Знаем, че на Луната има вода, но не знаем как е попаднала там, къде се намира и как се придвижва. С помощта на данните, събрани от роувъра Чанъе 5, китайските учени откриха, че малки стъклени топчета може би са мястото, където се намира водата в лунната почва. Оказва се, че те могат да съдържат огромни количества вода – около 270 милиарда тона.
По повърхността на Луната са разпръснати малки капчици стъкло, образувани преди няколко милиарда години от удари на астероиди. Изпарилите се минерали са се охладили и са образували стъкловидни частици с диаметър само няколко десетки или стотици микрометри. Анализът на почвените проби, взети от Луната, показа, че тези топчета съдържат доста голямо количество вода.
Първите доказателства за наличието на вода на Луната датират от 90-те години на миналия век, когато орбитални сонди на НАСА я откриват в постоянно тъмните кратери на полюсите. Последвалите данни потвърждават наличието на вода на спътника и извън тъмната страна. Въпреки това произходът и поведението на тази вода все още остават неясни. Учените вече разполагат с нова информация след анализа на 1,7-килограмоватa проба от реголит, съобщава Space.
Според учените преди милиарди години Луната е била напълно суха. Но продължителното бомбардиране от заредените частици на слънчевия вятър е довело до образуването на вода на повърхността. Тази реакция продължава и до днес, като водородните атоми се съединяват с кислородните молекули в реголита, за да образуват H2O. Част от тази вода се изпарява, когато Луната се нагрява от слънчевите лъчи. След това повърхността отново поема влага през нощта. Източникът на това овлажняване обаче не може да бъде слънчевият вятър, тъй като процесът е твърде бърз.
Авторите на новото изследване предполагат, че стъклените топчета могат да служат като резервоари, от които водата се освобождава в изсъхналата повърхност през студената и тъмна лунна нощ. Резултатите от анализа показват, че тези стъклени частици съдържат много повече влага, отколкото се е считало досега. Освен това анализът показва, че в продължение на няколко години във вътрешността на тези топчета може да се натрупа значително количество вода, което се освобождава още по-бързо.
Учените са на мнение, че горните 12 метра от лунната почва съдържат до 270 милиарда тона вода. Химическият ѝ състав съответства на този, който се получава при взаимодействието със слънчевия вятър – за което свидетелстват изотопите, присъстващи на Слънцето.
Тази вода може да се използва не само за обитаване на естествения спътник на Земята и за изграждането на пълноценни станции на Луната, но и за производството на ракетно гориво.