Камъкът на Битието: когато Земята и Луната са били едно цяло

7
2874

На първи август 1971 година, изследвайки западния край на равнината от лава, известна като Морето на Дъждовете, върху безмълвната и спокойна лунна повърхност астронавтите на Аполо 15 Дейвид Скот и Джеймс Ъруин откриват нещо забележително: много стар къс от лунната кора, реликва на възраст над четири милиарда години, който носи в себе си отговорите на въпросите за формирането на Луната.

Виждайки блясъка на древните кристали и това, което по-късно ще бъде наречено Камъкът на Битието, Скот веднага разбира, че откритото е потенциално важно за разкриването на тайната на създаването Луната. „Мисля че намерихме това, за което дойдохме“ – съобщава той по радиото на Центъра за управление на полетите, когато вземат този невиждан камък и го поставят в специална чанта. В крайна сметка Камъкът на битието става ключова част от великото научно наследство на програмата Аполо.

Изследването на Камъка на Битието и почти 400-те килограма други образци, доставени на Земята от астронавтите на програмата Аполо, промениха нашето разбиране за лунната история. Тези наистина скъпоценни камъни опровергаха приетите дотогава теории, че Луната е хваната по гравитационен път от Земята или се е образувала близо до нея. В същото време бяха разкрити нов важни моменти, като например фактът, че естественият спътник на Земята е покрит с океан от магма.

Genesis rock (Камъкът на Битието)

Огромната енергия, необходима за формирането на магмения океан на Луната, подсказва принципно нова идея за лунния произход – спътникът на Земята се е формирал в резултат от изключително силен удар – сблъсък на Протоземята и друго планетарно тяло, получило името Тея. Тази концепция се базира на пресмятания и сложни математически модели, показали че образувалите се от протопланетния диск зародиши на планетите периодично ще се сблъскват един с друг. Концепцията се базира и на факта, че съставът на Луната необичайно много прилича на този на Земята.

Някои учени предполагат, че това въздействие е повлияло на въртенето на младата Земя, създавайки 24-часовите дни. Каноническата хипотеза за гигантски сблъсък от тези съвсем ранни години предполага, че е имало плъзгащ удар между Земята и космическо тяло с размерите на Марс. Този сблъсък е създал диск от разтопени отломки около Земята. След това този диск се е обединил в едно цяло и това е Луната. Този сценарий обяснява голямата маса на нашия естествен спътник.

Но тази хипотеза за древен сблъсък не е лишена от недостатъци. Главното противоречие е поразителната химична връзка между Земята и Луната. Тези две космически тела са направени от един и същ материал, сякаш са планети близнаци. Но според каноническата хипотеза Луната би трябвало да се състои от материала на космическото тяло сблъскало се със Земята.

Тея би имала по-различен състав на веществата от Протоземята, понеже планетите, образували се от облака от газове и прах около младото Слънце е включвал по-различни химически елементи с по-други концентрации, които са различни в зависимост от орбиталното разположение. Учените могат да определят тези различия чрез съвсем точни измервания на относителното съдържание на различните изотопи в скалните проби. Съставени са уникални изотопни отпечатъци за всяко планетарно тяло в Слънчевата система. Странно, за Земята и Луната изотопните отпечатъци са почти еднакви.

Тази изотопна криза преследва хипотезата за гигантския сблъсък вече в продължение на няколко десетилетия, но засега така и не е дадено по-добро обяснение за произхода на Луната. Но днес, след съставянето на сложни компютърни модели вече знаем, че мащабните сблъсъци от подобен тип не могат да образуват космическо тяло от рода на Луната само от образувалите се при сблъска отломъци. Вместо това учените създадоха съвсем нов клас астрономични обекти. Това е синестията – хибридът между планета и диск, който може да обясни много от най-загадъчните особености на Луната.

Криеница пред погледа на всички

Откриването на първите следи от синестията бе направено преди няколко години, когато Саймън Лок и Сара Стюарт, планетарни учени от Калифорнийския технологичен университет, си блъскат главите върху това, дали хипотетичното луннообразуващо сблъскване е отговорно за текущата продължителност на деня на Земята. От гледна точка на физиката, този денонощен цикъл е свързан с въпросното сблъскване чрез фундаменталния закон за съхранение на импулса.

Ако условно се завърнем назад във времето, когато Луната е била по-близо до Земята, за съхранението на момента на импулса нашата планета се е въртяла много по-бързо и денонощието е продължавало едва 5 часа. Учените са на мнение, че сблъскването с Тея би могло да определи общия ъглов момент на Земята и Луната.

Но ако нещо друго е определило продължителността на деня на Земята, то събитието, образувало Луната би могло да има по-голям или по-малък момент на импулса, като по този начин е възможен огромен спектър от възможни сценарии на въздействие.

За да изяснят възможностите, учените създадоха почти сто компютърни модела с различни сценарии за сблъсквания с различни космически тела с различни нива на енергия, ъглов момент и маса колкото Луната. В тези компютърни модели Лок и Стюарт се сблъскаха с на пръв поглед безсмислени резултати. Техните компютърни изображения при някои от сценариите не показват точно разделяне между планетата и диска, каквито очакваха да видят. Космическите тела, получили се при подобни сблъсъци в моделите се оказаха горещи и огромни, като техните скали често се изпаряват и се раздуват до размери 100 пъти по-големи в сравнение със сегашните размери на Земята. Те се оказаха толкова раздути, че започват да се съединяват с обкръжаващите ги дискове. Получават се обекти, които не приличат нито на нормални планети, нито на дискове, образувайки нещо средно.

За да разберат какво са видели, учените се завърнаха към най-първоначалните принципи, като работното определение за планета. Планетата частично се определя със своята сфероидна форма, която се получава от това, че нейната гравитация е достатъчно силна и благодарение на нея се получава тази оптимална физическа форма.

Използвайки законите на хидродинамиката учените решиха да направят компютърен модел на подобна на Земята планета, повърхността на която започва да се нагрява. Моделът показа, че при екстремални температури тази планета ще започна да се раздува. И ако подобен свят се завърта около оста си за 5 часа, то той все още ще съхрани своята сфероидна форма.

Но ако планетата започне да се нагрява повече и/или се нагрее още, се получава нещо удивително. При разширяването на екватора, обектите върху него достигат първа космическа скорост и може да се каже, че са в орбита. Лок и Стюарт нарекоха това точката на предел на коротацията. Достатъчно е планетарният материал да бъде нагрят още малко и той буквално ще започне да изтича в орбита.

При подобно нагряване областта около екватора ще се източи във форма наподобяваща плавник и това вече няма да бъде сфероид. Подобно тяло вече няма да се върти еднородно, а ще има вътрешно ядро, което се върти по-бързо и външна област, която се върти по-бавно. Учените решиха да нарекат новото космическо тяло с думата синестия. Този термин е получен от съчетанието на думите синергия (synergia) и Хестия (Hestia) – гръцката богиня на домашното огнище. Компютърните модели показаха, че Земята е била подобен необичайно горещ обект. Синестията е това, в което се превръща планетата, когато топлината и въртенето стават причина за достигането на предела на съществуването на сфероидната форма.

Стотиците промени на условията в компютърните модели на Лок и Стюарт показха, че синестиите могат да имат широк диапазон от форми и размери. Така наприер, бавното нагряване на планетата води до образуването на синестия, подобна на летяща чиния, но сериозните космически сблъсъци с рязко покачване на температурата създават огромни и пухкави синестии, подобни на понички.

Назад към Луната

Но главният въпрос така и остава без отговор – може ли синестията да обясни уникалното съвпадение на нашите Луна и Земя? Люк и Стюарт откриха, че формирането на Луната от синестия предлага решението на много проблеми, с които каноническата теория не може да се справи.

Температурата на повърхността на синестията се определя от температурата на кипене на повърхността на планетата, която при ниско налягане е около 2000 градуса по Целзий. Излъченото в космоса вещество успява да се охлади и се кондензира в капки магма. В този компютърен сценарий ядрото на Луната е малка сфера от разтопен материал и това е останалата част от материала, която не е успяла да се изпари. След това капките магма се натрупват около тази сфера под въздействието на гравитацията.

