Голямото червено петно се смалява

7
1182
Снимка на Голямото червено петно от космическия апарат Juno на NASA. Източник: NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS/Gerald Eichstädt/Seán Doran

Голямото червено петно (ГЧП), което преди 150 години е вмествало в диаметъра си три пъти диаметъра на Земята, се смалява. Все още не е ясно колко още ще продължи смаляването на този атмосферен вихър и дали той няма съвсем да изчезне.

Снимки от телескопа Hubble от 2016 г. показват, че петното се е смалило от 40 000 км. в диаметър до 16 000 км, както и че елипсовидната форма на петното се е закръглила. Учените все още нямат обяснение за това смаляване в размерите му.

Снимки на Голямото червено петно от телескопа Hubble в продължителност от 20 години, на които се забелязва смаляването в размера. Източник: NASA/ESA
Газовият гигант

Юпитер е най-голямата планета в Слънчевата система. Нейната маса е толкова голяма, че може да побере 320 пъти масата на Земята в себе си. Въпреки чудовищната си маса, Юпитер се върти по-бързо от всяка друга планета в нашата система. Тази колосална скорост на въртене причинява завихряния на отделните атмосферни пояси. По границите, разделящи тези пояси, се образувт гигантски циклони и антициклони, като най-големият такъв е известен като Голямото червено петно. То е видимо от около три века и половина и представлява огромен антициклон, намиращ се на 22° на юг от планетния екватор. Петното е задвижвано от ветрове със скорост, достигаща 430 км/ч, което я прави най-голямата буря в Слънчевата система. Тя се проявава в наситеночервени краски, заобиколени от слоеве жълто, оранжево и бяло.

Композитно изображение на Галилеевите луни на Юпитер – Йо, Европа, Ганимед, Калисто (от ляво надясно). Размерите им са в мащаб. Източник: NASA/JPL-Caltech

Първите наблюдения на планетата са осъществени през 1610 г. от Галилео Галилей чрез конструиран от самия него телескоп. Той също забелязва и четирите му най-големи спътника, известни днес като Галилееви спътници – Йо, Европа, Ганимед и Калисто.

Петното се премества

Изследването е ръководено от Ейми Саймън от Центъра за космически полети Годард на NASA. В него тя анализира исторически данни от наблюдения на вихъра от 1979 г. насам, придобити от мисиите Pioneer и Voyager, както и от телескопa Hubble. Резултатите от анализа показват, че ГЧП неотдавна е започнало да се движи на запад с висока скорост. Този вихър винаги остава на една широчина, удържан от стуйните височинни течения, движещи се на север и юг, но при това той се измества на запад, тоест в посока обратна на движението на планетата. По-рано се предполагаше, че това преместване се случва с по-малка скорост, но екипът на Саймън доказва, че движението на петното се ускорява.

Също така вледствие на изследването става ясно, че размерите на Голямото червено петно са намалели от 1878 г. насам. Размерът му се е смалил толкова, че днес той вмества в площта си едва една планета като Земята. В архивните данни обаче има и сведения за едно увеличаване на размера му през двайсетте години на XX в.

Съпоставка между размерите на Голямото червено петно през 1973 г. и 2019 г. Източник: NASA
Мистерия

Тъй като вихърът продължава да се смалява, учени очакват да наблюдават увеличение в скоростта на ветровете, обуславяно от закона за запазване на импулса. Такова до момента обаче не е засечено. Обяснението може да се крие в това, че едновременно с намаляването на площта на Голямото червено петно, се увеличава дебелината му. Също както при натиск върху ваза от прясна глина, обработвана на грънчарско колело, се намалява диаметъра й, но се увеличава нейната височина.

Не се знае какво е бъдещето на Голямото червено петно. Ако продължи тенденцията за свиване е възможно дори да се случи това, което се е случило с някои по-малки циклони – напълно да изчезне.

0 0 глас
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
7 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари