов Южен Уелс в 19:00 петък, 12 март 2021 г. През последните 54 дни, Нов Южен Уелс, най-гъсто населеният щат в Австралия, с 8 милиона жители, е регистрирал нула нови случаи на коронавирус. Нула.

Миналия уикенд гледах филм на големия екран. Преди малко повече от година ходенето на кино изглеждаше нещо рутинно. Светски, дори. Но не бях ходил на кино от 11 януари 2020 г., когато случаите в Австралия започнаха да се разразяват. В продължение на много месеци това изглеждаше небрежно или дори егоистично.“, пише той.

Година, откакто Световната здравна организация обяви коронавируса за глобална пандемия, Австралия даде малък поглед върху това как може да изглежда бъдещето, когато и в другите страни по света случаите на коронавируса спаднат до нула. Кризата по света все още далеч не е приключила и дори още не сме разбрали какво всъщност означава нейния край както от научна гледна точка, така и от социална. Но в Австралия краят изглежда толкова близък, колкото някога е можел да изглежда. И именно в тази страна хората вече започват да се връщат към нормалността на взаимното си живеене, докато голяма част от останалия свят все още се бори да овладее огнищата на заразата и понася ежедневни загуби. И е невероятно изумително как Австралия успя да се справи.

За много обществени сгради на територията на Австралия в момента важат специални правила за влизане. При повечето от тях има поставени плакати с QR кодове, които потребителите сканират в специално приложение, в което са се регистрирали с личните си данни предварително. Същото нещо се случва и на излизане в някои от сградите. По този начин, ако възникне огнище на заразата, здравните власти много бързо ще могат да идентифицират всички посетители на дадена сграда, така че да могат да се свържат с тях, в случай, че възникне огнище на заразата.

Разбира се, ситуацията в Австралия по отношение на спазването на мерките далеч не е по-идеалистична, отколкото на други места по света – в крайна сметка навсякъде живеят хора, чието поведение бива обусловено от едни и същи психологични особености, вариращи според личните ни темперамент и характеристики. Изключваме културите в някои тоталитарни или смесено управлявани азиатски държави, където спазването на мерките стои по един по различен начин. Въпреки това, масово е в Австралия да видите хора, които кашлят в лакътя си, но и такива, които носят маски за лице под носа, а част от персонала на някои обществени места обаче, не носи предпазна маска, ръкавици или други санитарни материали.

„На практика коронавирусът е практически унищожен. Ние свикнахме с нулевата стойност на дневните случаи на коронавируса в страната. Дори създадохме специфично нарицателно за тези дни, а именно „Донът дни“ или Donuts days. Първоначално отбелязвахме всеки следващ поток от новини, който ни информира за намаляването на случаите. Изчаквахме сутрешните пресконференции, където държавните лидери представяха прогресивно намаляващия брой случаи на ден – 5 случая, 2, случая, 1 случай, 2 и след това 0, 0, 0, 0, 0. Сега „Донът дните“ (чието име е вдъхновено от формата на цифрата нула), са нещо ежедневно и рутинно.“, пише авторът на CNET.

Как се случи това?

„Това е резултат на превъзходното управление на страната в условията на криза от страна на нашите държавни служби и постоянните и високоефективни мерки за овладяване и проследяване на огнищата, както и строгата политика за карантиниране на тези, които се връщат в чужбина. Смятам, че именно това попречи на малките клъстери от случаи да се превърнат в големи огнища и да причинят неуправляеми кризи.

 

Понякога навярно изглежда, че може страната ни да е прекалила. Когато беше открит служител с щама на COVID-19 от Обединеното кралство (известен още като Британската мутация), той беше карантиниран, а целия Бризбейн беше затворен за три дни. В същата ситуация Мелбърн беше затворен за пет дни при строг локдаун. И в двата случая методът проработи и вариантът, който учените смятаха за значително по-предаван между хората, не попадна в широката общественост и не предизвика нова криза. Служителите на търговските вериги, институциите и компаниите, чиято работа беше временно осуетена, не бяха разтревожени за доходите и бъдещето си, а по-скоро разглеждаха това кратко затваряне като едни допълнителни почивни дни за всички, които няма да се отразят чувствително на доходите им и няма да ги принудят да теглят кредити, да напускат квартирите си, да преговарят с банките да отсрочат вноските по ипотечните им кредити и изобщо да се чудят дали ще могат да свържат двата края, както се случва във всички други държави по света, в които кризата от пандемията удря сериозно.