Този модел обяснява защо Земята и Луната са изотопни близнаци. При възникването на синестията след сблъсъка на Земята с огромно космическо тяло, веществата са успели добре да се смесят и не е за учудване, че Луната има същото количество изотопи като Земята.

Научното наследство на Аполо

Без образците, събрани и донесени от астронавтите на Аполо, сега щяхме да имаме погрешна теория за образуването на Луната. Опитът да се обясни голямата прилика на Земята и Луната доведе до откриването на синестията. Сега пред учените стои нова задача – изясняването ролята на синестията при формирането на планетите.

Идеята че Луната е образувана от синестия може да бъде проверена чрез много по-внимателно проучване на химическия и изотопния състав на донесения лунен грунт. Това е възможно, понеже през изминалите около 50 години бяха създадени много по-точни измерителни методи и прибори, с помощта на които се получават значително по-точни и подробни данни. Но тези образци са малко и са взети от само няколко региона на Луната. Днес, като никога преди, са необходими нови образци от лунната мантия, за да се съставят точните химически модели на Луната. Това би помогнало в определянето на какви вещества могат да бъдат търсени на Луната, които биха могли да бъдат полезни за човечеството.

Помощ в по-подробното разбиране на синестията може да дойде извън пределите на Слънчевата система. До сега тези обекти бяха наблюдавани само на екраните на компютрите, но това съвсем скоро ще се промени. Немалко телескопи в космоса и на Земята наблюдават космическите дълбини в търсене на екзопланети, но сега нещата изглеждат по друг начин.

Откриването на екзопланета става предимно чрез затъмнението, което тя създава, когато преминава пред своята звезда. Но формата на синестията е много по-различна от сферичната и затъмненията от нея ще изглеждат по друг начин. Навярно съвсем скоро ще видим снимка на пухкава светеща поничка от разтопен материал вместо планета, което ще бъде окончателното потвърждение на теорията за синестията.

7
ДОБАВИ КОМЕНТАР

avatar
5 Коментари
2 Отговори на коментарите
7 Последователи
 
Коментарът с най-много реакции
Най-горещият коментар
  Абонирай се  
нови стари оценка
Извести ме за
Martin
Martin

Все още не разбирам защо Космос и наука са част от ИТ Новини 🙂
Страхотна статия!

Кольо
Кольо

Статията е страхотна като тип. Което не пречи в нея да са написани, някои пълни глупости. Личи си, че е писана от някой, който не може да мисли, или поне не може да мисли логично. „Някои учени предполагат, че това въздействие е повлияло на въртенето на младата Земя, създавайки 24-часовите дни. “ Дните не са 24 часови, денонощията са. Освен това нещо много по-важно. В началото на историята си, Земята, а в последствие и на системата Земя-Луна, Земята се е въртяла около оста си доста по-бързо и денонощието е било много по-късо от 24 часа. Честно казано, това не е… Виж още »

Kuzmanovv
Kuzmanovv

И аз не искам да си губя времето в 📝, но … статията е АБСОЛЮТНО НЕВЕРНА❕. Мислех 🤔, че даже и децата вече знаят, че Луната и Земята НЯМАТ❕ нищо общо като строеж. Доказано е повече от 100%, а подобни щуротии като „синестия“ са си ги изсмукали от пръстите за да си оправдаят заплатите ☺. Естествено това поражда повече въпроси отколкото отговори 😀 но …

Звездоброец
Звездоброец

Ах тези американци, пак ли са публикували научна статия без да се допитат до българския астрофизичен капацитет Кольо? Предлагам да ги направиш за смях като публикуваш твой анализ на всяка тяхна грешка (лъжа???) подкрепени с твойте железни факти и доказателства, направо ще им разкажеш играта! Ех само да имаше време…ама нейсе!

Мартин Добрев
Мартин Добрев

Добра статия.Ето едно страхотно филмче на тази тематика https://youtu.be/NnjzIVHByyM

ААА
ААА

Земята е плоска. Луната холограма и американците не са кацали на нея 🙂

ювиги
ювиги

Заглавиетое лаишко…