Учените считат, че едно от най-големите измирания на видовете в историята на Земята, случило се преди 350 милиона години, е било причинено от масивен цъфтеж на водорасли. Понастоящем ситуацията може да се повтори поради редица причини. Подобни предположения не са измислени от нищото – ситуацията с цъфтежа на водораслите в океаните се влошава с всяка изминала година. А тази година то се превърна в най-масовото в историята на наблюденията. Става дума за така наречения „Голям атлантически саргасов пояс“. Това е най-голямата концентрация на кафяви водорасли на Земята, която се простира от бреговете на Западна Африка до Мексиканския залив. Учените изчислиха, че теглото му достига 20 милиона тона. Цъфтежът вече се вижда ясно и от космоса. Експертите са на мнение, че „поясът“ тепърва ще расте и ще достигне своя пик едва през юни или дори юли.
Какво всъщност е Големият саргасов пояс
Саргасовият пояс представлява струпване на саргасум или саргаса. Това растение е род морски кафяви водорасли, известни още като „морско грозде“. В океана има стотици видове саргасум, като някои от тях нямат корени и в резултат от това плуват свободно по повърхността на водата.
Ветровете в Атлантическия океан натискат малките струпвания на тези водорасли едно към друго, което води до образуването на големи натрупвания между Южна Африка и Мексиканския залив. Резултатът е гигантски пояс от водорасли, който се появява всяка пролет и лято и е наречен „Големият атлантически саргасов пояс„.
През последните десет години цъфтежът е особено силен, а тази година той надмина всички рекорди, което силно притеснява учените. Преди това рекорден ръст на тези растения бе регистриран през 2018 и 2022 г.
В какво се състои опасността от цъфтежа на тези водорасли
Сами по себе си тези водорасли са безопасни, дори полезни – те създават среда за живот на рибите и другите морски обитатели. Освен това те абсорбират големи количества въглероден диоксид. Добре е известно, че масивите от водорасли могат да абсорбират въглероден диоксид до 20 пъти по-ефективно, отколкото горите на сушата. Но тези водорасли имат и един сериозен недостатък.
Когато тези растенията умрат и започнат да гният, те масово отделят сероводород, което води до значително влошаване качеството на водата. Рибите и другите морски обитатели се задушават в такава вода. Всъщност изобилието на сероводород във водата и липсата на кислород са причината за гореспоменатото измиране. В същото време гниещите водорасли привличат насекомите и бактериите.
Водораслите, които са се разраснали в саргасовия пояс, днес вече достигат брега. Щом достигнат брега, те веднага умират. В същото време някои от тях се изтласкват на брега от водата. По този начин те не само влошават качеството на водата в крайбрежната зона, но и увреждат плажовете.
Водораслите вече представляват сериозна заплаха за крайбрежните екосистеми – те могат да унищожат коралите и обитателите на кораловите рифове. Но това не е всичко – тъй като те отделят големи количества сероводород, качеството на въздуха е силно влошено. Това означава, че водораслите могат да засегнат и другите обитатели на сушата, включително хората. Така например те предизвикват опасни алергични пристъпи.
В резултат на изхвърлянето на саргасума на брега въздухът се изпълва с неприятна миризма на развалени яйца. Това създава сериозни проблеми за туризма в Мексико и Флорида. Така например хотелите в Мексико трябва да изразходват милиони долари всяка година, за да почистват плажовете си от гниещите растения.
Защо този цъфтеж стана така масов
Учените изтъкват няколко причини за активния растеж и цъфтежа на водораслите. Една от тях е глобалното затопляне на климата, което води до повишаване температурата на океана. Измерванията, направени през тази година показаха, че температурата на водата вече е достигнала рекордни стойности и продължава да се повишава.
Като основна част от хидросферата на Земята, световните океани покриват повече от 70% от повърхността на планетата и играят огромна роля в оформянето на климата на нашата планета. Поради глобалните климатични промени, които са пряко свързани с глобалното затопляне, температурният рекорд за океанските води отново бе счупен. Учените отбелязват, че средната температура на океанските води не само се е повишила, но и продължава да се затопля с тревожни темпове.
Според статия, публикувана в Livescience.com, чрез редовни проучвания и измервания на температурата на световния океан учените са установили повишаване на средната температура с около 0,075 градуса по Целзий в сравнение с периода между 1981 и 2010 г. Това оказва огромно влияние на живот в океаните на Земята.
Освен това земеделието, и по-конкретно използването на торове, които попадат в океана заедно с водата, също оказва отрицателно въздействие. Все още не е известно кой фактор влияе повече върху растежа на водораслите. Но при всички случаи, ако ситуацията не се промени, последствията могат да бъдат печални.