 

Друг важен момент беше, че правителството на Австралия основно разчиташе да се справи с пандемията със собствените си сили и знаеше, че няма особено на кого да разчита, в случай че се провали и предизвика огромна икономическа криза и рецесия на цели индустрии. Не казвам, че изобщо не сме засегнати икономически, ни най-малко, цифрите у нас за най-засегнатите индустрии не са фрапантно по-различни от тези навсякъде по света, дори честите, пълни и строги затваряния със сигурност са довели до огромни загуби за много бизнеси, а страната ни все пак предвижда финансови пакети с големи размери за възстановяване на щетите от пандемията, но това беше неизбежно. Въпросът е, че беше избегнато това, което беше възможно да се избегне“, коментира Райън.

Ден, след като е бил на кино, Райън разказва, че е отишъл на боулинг клуб. Там вече всички хора могат спокойно да стоят без маски, тъй като дори здравните власти вече не го смятат за необходимо – просто защото в страната пандемията е към краят си.

Райън разказва, че за първи път от една година е на място толкова много хора. Той отива заедно с приятели в малка група, съставена от четирима души, която е малка в сравнение с тези на останалите хора, събрали се в подобни барове. Дълго време Нов Южен Уелс забраняваше танците и работата на барове като този. Сега обаче в страната всички тези обществени удоволствия, които повишават удовлетвореността от живота, са позволени.

На фона на тази картина е изключително трудно да си представим, че в страни като САЩ случаите превишават над 50 000 на ден, както и че това се случва на една и съща планета. Или как броят на случаите на места като Бразилия, където един нововъзникнал вариант може да бъде дори способен да зарази отново тези, които вече са се разболели и са прекарали вируса, е по-висок от всякога.

„Да седиш на слънце в зелена градина с няколко приятели, докато пиете бира, е някак нереално усещане, поне на този етап, когато бяхме забравили всичко това. Чувствам се късметлия и невероятно щастлив.“, казва още Райън.

 

„Може би нормалността на всичко това ме изненадва, защото нещата се върнаха назад, както бяха в миналото, при това толкова бързо. В един момент не ни беше позволено да имаме посетители на домовете си, а в следващия бяхме отново на обществени клубове, танцувайки с непознати.“, казва още той.

Така благодарение на Австралия виждаме как може да изглежда бъдещето след пандемията. Но това ще си остане само една въображаема картина, докато не успее огромна част от хората на планетата да се ваксинира. Жителите на страната-континент в момента се намират в невероятно привилегирована позиция да се чувстват сигурни и свободни, да посещават приятели и семейство или да присъстват на сватби и партита за рождени дни, или просто да ходят на кино, за да гледат филми, масовите събирания на хора не са нещо престъпно и противообществено, както изглеждат в останалата част от света в момента. Трябва да благодарим на Австралия, че ни дава възможност да разберем какво можем да имаме всички ние, следвайки едни ефективни ваксинационни кампании. На този етап 70% от всички дози на одобрените и произведени ваксини срещу COVID-19 са разпределени само за 16% от световното население – това означава, че все още останалата част от света е доста далеч от картината, която се случва в момента в Австралия.

Световната здравна организация предупреждава опасността, която може да възникне от факта, че богатите страни основно първи изкупуват и запазват произведените ваксини, като някои от тях съхраняват дози от ваксините от януари месец, като чакат те да бъдат разпределени до приоритетните групи, определени от националния им ваксинационен план. Генералният директор на СЗО Тедрос Адханом Гебрейс заяви на 18 януари, че „светът е на ръба на катастрофален морален провал, ако не разпределяме ваксините равномерно между страните по света“.

„Бъдещето на свят без вирус изисква много работа – не само в Австралия, за да успеем да поддържаме това състояние, но и по целия свят. Лесно е да се радваме в собствения си малък ъгъл на планетата, особено след като сме били заключени по домовете си толкова дълго. Нещата наистина се усещат много странно тук, при все, че медиите непрестанно ни информират за това какво се случва по света. Но пандемията по дефиниция е глобална криза и за да постигнем нейния истински край, тя трябва да бъде преодоляна в глобален мащаб.“, казва още Райън.

 

„Скоро, надявам се, други държави ще могат да се присъединят към нас и да видят това бъдеще. САЩ се стремят да направят ваксините достъпни за всички пълнолетни възрастни до 1 май. Обединеното кралство е доставило над 23 милиона дози; процентът на ваксинация изостава само от Израел и ОАЕ. Но ако само най-богатите страни могат да ваксинират своите граждани, краят на пандемията – Бъдещето – ще остане далеч. Това ще бъде място, запазено само за малко късметлии.“

1.6 7 гласа
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
10 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари